Защо беларусите не псуват страната си?

Протести в Минск срещу фалшификацията на изборите. Снимка: белпан

Дори когато заминат на гурбет, беларусите разправят как семействата им живеят в една чудесна страна. Всъщност няма лъжа – хората в Беларус имат всичко, за да са щастливи. Освен пари.

* * *

През последните две години стотици хиляди беларуси се пръснаха из Русия, търсейки начин да припечелят. Но за разлика от гастарбайтерите украинци те разказват за страната си само хубави неща. По думите им беларусите живеят в най-добрата държава от бившия Съветски съюз, само дето напоследък не печелят добре. И наистина е така.

Вярно е, че в Беларус има авторитарен режим. Но стига да не си опозиционер, журналист или правозащитник, просто не го усещаш. Защото истинската диктатура в страната е диктатура над върховете – а не над низините.

Ще разкажа случка с мой познат в Беларус преди около пет години. Човекът се разхождал из родния си провинциален град и минал край заведение, където милиционери „поливали“ новото звание на свой колега офицер. На пияна глава не харесали нещо в погледа на минувача и почнали – петимата вкупом – да го бият.

На другия ден пострадалият изпратил телеграма до Генералната прокуратура, обяснил накратко какво е станало. И всичките петима милиционери получили присъди: кой ефективна, кой условна.

В Беларус лесно пращат да търка наровете кой да е чиновник: катаджия, вземал рушвети, крадлив директор на завод или алчен за подкупи градски кмет. Няма никакво „взаимно поръчителство“, не се разпъват „чадъри“. Властта тук е подотчетна на народа по същия начин, както и народът – на властта.

Поради което в страната нито има корупция, нито се краде от държавата – поне в мащабите, каквито виждаме в други държави от ОНД.

В Беларус има чистота. Практически идеална. Дори на сутринта след някой празник човек не вижда по улиците разпилени хартии, салфетки и бирени кутийки. Дори асфалтът се почиства всекидневно от събралия се пясък. Толкова е чисто, че направо „дразни окото“ на несвикналия руснак.

Противно на създалото се мнение, улиците са чисти не защото тук „не мърсят и не цапат“ – по-скоро защото метат боклука не на шега. Един чистач просто не може да работи през куп за грош, нито да си позволи самоотлъчка: уволнят ли го дисциплинарно, трудовата борса никога вече няма да приеме от него молба за работа.

Изобщо Минск държи много строго на трудовата дисциплина. Самите беларуси вече не го забелязват, а чужденците недоумяват: как тъй централните столични булеварди пустеят посред бял ден? Отговорът е прост: беларусите наистина са по работните си места.

Няма и празноскитащи клошари из главните улици на градовете или по гарите. В страната патрулират твърде много милиционери и те не пускат хора с мърляви дрехи нито в метрото, нито в наземния транспорт, нито на пейките. Хванат ли някое пиянде, в най-добрия случай го пращат в изтрезвителното, в най-лошия пък го спукват от бой в уазката.

Беларус не е Русия, където полицията се заяжда само с онези, от които може да прибере нещо, но не закача мизерниците. Ентусиазмът на милиционерите е лесноразбираем – ако служител от вътрешното министерство види нещо „нередно“ в поверения им район, може да ги разжалват.

Из беларуските улици и по сградите почти няма реклами и графити. Свободното пространство не се пълни с рекламни банери и листовки, защото властите не разрешават, борят се за „чистотата“ на града. За графити тук налагат глоби – сериозни и съвсем наистина. Може дори да прекараш някой и друг ден в следственото.

В живота не липсват и лоши моменти. Проблемите с личния гардероб в Беларус са цяла катастрофа. Първо, заради крайното пренебрежение към „търгашите“ от страна на държавата (останало тук от времето на СССР) конкуренцията там е твърде слаба, а митата – високи. Вносът на контрабандни стоки е много рискована работа.

Второ, самият манталитет на беларусите изключва впечатляващото облекло. За да не привлича вниманието на милицията и на други недоволни, по-добре е човек да не изпъква в тълпата – да не носи ярки дрехи, да не си къдри косата на масури, да не използва странни аксесоари. Държавата тъй старателно е „рендосвала“ тук разните субкултури, че в страната просто не са останали техни поклонници. Няма и хипстъри даже.

Затова пък беларусите чувстват сигурност в бъдещето – почти като в Съветския съюз. Всеки може да разчита, че ако си вземе изпитите, ще има възможност безплатно, без нито един рушвет, да завърши висше, да си намери работа по специалността (тук до ден-днешен процъфтява държавното разпределение), да отбие казармата, да се ожени, а после да тегли заем за жилище с преференции и 40-годишно изплащане – като „младо семейство“.

Животът на един инженер в Беларус е сравнително прост, безгрижен и стабилен. И повечето беларуси гласуват точно за това – да се запази начинът на живот, с който са свикнали. Каквото и да приказват някои.

А парите – да, парите им са кът. Това силно притеснява хората в Беларус.

Както и във всички благополучни държави, младежта тук късно стига до зрялост, не вярва, че старостта е неизбежна, не се тревожи за бъдещето на неродените още деца. Младите хора слабо осъзнават връзката между скромната си покупателна способност в супермаркета и наличието на социални гаранции. Иска им се да живеят тук и сега – и да живеят красиво: live fast, die young.

Опонентите на Лукашенко неведнъж се опитваха да използват това в играта си. Но безуспешно, и не само защото властите разпръсваха демонстрациите.

Беларуската пропаганда минава за селяндурска, но е постигнала нещо, в което се провали даже съветският агитпроп. Тя убеди местните хора, че няма значение колко са ти парите, а какво можеш да си купиш с тях, след като си платиш всичко дължимо. И тук бе подпомогната от мрачната действителност в Русия.

Тъй че в известен смисъл беларуският гастарбайтер е щастлив човек. Веднъж донесъл припечеленото вкъщи, той не е принуден да го харчи за подкупи, за да лекува своите родители и да изучи децата. Разхожда се из чисти улици, не му се пречкат агресивни азиатци.

Не го блазни много-много и престижното потребление – пред кого да се изхвърля тук? По-добре да си смени колата, да купи по-широко жилище, вила да вдигне. Парите му са си негови. Отде накъде ще псува страната си?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.