Не „фискална скала“, а криза на мерките за икономии

Блумбърг

Дебатите във Вашингтон по така наречената фискална скала (fiscal cliff) са крайно объркани и не разкриват същността на проблема.

Столицата на САЩ не е известна със смайващата яснота, с която формулира трудни въпроси и се залавя да ги решава. Имало ли е обаче досега толкова объркани дебати като водените за т. нар. фискална скала?

Трудностите започват още със самия израз, който определя погрешно същността на проблема и не навежда на мисълта как да бъде разрешен. Аз предпочитам израза „криза на мерките за икономии“, който поне описва истинския проблем – прекалено много мерки за икономии, наложени прекалено бързо (той има и допълнително предимство, че избягва все по-безсмислената дискусия за това дали проблемът всъщност е „скала“, „юзда“, „склон“ или може би „бомба“).

Основният проблем е следният: в зависимост от това какво включвате в сметката, сумата от данъчните отстъпки от времето на бившия президент Джордж Буш младши и сега приетите съкращения на разходите ще доведе до намаляване на бюджетния дефицит през 2013 г. с 500 милиарда до 700 милиарда долара. Това е повече от достатъчно, за да потопи САЩ в рецесия. Само данъчните увеличения ще намалят средния доход на семействата с над 6 %. И тъй като всички са съгласни, че това би било нещо лошо, Конгресът може да приеме съответен закон и да го предотврати.

Той обаче няма да го направи. Въпреки че проблемът може да е в това, че прекалено много икономии се правят прекалено бързо, почти всички във Вашингтон настояват, че решението трябва да включва много, много повече мерки за икономии. На теория тази криза трябва да бъде разрешена лесно – ако имате прекалено много икономии, намалете тяхното бреме. Причината, поради която кризата на мерките за икономии стана толкова опасна, е, че връзката между проблема и решението бе прекъсната.

Погрешни решения

В действителност предложените решения неизбежно включват четири или дори пет различни категории политика. Има предложения да се търси решение на самата криза – да бъде намален опасният размер и скоростта на съкращението на бюджетния дефицит, предвидено за 2013 година. Има предложения планираното съкращение на дефицита да се замени с друг механизъм за увеличения на данъците и орязване на разходите, които да понижат дефицита и да бъдат приети постепенно през по-дълъг период от време. Има политика на реформиране на данъчния кодекс или на определени социални помощи. Необходимо е да се вдигне таванът на държавния дълг, тъй като се очаква, че министерството на финансите няма да може да взима кредити през февруари. Накрая, има политика за увеличаване на мерките за стимулиране на икономиката в краткосрочен план и на инвестициите в инфраструктурата.

Така че докато непосредственият проблем е прекалено бързото налагане на прекалено много икономии, то предлаганите решения обръщат внимание на редица други тревожни неща. На фона на този толкова широк кръг от предложения има тенденция разговорите във Вашингтон да се съсредоточават изключително върху съкращаването на бюджетния дефицит и то въпреки че икономическата заплаха, пред която ще се изправим през януари, е именно прекалено голямото понижаване на дефицита.

Един по-разумен подход би бил (Вашингтон) пряко да се залови с решаването на непосредствения проблем: кризата на икономиите. А тя може да бъде овладяна доста лесно, без да се изостри прекалено много проблемът с дефицита. Решението може да включва определянето на политика, която има мощен стимулиращ ефект, без да увеличава значително дефицита. А такива „несъвместими“ политики изобилстват.

Либералният Economic Policy Institute е изчислил, че продължаването на действието на намаленията на данъците върху трудовите възнаграждения ще създаде през 2013 г. един милион работни места на цена от около 115 милиард долара. А запазването на данъчните отстъпки от ерата Буш – да, наистина на всичките – включително и за домакинствата с годишен доход под 250 000 долара, ще създаде само 600 000 работни места, а ще струва 202

милиарда долара. Намаленията на данъците върху трудовите възнаграждения стават още по-привлекателни, като се има предвид, че е предвидено тяхното действие да изтече, когато икономиката укрепне. Ако данъчните отстъпки от ерата Буш бъдат подновени, те по всяка вероятност ще продължат да струват пари на хазната година след година.

Максимален стимул

Един разумен подход към кризата на икономиите ще установи несъвместими политики – на осигуровките за безработица и на неутрализиране на задължителните орязвания на бюджета – които дават максимален стимул на минимална цена, но след това може би разширяват и дори засилват тези икономии.

Когато бъде намерен изход от кризата на икономиите и икономиката укрепне, можем да се заемем с изготвянето на дългосрочен бюджетен план, който да включва реформиране на данъчния кодекс и социалната система. Няма реална причина предотвратяването на една криза на икономиите да бъде свързано с реформирането на данъчния кодекс. Няма никаква причина вдигането на тавана на дълга дори да бъде поставяно под въпрос.

Ние обаче не възприемаме разумен подход и по този начин нямаме разумни политически приоритети. Вместо това много от най-малко стимулиращите, най-скъпо струващи политики са сочени от мнозина за неприкосновени: данъчните отстъпки от ерата Буш за домакинствата с годишен доход под 250 000 долара, например. При това много от най-стимулиращите, най-малко струващи политики по всяка вероятност изглежда ще бъдат прекратени в края на годината. Някои членове на Конгреса като най-високопоставения демократ в комисията за бюджета към Камарата на представителите – Крис Ван Холън от щата Мериленд – изглежда осъзнават, че това е безумие. Засега обаче Ван Холън е изключение, а не правило.

Този вид объркване настъпва, когато определите погрешно една криза на икономиите като криза на дефицита. То е и мерило за това колко лошо функционира Вашингтон. Конгресмените и от двете основни партии в САЩ стигнаха до извода, че кризите са единственият импулс да бъде направено нещо, а оттам и възможността да бъде оправено всичко.

БТА