Последният залог на Берлускони
За 17-те години, в които властваше в италианската политика, министър-председателят Силвио Берлускони на четири пъти смело изпита късмета си и сега решението му да се кандидатира отново на 76-годишна възраст изглежда като последно хвърляне на заровете.
В събота Берлускони потвърди дългоочакваната новина сякаш между другото, казвайки пред репортери, събрали се на стадион на неговия футболен клуб Милан, че с неохота се е съгласил да се кандидатира за парламентарните избори. В коментар на страницата си във Фейсбук написа, че напразно се бил опитвал да си намери достоен наследник. „Не че не сме търсили. Търсихме и още как! Но не намерихме“, написа той.
Популярността на неговата партия „Народ на свободата“ е рекордно ниска – около 15 процента, а реномето му в чужбина все още е на пух и прах – година след като беше свален от поста си заради неспособността си да се справи с растящата дългова криза.
Съветници на Берлускони го призоваха да не се връща в политиката, но след година на политически, бизнес и правни неуспехи тормозеният от скандали медиен магнат вероятно е усетил, че няма какво да губи.
През октомври той беше осъден на четири години затвор за данъчни измами, но дългата процедура по обжалване ще го държи вън от затвора и може да доведе до отмяна на решението. Берлускони е заплашен и от друга присъда по продължаващо дело за секс с непълнолетна проститутка.
Цената на акциите на медийната му компания „Медиасет“ се понижи с около 40 процента, откакто той напусна поста си и компанията остана без политическата му протекция.
Дори физически Берлускони е бледа сянка на някогашния премиер. Той остана извън светлината на прожекторите през по-голямата част от последната година и след няколко пластични операции за изпъване на лицето и присаждания на коса често е подпухнал и най-сетне започва да изглежда на годините си. Но въпреки всичко не бива да се отписва стария боец. Той все още се радва на твърда подкрепа на милиони италианци, а ако има нещо, в което Берлускони наистина е добър, това са предизборните битки.
Той спечели три от петте вота, откакто за първи път разтърси италианската политика през 1994 г. и винаги се е представял по-добре от очакваното за разлика от левоцентристите, известни с това, че получават по-малко от прогнозираното.
Почти сигурно е, че той няма да може да спечели поредната си убедителна победа, но може да събере точно толкова подкрепа, колкото да лиши левоцентристите от категорично мнозинство и това ще му даде глас при съставянето на правителство след изборите, които се очаква да бъдат през март.
На ръба на пропастта
Вероятно сега Берлускони ще участва на изборите с платформа, която ще се опита да използва недоволството от мерките за икономии на премиера технократ Марио Монти, когото през последната година той подкрепяше в парламента. „Не мога да позволя моята страна да попадне в безкрайната спирала на рецесията. Не може да се продължава по този начин“, заяви той миналата сряда.
„Днес Италия е на ръба на пропастта – икономиката е изтощена, още милион са без работа, покупателната способност се срина, данъчното бреме нараства до непоносими равнища“.
Реакцията на пазарите към изявлението му показа до каква степен инвеститорите не му вярват – италианските акции поевтиняха, а лихвите по облигациите веднага се вдигнаха.
Берлускони без съмнение знае, че международната му репутация не може да бъде възстановена, но повече го е грижа за възстановяването на имиджа му пред самонаетите, дребния бизнес и относително необразованите маси, които винаги са го подкрепяли в миналото.
Левоцентристката Демократическа партия (ДП), която води в социологическите проучвания с повече от 30 процента, спечели от липсата на силна десноцентристка партия и набра инерция от широко отразените си в публичното пространство първични избори за лидер.
Резултатът от тях беше също бе фактор, убедил бившия премиер да се върне. Избирайки строгия на външен вид, 61-годишен бивш комунист Пиерлуиджи Берсани вместо младия, телегеничен кмет на Флоренция Матео Ренци, ДП даде на Берлускони шанс да разиграе антикомунистическата карта, която в миналото така добре използваше.
Двубой между Берлускони и Берсани, чиято обща възраст е 137 години, може да е непривлекателна перспектива за страна, която отчаяно се нуждае от обновяване, но е перспектива, която бившият премиер смята, че най-малкото му дава шанс.
Още по темата: Италия пред избавление от политиката на икономии?
През уикенда италианският премиер Марио Монти обяви намерението си да подаде оставка заради оттеглената подкрепа за експертното му правителство от партията на Силвио Берлускони Народ на свободата. Монти посочи, че ще се оттегли от поста си след приемането на бюджета.
Бившият италиански премиер Силвио Берлускони в обширно интервю за в. „Кориере дела сера“ коментира, че е трябвало да се стигне до обявената от Монти оставка, защото техническото правителство е изчерпало възможностите си. Берлускони припомни, че Народ на свободата не е предизвикал политическа криза, като е оттеглил подкрепата си за Монти, защото и без това избори е щяло да има догодина през пролетта.
