Светската опозиция срещу „новия фараон“ на Египет

Асошиейтед прес

Улица в Кайро. Снимка: Иван Бакалов

Последната политическа криза в Египет заради спорната конституция представлява трудна проверка за преобладаващо светската опозиция – дали ще запази своето току-що създадено единство и ще постигне нещо повече от това да събира големи групи хора на улиците да протестират?

След поредица от безпрецедентно големи и съпроводени с все повече насилие протести бе накърнен авторитетът на президента ислямист Мохамед Морси като лидер на всички египтяни. Шест души бяха убити и близо 700 бяха ранени в сряда в улични битки между негови привърженици и опоненти. Сега първият свободно избран президент на Египет се готви за нова победа – този път на референдума на 15 декември за спорната конституция, изготвена от неговите приближени.

„Морси осъзнава, че се изправя пред опозиция, която не не е постигнала единомислие по нито един въпрос“, казва анализаторът Диа Рашуа, като отбелязва също слабостта на левите и либералните опозиционни групи, които стояха зад миналогодишното въстание.

Как опозицията може да определи своето бъдеще и вследствие на това съдбата на страната, която никога не е изглеждала толкова разделена? Залогът е в това дали Египет ще се поддаде на волята на ислямистите и постепенно ще стане ислямска държава, или ще заеме средно положение със склонност към исляма, но с права за жените и християнското малцинство.

Предстои опозицията да обяви какви ще бъдат следващите й ходове, освен призиви за нови масови митинги. Предстои да се изясни дали тя планира да бойкотира конституционния референдум, или да поведе кампания за гласуване „против“ проекта. Но едно е сигурно – какъвто и да бъде следващият ход на опозицията, конституцията ще бъде одобрена на референдума.

Бойкотът би осигурил на Морси и съюзниците му лесна победа, защото твърдолинейното ядро на техните поддръжници ще гласуват „за“. Но една драматично ниска избирателна активност би намалила легитимноста на документа и би показала, че мощта на опозицията е все още налице.

Морси и „Мюсюлманските братя“ твърдо стоят зад президентския декрет от 22 ноември, който даде на Морси почти абсолютна власт и го постави извън какъвто и да било контрол. Те подкрепят и решението му да насрочи референдум за конституцията, изготвена след маратонско заседание миналата седмица от привържениците на Морси.

В предавана по националната телевизия реч вчера Морси не предложи конкретни стъпки за преодоляване на кризата, като отказа да отмени декретите си или референдума. „Държавата е готова за референдума в срок“, декларира той.

Проектът за конституция бе остро критикуван от опонентите на Морси, които възразяват, че тя предоставя на религиозните власти прекалено много влияние върху приемането на законите, заплашва свободата на изразяване и разкрива пътя пред установяването на ислямски контрол върху всекидневния живот.

Политоложката Рабаб ел Махди от Американския университет в Кайро отбелязва, че действията на Морси почиват на неговото убеждение, че позициите му засега са най-силни. „Той се оглежда наоколо и осъзнава, че неговият лагер е най-силният и най-организираният, като отчита слабостта на всички останали през последните две години“, казва тя.

Опозицията, окуражена от масовото участие в нейните митинги през миналата седмица, твърдо е решила да не влиза в преговори за решаване на кризата, докато не бъдат отменени декретите и не бъде изоставена тази конституция.

Ако се съди по публичните изявления – многократни и недвусмислени – острото противопоставяне между двете страни означава, че скоро няма да има пробив. В страна, която през последните 40 години е ставала все по-консервативна, опозицията се бори да представи идентичност, която апелира към египтяните отвъд градския елит. Борбата става все по-трудна поради това, че опозиционните лидери виждат колко добре е смазана машината на ислямистката пропаганда и дезинформация.

Статуя на фараона Хефрен, царувал 25 години (2518 до 2493 г пр. Хр.). Археологически музей в Кайро. Снимка: Иван Бакалов

Близо две години след свалянето на президента Хосни Мубарак с народно въстание мюсюлманските духовници и политици се възползваха от всяка появила се възможност да клеветят опозиционните лидери и техните поддръжници като откъснати от действителността, като агенти на Запада, като лоялни към Мубарак, като нравствено неустойчиви и даже като врагове на исляма.

Откакто започна сегашната криза, опозицията отчаяно се опитваше да покаже единен фронт. Тя бързо сформира Национален фронт за спасение, който да събере разнообразните групи, и назначи за негов главен координатор носителя на Нобелова награда Мохамед ел Барадеи, главния реформатор в страната. „Уверявам ви, че опозицията е застанала в една линия и е с единно сърце. Работим за постигането на една и съща цел“, каза пред скептичните репортери Ел Барадеи на пресконференция в сряда.

Тримата опозиционни лидери – Ел Барадеи, бившият външен министър и бивш шеф на Арабската лига Амр Муса и левият политик Хамди Сабахи – имат малко общи неща освен това, че се противопоставят на заграбването на властта от ислямистите.

