Каталонското село Галифа обявява независимост
Франс прес
Сгушеното в гънките на планината село Галифа не дочака евентуален референдум за независимостта на Каталония и символично се освободи от Испания, като отказа да плаща на централните власти данъка върху доходите на общинските си служители.
Това китно, окъпано в зеленина село с каменни къщи, боядисани в червеникава охра, разположено на 50 километра северно от Барселона, усети вече полъха на независимостта.
На върха на хълма е забито знаме на червени и жълти ивици и бяла звезда на син фон – знамето на борещите се за независимостта на Каталония. Още две такива знамена се развяват над сградата на кметството и над съседна ферма. Още едно може да се види на кулата на една красива къща.
Кметът на селото Жорди Форнес отказва да говори на испански. Още на влизане в сградата на кметството, той с гордост показва тяхната декларация за независимост, залепена на едно табло.
„Днес, 28 септември 2012 г., общинският съвет реши тържествено да обяви Галифа за свободна и суверенна каталонска територия“, гласи документът.
В Каталония националистическото съзнание винаги е било силно. Но тази област с 7,5 милиона жители от няколко месеца е обзета от нов стремеж към независимост, израз и на реакция на икономическата криза.
Подобно на Галифа вече стотина каталонски общини от общо 946 са се обявили за свободни и суверенни.
Но село Галифа, наброяващо 200 жители, отиде по-далеч, като стана първото, което не превежда данъците върху доходите на общинските служители в хазната на испанската държава.
Това решение му коства прякора „Първия данъчен бунтар в Каталония“.
„Не смятаме, че става дума за неподчинение, защото ние продължаваме да плащаме данъците си. Единствената разлика е, че вместо да ги превеждаме на испанските власти, ние ги превеждаме в хазната на Каталония“, казва кметът.
Тази мярка е преди всичко символична, защото 1600-те евро от събрани данъци върху доходите на чиновниците от Галифа, автоматично се прехвърлят все пак от хазната на Каталония към тази в Мадрид.
„Сега ние зависим до голяма степен политически и икономически от централната власт. Губим много държавни и частни пари, които отиват в националната хазната и не се връщат при нас“, казва Форнес.
А Каталония винаги е искала това. Днес областта е финансово затруднена и иска от Мадрид бюджетна автономия, която ще й позволи да събира сама данъците си, както го правят Страната на баските и Навара.
Но Мадрид отказва да преговаря по този въпрос. Затова главата на регионалното правителство на Каталония, националистът Артур Мас реши да насрочи предсрочни избори за тази неделя. В случай на победа на неговата партия той обещава на каталонците референдум за независимост.
„Може ли Каталония да стане независима? Разбира се. Ако има достатъчно политическо мнозинство, не виждам какво ще й попречи. Ние сме демокрация, намираме се в демократична Европа“, казва без колебание Форнес.
Но в неговото село не всички са на едно мнение. Роденият в Галифа, 60-годишен Енрик Бош мечтае за независимост. Но сякаш се е примирил.
„Нищо няма да постигнем или по-скоро – почти нищо. От една страна имаме Испания, а от друга – Франция и за нещастие на каталонците това винаги е било така“, казва той.
Тридесет и пет годишният Андрес Паес, който е работник по поддръжката в кметството, също се чувства каталонец, въпреки че е роден в Уругвай и е дошъл в Испания едва преди 5 години.
„За момента изчаквам да видя какво ще стане. Цялата тази история за независимост изобщо не ми звучи убедителна“, казва той.
Недалеч от центъра на селото 61-годишният фермер Жозеп Касас наглежда кравите си и споделя, че никога не се е чувствал испанец.
Инициативата на кмета е „още една стъпка напред“, казва Жозеп. „Аз като фермер ви казвам, че трябва да сеем и после да гледаме дали ще жънем нещо. Едно е сигурно, ако не сееш нищо, не жънеш нищо“, казва той.
БТА