Как Таджикистан потиска инакомислието в университетите
Ройтерс
Това лято Мадина, студентка в централноазиатската бивша съветска република Таджикистан, е била на журналистически семинар, на който неин колега задал на лектора следния въпрос:
„Ако реша да напиша статия за бизнес интересите на президентското семейство, ще имам ли проблеми?“
Лекторът, който бил правителствен служител, се изказал хвалебствено за дългогодишния президент на Таджикистан Емомали Рахмон, но избегнал да отговори директно на въпроса. По-късно студентът бил викан в кабинета на ректора да обяснява защо е задал такъв неподходящ въпрос.
Таджикистан, бедна държава, граничеща с Афганистан и с население от 7,5 милиона души, все още се опитва да намери своя път след гражданската война от 90-те години на миналия век, в която загинаха десетки хиляди, но която не успя да сложи край на междуособиците сред местните кланове. Само година преди президентските избори изглежда, че държавата започва да налага строг контрол върху инакомислието.
Неотдавна това изглежда усетиха университетите и колежите.
Шейсетгодишният Рахмон, бивш ръководител на стопанство за отглеждане на памук, управлява страната – важен транизитен маршрут за афганистанската дрога по пътя й към Европа и Русия – от 1992 г. насам и предстоящите избори са шанс да удължи двадесетгодишното си управление с още седем.
Първите си пет години на власт Рахмон прекара в гражданска война, сражавайки се срещу опозиционен съюз, подпомаган от ислямистки бойци. През 1997 г. чрез посредничеството на Москва бе сложен край на конфликта с мирно споразумение, което гарантира на опозиционните представители някои правителствени постове.
Но неотдавнашни военни офанзиви, предприети в източната, планинска част на страната, показват, че Рахмон започва да губи търпение по отношение на бившите бунтовнически лидери.
Правителството реши да насочи вниманието си към потискането на инакомислието в образователния сектор и се фокусира върху семинарите, организирани извън учебната програма от неправителствени организации и сдружения за закрила на човешките права, често пъти с подкрепата на западни посолствата.
Нова директива на Министерство на образованието, с чието копие Ройтерс успя да се сдобие, задължава организаторите им най-напред да получат разрешение от правителството. Провеждането на няколко събития вече бе отложено.
Лидерът на опозиционната Социалдемократическа партия на Таджикистан Рахматило Зоиров казва, че тези мерки са пример за „тоталитарното мислене“ на властта.
„Изглежда те се страхуват, че по време на конференциите и семинарите ще бъдат дискутирани политически теми, точно преди президентските избори, и че е възможно чужденците да кажат нещо неприятно по адрес на президента и правителството“, смята той.
След като преди време зае сравнително либерална позиция по отношение на свободата на медиите, през последните месеци Таджикистан започна спорадично да блокира сайтове на социални платформи, включително Фейсбук, и създаде доброволническа служба, която да следи за какво се използва интернет и да се кара на критиците.
Подобни мерки приличат на строгия контрол върху интернет в Узбекистан и Туркменистан, където авторитарните управници много внимават, имайки предвид ролята, която социалните мрежи изиграха в масовите протести в Русия и революциите в арабския свят.
18-годишен студент в Душанбе, столицата на Таджикистан, сподели пред Ройтерс през юли, че е бил задържан за една нощ и многократно назидаван от тайната полиция, след като е критикувал президента на страницата си във Фейсбук.
Мадина е на мнение, че държавните служители се страхуват от идеите, които често биват дискутирани на семинарите, организирани от чужденци. Събитието, на което тя е присъствала, е било финансирано от „Амнести интърнешънъл“.
„Това е място, където хората говорят свободно“, казва тя, „а нашите лидери предпочитат да седим мирно и кротко и да мълчим.“
Тътенът на недоволството
В Таджикистан повече редовните студенти са повече от от 118 000, което е с около 70 процента повече от 1991 г., когато страната си върна независимостта от Съветския съюз.
