СССР възкръсва всеки петък в софийски клуб

Сервитьорките в руската вечер са облечени с тениски с надписи СССР и герба на Съветския съюз. На главите са с кепета от съветски военни униформи.

СССР е жив! Или поне част от него. Музиката, филмите и символите на Съветския съюз отново са модни. Сега обаче не става въпрос само за тениските с надпис СССР, с които преди 4-5 години бе залято българското Черноморие.

В София има място, където червеното е на мода, а сърпът и чукът са задължителният „аксесоар“. Това място е клуб-театър „Ла Страда“. Всеки петък и събота зажаднелите за руска музика, руска водка и купон по руски се събират там. Червеното е навсякъде – столове, покривки, дори салфетките са с цвета, асоцииран с любов, гняв, кръв и комунизъм. Сервитьорките са с войнишки кепета от съветски униформи на главите и с тениски с герба на СССР. Атмосферата се допълва от знамето на Съветския съюз над сцената. Прожектор го осветява, правейки светещ ореол около сърпа и чука.

Петьо от "Грамофон" пее хита "Произведен в СССР" с червена тениска с надпис СССР. 
Снимки: Иван Бакалов

Петьо от "Грамофон" пее хита "Произведен в СССР" с червена тениска с надпис СССР. 
Снимки: Иван БакаловСервитьорките в руската вечер са облечени с тениски с надписи СССР и герба на Съветския съюз. На главите са с кепета от съветски военни униформи. Христо запява "Мгновения" от филма "17 мига от пролетта". Зад него е осветено знамето на СССР. Снимки: Иван БакаловТримата от "Грамофон" пеят във военни униформи. Снимки: Иван БакаловДори на балкона посетители стават от масите да танцуват.Посетителите в  "Ла Страда" във вихъра на танца. Певците от "Грамофон" получават като награда по една бутилка водка "Столичная" от върли фенове на руските песни. Тримата пеят с водка в краката си по време на третия блок от песни.Водка "Столичная" в краката на Христо от "Грамофон" Фенки се подреждат до певците от "Грамофон" и припяват с тях руските песни. 
Снимки: Иван Бакалов

Театър „Ла Страда“ в петък и събота работи като руски ресторант, а на сцената излизат едни след други група „Грамофон“, автентична руска певица в стил Ала Пугачова и балет. Клубът от години е собственост на Пламен Тимев – Ганди, който неотдавна беше задържан за кратко в ареста. Стените на клуба са украсени с десетки снимки на известни посетители в „Ла Страда“, виждат се автографи на няколко руски космонавти, актьори, сред които се откроява легендарният Алексей Баталов. В едно сепаре има голям бронзов бюст на самия Пламен Тимев – Ганди, с лавров венец на главата, много наподобяващ образа на римския император Веспасиан.
Всички маси в клуба са резервирани. Постепенно те започват да се запълват от любители на руския дух и атмосфера. Към 21 часа на сцената се появяват група „Грамофон“. Триото Христо, Георги и Петьо от 2000 – та година изпълняват руски песни. Популярни са като групата, подгрявала любимците на руския президент Владимир Путин – група „Любе“, на концерта им в Каварна, миналата година.

Певците поздравяват публиката, махат на редовните посетители и обещават, че купонът тепърва започва. Руската вечер в „Ла Страда“ започва с познати песни от стари филми и парчетата на група „Любе“. В първата част певците от „Грамофон“ са облечени в копринени рубашки. Те подканят зрителите „да се пие много водка“. „Елексирът“ се разлива по масите и градусът на настроените постепенно се покачва. Певците продължават с песен от филма, разплакал няколко поколения и спечелил през 1981 г. „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм – „Москва не вярва на сълзи“.След кратка почивка, певците излизат облечени във военни униформи. „В този блок ще ви изпеем незабравими военни песни“, обявяват те. Звучи песента „Смуглянка“ от филма „В боя отиват само старци“, „Поручик Галицин“ от „Офицери“. „Сега продължаваме с песен от филм, заради който улиците оставаха празни: „“17 мига от пролетта“, казва Петьо. Залата се оглася от ентусиазирани викове, а някои от купонджиите застават „мирно“ в очакване на култовата песен. „Мгновения, мгновения, мгновения“, припява Христо, а запленени от песента фенове почват да маршируват.