Той подчерта, че сега вотът се изтегля само с месец или месец и половина. Като евентуална дата за изборите Берлускони посочи 24 февруари. Бившият премиер съобщи също, че партията му обсъжда предизборна коалиция със Северната лига и подкани младия и амбициозен кмет на Флоренция Матео Ренци, който през ноември загуби изборите за лидерството на лявата опозиция, да се присъедини към неговата предизборна коалиция.
За себе си Берлускони припомни, че зад гърба си има 20 години лидерски опит, 10 години опит на премиер, както и кариера на бизнесмен и всичко това го превръща във водач, на когото италианците имат доверие. Той посочи, че би изневерил на отговорностите си, ако не се кандидатира за нов премиерски мандат, въпреки че това ще му коства големи лични жертви. Изданието цитира и самия Монти, който казва, че се чувства свободен.
Той посочва, че ще направи изявление за оставката си след седмица, когато в Италия ще има церемония по връчването на висши държавни отличия. Президентът на Италия Джорджо Наполитано също посочи, че тогава ще говори за създалата се институционална криза.
Италианската криза плаши Европа, пише в. „Стампа“. За пример вестникът цитира председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, според когото Берлускони е антоним на стабилността и завръщането му на власт е заплаха както за Италия, така и за цяла Европа. В. „Република“ посочва, че първата реакция на президента Наполитано на новината за предстоящата оставка на Монти е било притеснение за реакцията на пазарите. И „Република“, и „Стампа“ приветстват достойното решение на Монти да подаде оставка, вместо да се поддава на непрестанните шантажи на Народ на свободата.
Френският в. „Монд“ пише, че очевидно Монти също се е притеснявал за реакцията на пазарите, защото предвидливо е обявил намерението си да подаде оставка в събота, когато борсите не работят. Вестникът посочва, че сега Берлускони ще има възможност да ориентира предизборната си кампания върху темата за прекалено високите данъци, липсата на растеж, както и да възприеме критичен тон към Европа, която според него се подчинявала на прищевките на Германия.
Берлускони се завръща под знака на популизма, посочва и френският в. „Фигаро“. Прибягването до популизма ще помогне на бившия премиер да намали изоставането си в допитванията до общественото мнение, които показват, че партията му се ползва с подкрепата на едва 14 процента от избирателите. Освен това партията на Берлускони е дълбоко разделена. Някои смятат, че кандидатурата на бившия премиер за нов премиерски мандат е немислима, други като Франко Фратини, бившия външен министър, критикуват нападките на Берлускони срещу Европа, а кметът на Рим Джани Алемано казва, че е потресен от намерението на Берлускони да се кандидатира отново и обмисля дали да не стане дисидент.
Берлускони твърди, че Италия е на ръба на пропастта заради мерките за икономии и високите данъци и затова ще се кандидатира за нов премиерски мандат, но в Италия мнозина са потресени от това, че ще трябва да се върнат към варианта на политиката „Или сте с мен, или се против мен“, посочва британския в „Гардиън“. Кризата беше предизвестена, след като в последно време Берлускони и неговата партия засилиха атаките срещу кабинета на Монти.
В продължение на няколко месеца Берлускони обвиняваше Монти, че се е провалил в опитите да постигне растеж на италианската икономика. Но масло в огъня наля министърът на икономиката на Монти – Корадо Пасера, който заяви, че преизбирането на Берлускони би било стъпка назад за Италия, което мотивира пословично егоистичния медиен магнат да обяви намерението си отново да е италиански премиер, отбелязва в. „Индипендънт“.
В. „Файненшъл таймс“ определя решението на Монти да подаде оставка в най-скоро време като изненадващо и посочва, че Италия отново ще изпадне в политически хаос и че ще има римейк на съперничеството между десницата и левицата. Оставката на Монти е разбираема, но това означава, че правителството му ще приключи управлението си хаотично. Освен това парламентът нямаше време да изготви нов изборен закон и сега италианците ще трябва да гласуват според несъвършения стар закон, който беше силно критикуван, посочва електронното издание на сп. „Икономист“.
Американският в. „Уолстрийт джърнъл“ публикува интервю с лидера на италианската левица Пиерлуиджи Берсани, който обещава, че Италия ще запази ангажиментите си към Европа. Изданието припомня, че Берсани е сочен от допитванията за следващия италиански премиер. Ново действие в италианската политическа драма – оттеглянето на технократа Монти увеличава възможностите да сцената да излезе политикът Монти, прогнозира в. „Ню Йорк таймс“.
БТА