Около Путин – борба с корупцията или между кланове?
Държавната телевизия обикновено не е мястото за новини за корупционни скандали, в които са замесени близки до руския президент официални лица. Сенчестите бизнес сделки никога не са били пречка пред работата в администрацията. Когато чиновници на високи нива изпадат в немилост, те обикновено си отиват дискретно.Напоследък обаче зрителите на Първи канал на руската телевизия получиха голямо зрелище: вечерните новинарски емисии са пълни с настоящи и бивши министри, любовниците им, скъпите им жилища и злоупотреби с държавни средства за милиони.
Тази зараждаща се антикорупционна кампания започна през октомври с уволнението на Анатолий Сердюков от поста министър на отбраната. Той бе освободен от длъжност, след като при разследване се установи, че фирма под контрола на министерство е замесена в измама за 100 милиона долара.
Такова публично прогонване на свързан с Путин високопоставен представител на властта бе нещо безпрецедентно. Оттогава обаче случай на злоупотреба за 200 милиона долара при система за сателитно насочване застраши началника на кабинета на Путин Сергей Иванов. А на 27 ноември Първи канал излъчи документален филм, в който бившата министърка на земеделието Елена Скринник е свързана със сигнал за измама в размер на 1,2 милиард долара.
За Путин захващането с корупцията в собственото му обкръжение има няколко предимства. То е популярно – между 2005 и 2012 г. корупцията се издигна от десето на трето място в поводите за безпокойство на обикновените руснаци. Тя е и тема, която обединява опонентите му. Путин може и да отхвърля безпокойствата за демокрацията, но възприема себе си като популярен лидер, който обръща внимание на народната воля. Легитимността му за него е нещо важно.
Осем месеца след като бе избран за трети мандат, подкрепата за Путин изглежда се разклаща. Според допитванията рейтингът му е един от най-ниските от когато и да било. Затова той се чувства „задължен да води популистки курс, сякаш изборите все още предстоят“, казва Николай Петров от московския Център Карнеги. Борбата с корупцията също така обезсилва най-гласовитото оплакване на опозицията.
Започването на корупционни съдебни процеси срещу вътрешния му кръг също така може да озапти изстъпленията, които направиха Путин политически уязвим, а държавата – неефикасна. През 12-те му години на власт чиновническата корупция бе „безнаказана, пренебрегната и неконтролирана“, казва Елена Панфилова от лобистката организация Трансперънси интернешънъл.
Нещо по-лошо, сега държавните служители се одързостяват да източват ресурси дори без поддържане на социална стабилност. Вземането на мушка на неколцина официални лица на високо ниво може да е начин за „налагане на някакво ниво на страх“, отбелязва Панфилова.
Разрушителна публична война срещу корупцията също така може да породи повече вътрешни борби сред политическите и бизнес клановете. Това изглежда се случва в Ростелеком, където двама мениджъри са разпитвани за неправомерен заем от 225 милиона долара от държавната Външнотърговска банка. Истинската причина може да е контролът над доходоносни далекосъобщителни лицензи. Антикорупционната чистка обаче може да придобие собствена неконтролирана инерция, от което Путин ще стане по-слаб, а не по-силен.
Всичко това подхранва усещане на несигурност, а московският политически елит е „объркан“ според Петров. Следствието е имало досиета по двете афери в отбраната от години, но те изникват чак сега. Да не би правилата да се променят? Какво ли може да бъде извадено на бял свят утре и срещу кого? Същевременно усещането за безконтролно управление се подсили от въпроси за здравето на Путин.
През по-голямата част от октомври и ноември Путин работеше в резиденцията си в Ново Огарьово близо до Москва, рядко отиваше до Кремъл и отмени посещения в България, Индия и Турция (макар че отива в Турция тази седмица). В новинарските предавания се споменаха проблеми с гърба, причинени от летене с делтаплан с ято жерави през септември. Кремъл отхвърли това и заяви, че Путин само е разтегнал мускул по време на физически упражнения. Ако историята протичаше в друга политическа система, можеше да приключи дотук, но в Русия тази загадка придоби символичен отзвук.
През годините Путин използваше традиционната руска почтителност към водача и същевременно разчиташе на манипулирането на медиите. Харизматичната аура на Путин произведе система като „Византия, само че по телевизията“, казва Лев Гудков от Центъра за проучване на общественото мнение Левада. Важното при историята с гърба на Путин не беше предполагаемото заболяване, а нарушаването на табуто над обсъждането на здравето му – и бъдещето му.
Най-големият повод за безпокойство е изолацията на Путин. Твърдението му пред германската канцлерка Ангела Меркел, че членове на групата „Пуси райът“ обесили чучело на евреин през 2008 г. бе странно и неточно (всъщност групата протестираше срещу антисемитизма) – или я заблуждаваше, или самият той е бил заблуден. Путин прекара вече над едно десетилетие на власт и Евгения Албац, редактор на либералния вестник „Ню таймс“ говори за „типичния синдром на застаряващия генерален секретар“.
В сравнение с ранните му години на власт, когато разчиташе на икономически съветници като Герман Греф и Алексей Кудрин, Путин по-малко се доверява на съветите на хората около него и е по-убеден в собствената си преценка. След една тежка година той вярва, че „дължи поста си на изборна победа, за която тежко се е борил, за разлика от колегите си, които нямат мандат от гласоподавателите“, казва Сергей Гуриев от Ню икъномик скул. По много въпроси Путин „мисли, че разбира ситуацията, но всъщност тя може да е доста неразбираема за него“, казва негов бивш съветник.
Вземането на решения в Кремъл изглежда е замразено. Путин забави напредъка по бюджета, пенсиите и приватизацията. Това може отчасти да е предпазлив ход за избягване на неотдавнашните смутове на световните пазари. Но опасността от това, което Крис Уифър от Тройка Дайълог нарича „целенасочена политика на бездействие“ е, че Путин изчаква твърде много и действа едва когато го удари следващата политическа или финансова криза.
Колкото до кампанията срещу корупцията, тя няма да отиде много по-далеч. Корупцията е стълб на стабилността от ерата Путин също толкова, колкото е заплаха за нея. Много от това, което можеше да се нарече корупция, бе формализирано, ако не и узаконено, чрез официални търгове, съдебни решения и одобрени от банки заеми. Това я прави едновременно по-широко разпространена и аморфна – и по-трудна за премахване.
Алексей Венедиктов от радио „Ехото на Москва“ оприличава ситуацията на турбуленции в самолет. Управляващата класа може и да знае „в каква посока и с кой пилот“ лети, но самолетът се тресе смущаващо, казва той.
БТА