САЩ в търсене на политически компромис

в. Независимая газета

Президентът на САЩ Барак Обама обядва в Белия дом с неотдавнашния си съперник – републиканския кандидат-президент Мит Ромни. Това бе първата им среща след изборите на 6 ноември, убедително спечелени от Обама. Тя е сигнал към лидерите на конкурентната Републиканска партия да оставят настрана полемиката от предизборната борба и да се насочат към сътрудничество с демократите.

Както заяви прессекретарят на Белия дом Джей Карни, на обяда не са били допуснати журналисти. Наистина, защо да се изваждат на всеобщ показ всички спорни въпроси, натрупани от демократи и републиканци?

Ето че и съвместната трапеза съвпадна с дискусии. В момента президентът Обама и републиканците от Конгреса – също при закрити врати, но на Капитолийския хълм, търсят възможност да се избегне т. нар. фискална скала, сиреч значително вдигане на данъците и наложително рязко намаляване на бюджетните разходи.

Според Обама и конгресмените демократи заможните американци с годишен доход над 250 000 долара могат да си позволят плащане на по-високи данъци, а това ще позволи да се обуздае растежът на трилионния федерален бюджетен дефицит. Но републиканците, включително Ромни, са против нарастване на бремето за коя да е категория данъкоплатци. Те заявяват, че всъщност са необходими сериозни реформи в програмите за социално подпомагане на престарелите и малоимотни хора – планове, твърдо отстоявани от демократите.

Топмениджъри от големи компании в САЩ приканиха в сряда президента и лидерите на Конгреса да постигнат компромис по въпроса за вдигане на данъците и намаляване на държавните разходи, за да се избегне финансова криза.

Ако не се стигне до споразумение, средствата за редица ключови програми, финансирани от федералния бюджет, ще бъдат намалени с 600 милиарда долара, а от 1 януари данъците, плащани от повечето хора, съществено ще нараснат. Анализатори прогнозират, че при това положение най-голямата икономика в света може отново да хлътне в рецесия, което зле ще се отрази на останалите държави.

Белият дом изтъква, че президентът не би склонил да подпише закон, удължаващ действието на сегашните данъчни преференции за 2-та процента граждани с най-високи доходи. А председателят на Камарата на представителите Джон Бейнър, представител на Републиканската партия и щата Охайо, твърди, че нужният на държавата допълнителен доход може да се подсигури чрез премахване на редица вратички в данъчното законодателство, без да се натоварват още повече богатите американци.

Републиканците отхвърлят и оценките за дейността на постоянния представител на САЩ в ООН Сюзан Райс. Тези дни тя разговаря с републиканските сенатори Джон Маккейн (Аризона), Линдзи Греъм (Южна Каролина) и Кели Ейот (Ню Хемпшър); те остро разкритикуваха забележките на Райс за нападението срещу консулството на САЩ в Бенгази, при което загинаха посланикът Кристофър Стивънс и още трима американски граждани.

Пет дни след атаката Райс заяви, че по предварителни оценки на тайните служби причина за трагедията е била спонтанна демонстрация, на която се е случило да присъстват въоръжени бойци. По думите й протестът е бил предизвикан от появата на заснет в САЩ антиислямски видеофилм в интернет. По-късно разузнаванията съобщиха, че става дума за предварително планирана терористична акция. За която правителството на Обама е знаела няколко дни преди събитието.

Според някои оценки Райс е разчитала на тази закрита среща да си осигури подкрепата на Конгреса, от която се нуждае, за да получи поста държавен секретар в началото на 2013 г. В отговор на репортерски въпроси обаче никой от тримата сенатори републиканци не съобщи дали ще гласува за кандидатурата й, ако тя бъде номинирана.

Същевременно нараснаха шансовете за имиграционна реформа в САЩ. Републиканците май са осъзнали, че твърдата им позиция към нелегалната имиграция е била спънка в борбата за гласовете на испанскоезичните избиратели.

Във вторник сенаторите републиканци Джон Кил (Аризона) и Кей Бейли Хътчисън (Тексас) предложиха своя версия на законопроекта, предвиждащ да се узакони пребиваването на стотици хиляди млади имигранти, повечето прекарали целия си живот в САЩ. Според техния вариант в Щатите ще могат да живеят легално онези, които са били вкарани в страната ненавършили 14 и са останали там поне 5 години.

Републиканците предлагат въвеждане на три вида визи: учебна за 6 години, работна – четиригодишна, и постоянна виза, която ще трябва да бъде подновявана на всеки 5 години. В проекта им се посочва, че студентите имигранти не ще могат да получават федерални заеми за образование, а притежателите на постоянни визи не бива да имат право на социални помощи. Авторите подчертават, че визовата процедура не води до получаване на разрешително за пребиваване.

Демократите не приеха предложението на републиканците – заявиха, че това не стига, за да намерят младите имигранти достойно приложение на способностите си в САЩ. Но отбелязаха, че републиканците правят стъпка във вярната посока. В предизборната кампания Ромни подкрепяше стратегия, която да вгорчи живота на нелегалните дотам, че те доброволно да напускат страната – сиреч да се „самодепортират“.

Днес редица лидери на Републиканската партия заявяват, че тя ще трябва да преосмисли подхода си към имиграцията, за да е по-конкурентна на следващите избори. Както се изрази сенаторът от Флорида Марко Рубио, „трудно е да разправяш някому за икономически растеж, данъци и здравеопазване, щом в главата му се върти само това, че искаш да депортираш баба му“.

БТА