„Ваше благородие, госпожа удача“, започват момчетата от групата песента от филма „Бялото слънце на пустинята“. Две ентусиастки изскачат на сцената и застават между тях. Дамите остават на сцената до края на изпълнението и се опитват да привлекат вниманието на певците с поклащания и погледи, изпълнени с носталгия и блясък. След края на песента Петьо обявява, че ще започне бърза песен и добавя, че „най-добре ще е да не се танцува на сцената, защото не е стабилна“.

„Военният блок“ продължава с песента „Катюша“. Старата песен за девойката, изпратила песента си на любимия на фронта е дала името на новото оръжие от 1938 г., „довеждащо до ужас врага през Втората световна война“.

В полунощ купонът е в разгара си. Някои танцуват около масите, други правят „осморки по дансинга“, всяка следваща песен предизвиква все по-ентусиазирани възгласи. В почивката преди последния блок от песни диджеят озвучава с песента „Здесь птицы не поют“ от филма „Беларуската гара“. Звъненето на чаши и тракането на ножове и вилици се заглушава от плахи припявания: „И значит, нам нужна одна победа, Одна на всех – мы за ценой не постоим“. На припева седящите по червените маси стават по-смели и в клуба се разнася силно: „Нас ждет огонь смертельный, … Десятый наш десантный батальон!“

За последната част от песните певците от „Грамофон“ са се облекли в червени тениски с надпис „СССР“. В тон с облеклото и светещите сърп и чук на знамето над главите им, мъжете запяват хита на Олег Газманов „Произведен в СССР“.

„Я раждьон в Советском Союзе, сделан я в СССР“ (Б. р. – Аз съм роден в Съветския съюз, произведен съм в СССР), запяват грамофонци песента на Олег Газманов, взривяваща стадиони с хиляди фенове в Русия.

Текстът умилява носталгиците по съветско време. Но в няколко бивши съветски републики, вече суверенни държави, сигурно не са във възторг от текста на песента:
Украйна и Крим, Беларус и Молдова –
Това е моята страна.
Сахалин и Камчатка, Уралските планини –
Това е моята страна.
Красноярски край, Сибир и Поволжие
Казахстан и Кавказ, и Прибалтика също…

Аз съм роден в Съветския съюз,
произведен съм в СССР
Аз съм роден в Съветския съюз,
произведен съм в СССР.

Водка, хайвер, Ермитаж и ракети,
Най-красивите жени на планетата,
шах, опера, най-добрият балет,
Кажете, къде има това, което ние нямаме?

Даже Европа се обедини в съюз.
Заедно нашите предци са се сражавали в боя.
Заедно са спечелили Втората световна война,
Заедно ние сме най-голямата страна,
Границите задушават, без визи – не е позволено,
Как ви е без нас, отзовете се, приятели?

Аз съм роден в Съветския съюз,
произведен съм в СССР
Аз съм роден в Съветския съюз,
произведен съм в СССР.

(б. р. – текстът се пее в оригинал, тук е преведен от руски)

Танците в „Ла Страда“ не спират, а ентусиастите на дансинга също запяват „…Сделан я в СССР“.

В краката на тримата от „Грамофон“ вече са сложени три бутилки водка „Столичная“, които придават завършен вид на следващата песен – „Руская водка“. „Руска водка, какво направи, руска водка ти ме погуби“, весело подскачат певците и купонджиите в такт с песента, възпяваща „елексира“. Следва и бавно парче, в което водката има основна роля. „Хайде за!“ – песен на „Любе“, която подканя „Хайде за живота, давай, брат до дъно, за тези които са били с нас тогава, хайде за живота …!“

Драматичната песен на „Любе“ е последвана от „Мне мама тихо говорила“ на Филип Киркоров, позната у нас като „Отдавна хората говорят“ на Тони Димитрова. Всички в „Ла Страда“ запяват – който не знае текста на руски, продължава на български.

Изпълненията на „Грамофон“ приключват с поздрави, заявени от гостите в клуба по време на почивките. „Радваме се че вашите вкусове съвпадат с нашите и ще ви изпеем още няколко песни на „Любе“, рекламират певците любимата си група и не забравят да добавят, че “ тя е любима и на Путин“.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.