След година на протести не се стигна до руска революция

Мария Цветкова
Ройтерс

Ден на гнева в Москва. Снимка: новотека

Артьом Колпаков се е научил да не се надява прекалено след въодушевяващата, но в крайна сметка разочароваща година на протести срещу руския лидер Владимир Путин. Кипящ от гняв заради подозренията за изборна измама, 39-годишният предприемач пренебрегва молбите на жена си да си стои у дома и на 5 декември миналата година се включва в митинга в района на метростанцията „Чистие пруди“ в Москва, където хората скандират „Революция!“.

Демонстрацията, по време на която полицията извърши десетки арести, даде началото на най-голямата вълна от протести срещу бившия шпионин от КГБ след избирането му за президент през 2000 г. В продължение на няколко седмици в по-голямата си част млади, произхождащи от градското население и принадлежащи главно към средната класа демонстранти се осмеляваха да се надяват, че дните на Путин във властта са преброени. Дори в разгара на зимата най-многолюдните митинги привлякоха десетки хиляди хора, които скандираха: „Русия без Путин!“

Година по-късно Путин е отново в президентството след четири години на премиерския пост, опозицията е разединена и протестиращите са загубили устрема си, след като не успяха да вдигнат на крак хората от провинцията, където подкрепата за президента по традиция е по-силна. „Вече няма нищо революционно в митингите, както в предишните, когато те бяха спонтанни като митинга на „Чистие пруди“, казва Колпаков. „Било е пълна глупост въобще да си помисли човек, че всичко ще се промени. Унищожаването на нещо не означава построяването на нещо друго. Да построиш нещо е далеч по-трудно.“

Но Колпаков, който има малко звукозаписно студио, все още не се е отказал да участва в „юбилейния“ поход на 15 декември да покаже солидарността си с една кауза, която вярва, че е отключила вратата към промяна в руското общество, колкото й бавно да върви пълното й отваряне. Противниците на Путин казват, че авторитетът му бавно се подкопава, докато той се мъчи да открие нова посока или „голяма идея“, за да тласне Русия напред и да укрепи хватката си върху властта.

„Мирните протести са всичко, което имаме на разположение. Настроенията в обществото се усещат и рейтингът на Путин пада. Ясно е, че сега той трябва да предприеме нещо в отговор“, смята Колпаков.

Демонстрацията на 5 декември миналата година беше най-големият опозиционен протест от години. Тя прерасна в още по-голям митинг пет дни по-късно, след като гневът се засили заради намесата на полицията и съмненията, че фалшифициране на резултатите може да е помогнало на неговата партия „Единна Русия“ да спечели изборите.

Блогърът, борец срещу корупцията, Алексей Навални пропусна втория протест, тъй като беше осъден на 15 дни затвор за оказване на съпротива на полицията по време на първата демонстрация. Но беше на линия за следващите митинги и се утвърди като най-известния от пъстрата група лидери на опозицията. Неговото послание вече е, че промяната ще дойде бавно, а мантрата на опозицията е еволюция, не революция.

„Ясно е, че режимът на Путин не се отказва и няма да се предаде, че ще даде отпор срещу нас и е готов да прибегне до репресии“, каза Навални на едно опозиционно събрание.

„Но през последната година ситуацията в страната се промени изцяло…Десетки, дори стотици хиляди хора се включват в протестни действия, нещо, което не можехме да си представим преди година. Все още вярвам, че сме на прага на големи промени и че всичко, което направихме, не е напразно.“

Малцина руснаци биха оспорили факта, че протестите ускориха раждането на гражданско общество в Русия две десетилетия след рухването на Съветския съюз, особено в големи градове като Москва. Изникнаха стотици неправителствени групи – някои защитаващи гражданските права по конкретни въпроси, други под формата на опозиционни дискусионни клубове.

Първоначално протестите подтикнаха Кремъл към отстъпки като регистрацията на повече политически партии и връщането на прякото избиране на губернаторите в регионите, които дотогава се назначаваха. Но критици казват, че Кремъл използва най-различни законови вратички и политически трикове, за да ограничи ефекта от реформите.

Путин беше избран за шестгодишен мандат през март, а парламентът, в който партията му има мнозинство, прие закони, които според критиците му може да се използват за задушаване на недоволството – затягане на контрола над интернет, налагане на нови ограничения над неправителствени организации, финансирани от чужбина, и разширяване на понятието „измяна“.