Има и други проблеми около тези три стълба на опозицията. Ел Барадеи няма харизмата и ораторските качества, необходими за въодушевяване на тълпите, и понякога звучи като университетски професор. Муса е на повече от 70 години и мнозина го смятат за реликва от стария режим и за човек, лишен от визия и енергия. Сабахи, който се класира трети на президентските избори през юни, е най-харизматимният от тримата. Със своите леви убеждения той привлече много младежи по време на въстанието срещу Мубарак, но е смятан за новак в политиката.

Силата, който демонстрира опозицията през последните дни, впечатли мнозина, но остават да висят въпросите за бъдещата й стратегия. „Опозицията доказа, че е по-силна и по-издръжлива, отколкото „Мюсюлманските братя“ очакваха“, казва Шади Хамид от Центъра „Брукингс“ в Доха. „Въпросът сега е какво ще направи тя с набраната инерция? Опозицията доказа своята способност да изкарва десетки хиляди на улиците, но умението да материализира тази инерция в отстъпки е нещо съвсем различно“, добавя той.

Още по темата: Египетският президент защити указа си, но зад танковете

От защитения с танкове и опасан с бодлива тел президентски дворец египетският държавен глава Мохамед Морси призова за „национален диалог“, но показа, че твърдо държи на спорния референдум за покрепяната от ислямистите конституция, което хвърли страната в политическа криза, пише в. „Вашингтон пост“.

Улична блъсканица в Кайро. Светофари ума тук-там в 20-милионния град, но никой не им обръща внимание. Колите се наместват по платната както дойде. Снимки: Иван Бакалов

В телевизионно обръщение Морси нарече сблъсъците между негови ислямистки поддръжници и либералните, светски и други противници дело на внедрени провокатори в редиците на опозицията. Президентът каза, че някои протестиращи са получили пари и оръжие да вършат „разбойничество“ и „тероризъм“ – сурова риторика, която със сигурност ще сплоти неговото „Мюсюлманско братство“ и ще разгорещи опонентите, които виждат в лицето на първия демократично избран президент на Египет зараждащ се ислямистки диктатор.

Ако Морси изглежда окуражен обаче, това се дължи не толкова на подкрепата на „Мюсюлманско братство“, колкото на новооткритото му приятелство с египетските възхвалявани, богати и снабдявани от САЩ военни, които разположиха танкове и бронетранспортьори около президентския дворец.

Египет потъна в още по-дълбока политическа бъркотия, след като президентът Морси заяви, че ще продължи организирането на референдума за подкрепената от ислямистите конституция, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“. В телевизионно обръщение от защитеното от танкове и бронирани машини президентство, Морси направи само намек за компромис.

Противниците му бързо отхвърлиха и дори подиграха изявлението на президента, свиквайки нови протести. Много хора заявиха, че обръщението напомня за предшественика му Хосни Мубарак, който винаги е виждал задкулисни манипулатори зад обществените протести.

Ако не осъдят действията на президента, САЩ и съюзниците им за пореден път рискуват да подкрепят диктатурата в Египет, посочва британският в. „Гардиън“. Както сами признават, западни страни като САЩ и Великобритания така и не видяха настъпването на революцията в Египет.

Дали обаче те не повтарят грешката си? По-малко от две години след принудителното оттегляне на Хосни Мубарак от власт, приемникът му Мохамед Морси се крие зад танкове в президентския дворец, докато гневни демонстратори го обвиняват, че е „нов фараон“.

Протестите започнаха на 22 ноември и няма признаци да утихват. Докато броят на жертвите расте, протестът може да се ожесточи още повече днес. Въпреки яростта, която отприщи заграбването на властта – както виждат нещата обикновените египтяни – падане от власт на Морси изглежда малко вероятно в близко бъдеще. „Мюсюлмански братя“ – най-влиятелната политическа сила в Египет – стои твърдо зад него.

Армията, която доби болезнен опит в периода на безвластие след Мубарак, остава в казармите. Младите революционери, които твърдият, че са вдъхновили и повели бунта през 2011 г., са малцинство, а лагерът на противниците на Морси е разединен, отбелязва вестникът.

Анализатори казват, че ако не се изправят и заклеймят заграбването на властта от Морси, САЩ и съюзниците им може да повторят старата си грешка – на практика да подкрепят диктатурата, като този път дилемата им може да се окаже по-тежка: Мубарак беше „диктаторът на Америка“, а Морси е извън контрол, подчертава „Гардиън“.

По-късно Мохамед Морси анулира своя декрет, с който разшири пълномощията си и който предизвика политическа криза в страната, предаде АФП, като се позова на ислямистки политик. Морси обаче не отмени насрочения от него референдум за приемане на проекта за нова конституция, изготвен от ислямистите и посрещнат с гневни протести от опозицията, каза политикът Селим ал Ауа след консултации при президента.

Според говорител на групата за диалог, която търси изход от кризата в Египет, цитиран от Ройтерс, Морси иска опозицията да предложи промени в проекта за конституция. Членове на групата са препоръчали на президента да издаде нов декрет за своите пълномощия и да отложи референдума.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.