Но близо 1 милион от таджикистанците или една десета от населението работят в чужбина, вършат там черна работа, но пращат вкъщи пари, които възлизат на повече от 40 на сто от държавния брутен вътрешен продукт.
Повечето от тях са млади мъже в трудоспособна възраст, основната група, участваща в протести като тези, на които бяхме свидетели в Русия. Рядко се наблюдава проява на несъгласие сред по-възрастното поколение, което помни гражданската война от 1992-1997.
Опозиционни политици и хора от академичните среди смятат, че властите са обезпокоени, че мъчителната бедност в страната, където в някои селски райони през по-голямата част от годината дори нямат ток, може да засили недоволството на населението точно преди насрочените за следващия ноември избори.
„Децата, особено в селските региони, са гладни, болни, те мръзнат и са подложени на постоянни унижения от страна на родителите си, държавата и от обществото ни като цяло“, казва историкът на свободна практика Камолудин Абдулаев.
Той разказва как стотици ученици са били строени и накарани да приветстват Рахмон, когато миналия месец президентът официално е откривал нов тунел на церемония, напомняща за онези, които са били организирани за туркменския президент Курбангули Бердимухамедов.
И все пак правителството твърди, че вратите му остават отворени за събитията, спонсорирани от неправителствени организации. Заместник-министърът на образованието Фарход Рахимов, подписал споменатата в началото директива, заяви, че Таджикистан ще продължи да позволява да се провеждат ръководени от чужди организации семинари, стига да отговарят на правителствените изисквания.
„Международните организации трябва предварително да информират министерските власти за запланувани конференции и семинари и да предоставят списък с имената на всички студенти, които смятат да поканят“, каза той за Ройтерс. „Също така трябва да обяснят (на министерството) ползата от едно такова събитие за самите студенти.“
Въпреки това обаче западен дипломат твърди, че знае за поне два семинара – единият, посветен на човешките права, а другият – на проблеми, свързани с местното управление, които са били отменени, след като е влязла в сила новата директива.
Когато говорим за нарушаване на човешките права, за мъченията по затворите, понякога студентите са дори по-критични от лекторите“, разказва дипломатът, който пожела да остане анонимен.
„Те разказват на другите участници за случаи на мъчения, за които са чули от свои роднини или съседи. Това е голям проблем за официалните лица, които често участват в семинарите.“
Източване на мозъци
Критиците на образователната система в Таджикистан казват, че университетите не правят достатъчно, за да насърчат разнообразието или свободата на мисълта. Наложен е строг дрескод – забранени са дънките и тениските – и някои студенти твърдят, че бележките не винаги се пишат честно, според знанията.
„От 23 студенти в нашата група, само 15 редовно присъстват в часовете“, казва друг студент от Душанбе, който отказа да бъде назован, защото се страхува от дисциплинарни наказания.
„Никога не сме виждали другите, но за тяхното отсъствие никога не се говори, защото те са или деца на правителствени служители, или просто имат пари да си купят дипломата“, допълва той.
Абдумалик Кадиров, директор на таджикистанския офис на базирания в Лондон журналистически Институт за отразяване на войната и мира, смята, че равнището на образованието ще спадне без разнообразието, което предлага обучението от чуждестранни преподаватели.
„Нашите студенти ще бъдат още по-откъснати от последните открития в сферата на науката и технологиите и от модерните тенденции в глобалното образование“, казва той.
Абдулаев, който е бил стипендиант на „Фулбрайт“ и преподава в САЩ история на Централна Азия, смята, че освен всичко друго рестрикциите могат да накарат много млади умове да заминат за чужбина.
„Нашите млади хора са търпеливи и трудолюбиви. Възпитани са да уважават по-старите и да се страхуват от властта“, казва той. „Те не искат да повторят съдбата на родителите си, които се страхуват от нова гражданската война. Те не бързат да издигат барикади. Но няма и да се примирят да бъдат лишавани от свободата си.“
БТА