Няколко лидери са застрашени от политически мотивирани според тях криминални обвинения, замислени от Кремъл като начин да ограничи тяхната опозиционна дейност. Навални например може да получи до 10 години затвор, ако бъде признат за виновен по обвинения, че е откраднал дървен материал от държавна фирма.

Регионалните избори пред октомври затегнаха хватката на Путин върху властта и откроиха неуспеха на опозицията да превърне уличните протести в действено предизвикателство. Тя не получи нито едно място в местните органи на властта.

Кремъл – вероятно с гордост и без съмнение с облекчение след изпълненото с неизвестни начало на 2012 г., когато протестите бяха в апогея си – казва, че не гледа на опозицията като на голяма заплаха.

„За късмет в Русия няма да има революция. Просто няма достатъчно млади хора“, заяви Константин Костин, бивш политически помощник в Кремъл, който продължава да съветва президента в качеството си на ръководител на политически мозъчен тръст. Той пренебрежително нарече лидерите на опозицията „първолаци“.

„Винаги казвам на нашите „революционери“: Спрете да се мотаете наоколо, ами участвайте в изборите, така че след седем или осем години да можете да направите сериозна изборна заявка“, заяви Костин. Кремъл отрича обвиненията, че затяга политическите мерки срещу опозицията и обвинява чуждестранните правителства, че се месят във вътрешните работи на Русия.

Повечето руски медии останаха лоялни на Кремъл, лишавайки опозицията от редовен достъп до масова аудитория с изключение на интернет. Понякога опозицията сама си вкарва автоголове или играе в полза на Кремъл, като се дърля публично.

Въпреки че се опитва да се представи като обединен фронт, опозицията включва националисти, либерали, еколози и левичари, чиито лидери не успяват да постигнат съгласие по много въпроси с изключение на желанието си да отстранят Путин. Често се оказва трудно да се споразумеят дори за датите, мястото или лозунгите на протестите на протичащите в пълен хаос техни заседания.

Сблъсъците с полицията на митинг на 6 май, деня на встъпването в длъжност на Путин, още повече навредиха на имиджа на опозицията и уплашиха някои от привържениците й, които се въздържаха от по-нататъшни участия в протестите, чиято посещаемост се сви значително.

Някои руснаци дори обвиняват опозицията за причиняване на нови разделения в обществото, особено след съдебния процес срещу женската пънк група „Пуси райът“ заради скверния й протест в руска православна църква срещу връзките на духовенството с Путин.

Мнозинството от руснаците се противопоставиха на този протест, макар повечето да бяха против присъда от две години затвор, произнесена срещу две от момичетата в групата. Този случай се превърна в олицетворение на пропастта между либералните и консервативните руснаци.

Но все пак опозиционните лидери са насърчени от спада на авторитета на Путин. Вече 60-годишен, той е обект на хаплив хумор след близо 13 години на власт, а сега има проблеми с гърба, които накърниха имиджа му на мъжкар.

Много чужди инвеститори продължават да се колебаят дали да влагат капиталите си в Русия, която зависи до голяма степен от запазването на високите експортни цени на горивата, и се безпокоят от проблеми като корупцията и слабото прилагане на закона.

Много богати руснаци продължат да дават израз на собственото си безпокойство, като изнасят парите си от страната. Отливът на капитали върви с почти същата скорост като миналата година, когато достигна 84,2 милиарда долара, съобщи миналия месец Централната банка.

Путин представя себе си за патриот, защитаващ интересите на Русия, и се зае с разчистване на корупцията в собственото си обкръжение, което се смята за част от кампания за лов на гласове, тъй като корупцията е смятана за един от най-големите проблеми в страната.

Но ново проучване на общественото мнение на независимия център „Левада“ показа, че одобрението за Путин е паднало от 67 на 63 процента – знак, че мнозина са скептични относно антикорупционната му кампания и колко далеч ще стигне. Подобни проучвания дават на опозицията надежда.

„Живеем в динамично променяща се ситуация. Много хора, които разлюбиха Путин, няма пак да го заобичат“, каза в понеделник в Лондон Ксения Собчак, дама от хайлайфа, превърнала се в опозиционерка. „И въпреки трудния период, който предстои, това е неизбежен процес към успех.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.