Ново действие в италианската драма: технократът Монти става политик
в. Ню Йорк таймс
В продължение на месеци той флиртуваше с идеята да остане извън политиката, но на края бившият министър-председател Силвио Берлускони просто не можа да устои. Съботното му изявление, че ще се кандидатира отново за премиерския пост заради чувство на „отговорност“ към Италия, всъщност сложи край на мандата на министър-председателя Марио Монти, който обяви, че ще подаде оставка след приемането на бюджета от парламента този месец.
Изненадващото изявление на Монти в събота повиши вероятността от по-голяма политическа несигурност и суматоха в пазарния сектор за Италия – четвъртата по големина икономика в Европа, която се очаква да стане свидетел на ожесточена политическа предизборна кампания. Но изявлението също така засили вероятността Монти да участва в надпреварата като редовен кандидат – загърбвайки ролята си на аполитичев лидер – който е готов да поеме управлението, ако изборите, които се очаква да се състоят най-рано през февруари, не излъчат ясен победител.
След три години в европейската дългова криза новите развития в Италия подчертават сблъсъка между икономическата ефективност и политическата стабилност. Докато Монти, икономист и бивш еврокомисар, вдъхна увереност на инвеститорите и спомогна италианският лихвен процент да се задържи нисък, данъчните увеличения и орязването на разходите, приети от неговия парламент, орониха позициите на законодателите в очите на избирателите.
Икономическите познания на Монти и опитът му в европейската политика го превърнаха в силен играч, получаващ редовни обаждания от Белия дом и който работи заедно с Франция и Испания, за да изтръгне от неохотния германски канцлер Ангела Меркел отстъпки по еврозоната.
„Той беше въведен в италианската политика в повратен за нея момент и имаше силно влияние в Европа“, заяви Томас Клау, директор на парижкия офис за международни отношения на Европейската комисия. „Той помогна Италия да се превърне отново в една сериозна страна в очите на чуждестранните инвеститори, както и на собствените й граждани.“
Дори и ако Монти реши да не се пробва като политически кандидат, решението му да се оттегли подготвя сцената за битка, която изправя него – изтънчен ироничен технократ, който посети в петък операта на Вагнер „Лоенгрин“ в „Ла Скала“ – срещу Берлускони, който направи изявлението си от тренировъчната база на собствения си футболен отбор Милан.
„Войната ще е между Монти и Берлускони“, каза главният политически коментатор за „Кориере дела сера“ Масимо Франко. „В играта влизат умерените гласове, а не левите.“
Въпреки че Берлускони обясни, че е мотивиран от чувство за отговорност, европейските лидери и пазарните анализатори веднага го обвиниха в точно обратното. Президентът на Европейския парламент Мартин Шулц нарече завръщането му в политиката „заплаха за Италия и Европа“, както съобщи италианската осведомителна агенция АНСА.
С помощта на президента на Европейската централна банка Марио Драги Монти успокои финансовите пазари тази година, но инвеститори и евролидери сега се опасяват, че много от неговите инициативи могат да бъдат отменени от бъдещи правителства.
В интервю за бизнес вестника „Соле вентикуатро оре“ /Il Sole 24 Ore/ председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо заяви, че Италия е заплашена от по-дълбоки финансови проблеми. „Следващите избори не трябва да служат за претекст за поставяне под съмнение необходимостта от тези мерки“, казва той. „Относителното спокойствие на пазарите не значи, че сме излезли от кризата.“
По думи на анализатори решението на Монти да се оттегли преждевременно цели да попречи на Берлускони да предприеме кампания, която може да накърни имиджа му. В момента изглежда, че Берлускони, който винаги е бил в тон с настроението на хората, дори и все по-отгчените от него гласоподаватели, е в готовност да започне популистка кампания, която ще критикува Монти за налагането на непопулярни мерки върху италианците и може би ще атакува приемането на единна валута като подкопаване на италианския суверинитет.
Оттеглянето сега, наместо в началото на следващата година, както се очакваше, хвърля Монти също във вихъра на политическата битка. „В този момент Монти се превръща в политик“, смята политически колумист за „Соле вентикуатро оре“ Стефано Фоли.
„Ако Монти помогне да се създаде пространство за изборен съюз, който признава сериозността на постигнатото досега, това може да създаде нов политически баланс. Това е предизвикателството.“
Проучвания сочат, че левоцентристката „Демократическа партия“ вероятно ще се класира първа на изборите, но без достатъчно гласове за мнозинство. Но партията остава разделена по въпроса кой съюзник да избере за сформирането на правителство.
Очаква се Берлускони да си подсигури достатъчно гласове, за да остане в парламента и да запази имунитета си, който го предпазва от съдебно преследване по редица обвинения. Той обаче едва ли ще получи достатъчно, за да управлява страната.
„Крайно невероятно е да станем свидетели на драматично развитие, което да върне Берлускони на власт“, казва Клау. „Така че дори ако Монти никога не се завърне на политическата сцена, няма да се върнем към предишната политическа ситуация.“
Макар че парламентът блокира някои от мерките на Монти – в последните седмици законодатели предложиха над 1500 поправки върху законопроекта на бюджета – бюджетът най-вероятно ще бъде одобрен, тъй като по закон Италия трябва да балансира бюджета си всяка година.
Но според анализатори други промени, целящи да подобрят италианската конкурентоспособност, са поставени под риск. И преди края на парламентарната сесия този месец, закондателите трябва да гласуват проектозакон, който цели да опрости данъчния кодекс, друг, насочен към рационализиране на мудната бюрокрация, както и мярка, която ще позволи на стоманодобивния комбинат Илва – основен икономически двигател на Италия – да продължи да функционира, докато се модернизира, за да покрие екологичните стандарти.
С продължаването на дълговата криза подобни проблеми на местно ниво, както и хаотичната политическа система на Италия, придобиха международно значение.
В неделя главният редактор на „Кориере дела сера“ Феручо де Бартоли предложи своя поглед върху политическата драма: „‘Лоенгрин“ в Ла Скала завърши под гръмки аплодисменти. Италианската трагедия продължава. Либретото все още трябва да се напише, същото се отнася и до музиката. Публиката, която непременно ще присъства, е международна, но за съжаление няма да е настроена особено незлобиво към актьорския състав. Завесата никога не пада.“
БТА