Защо Джон Кери е подходящ за държавен секретар на САЩ
в. Вашингтон пост
Какъв ли държавен секретар би бил Джон Кери? Това е актуалният въпрос след изненадващото решение на посланичката на САЩ в ООН Сюзън Райс вчера да оттегли името си от обсъждане за поста, което прави вероятно номинирането на Кери (междувременно президентът Обама номинира Джон Кери за длъжността – б.р.).
Кери е познато за Америка и света лице. Той беше член на сенатската Комисия по външни отношения близо трийсет години. Същата тази известност може да изглежда донякъде като пасив: издълженото слабо лице, аристократичното държание, статутът на неуспял кандидат-президент. Фактът обаче, че Кери е познат „артикул“, с предсказуема, благонадеждна личност, е една от силните му страни.
Три качества на Кери го правят подходящ за поста.
Първо, той признава, че в света цари бъркотия, като се почне с хаоса в арабски страни, и че той се е нуждае от по-силно американско водачество. При избухването на арабските революции през 2011 г., президентът Обама правилно реши да не се опитва да удържи експлозията. Навлизаме обаче в нов период, когато арабите се нуждаят от повече американска помощ, за да запазят и затвърдят постигнатото. Кери, който е пътувал достатъчно дълго из Близкия изток, че да добие реални впечатления и развие усет за района, би бил добър, внасящ стабилност партньор за преобразяващия се арабски свят.
Второ, Кери оценява колко важна е тихата дипломация, особено сега. За да постигне напредък в посредническите усилия за политически преход в Сирия, в проучването на възможностите за преговори с Иран и оценяване на изгледите за израелско-палестински мирни преговори, Обама ще има нужда от вдъхващ доверие емисар. Кери вече игра успешно тази роля за Обама в Афганистан и Пакистан. Един държавен секретар трудно би могъл да действа „тихо и дискретно“, но Кери е наясно, че сега това е важно. Той е посетил достатъчно страни, така че може да пропусне опознавателните обиколки.
Трето, макар понякога да изглежда консервативен, той е изненадващо склонен да оспорва традиционното благоразумие, особено в атаките срещу противниците на Америка. Тази неприятна наглед склонност за противопоставяне би била предимство, особено когато е така добре прикрита: с неговия флегматичен и спокоен маниер, за Кери би било по-лесно да поема дипломатически рискове, отколко за други потенциални кандидати за поста, особено по-младата и неопитна Райс.
Слабата страна на Кери е, че подобно на Хилари Клинтън, няма близки лични отношения с Обама. За да осъзнаем какви са ползите от това да си довереник на президента, трябва да си припомним правителството на Джордж Буш. Колин Пауъл беше изтъкнат, опитен военен, но не беше способен да представлява президента така авторитетно, както приемничката му Кондълиза Райс, в която Буш се вслушваше.
Ако Обама постъпи така, както предричат източници от Белия дом и предложи Кери за държавен секретар, двамата ще трябва да изградят по-здрава връзка помежду си. Според вашингтонските клюки Обама намирал Кери на моменти за многословен по време на дългите подготовки за дебати, когато Кери играел ролята на Мит Ромни. Може би Обама и Кери трябва да поиграят баскетбол заедно или да отидат на уиндсърфинг, или пък просто да изпият по една бира.
В последните няколко седмици питах експерти по външната политика и чуждестранни дипломати, кого биха предпочели за държавен секретар. С изключение на служителите от Белия дом и неколцина дипломати, моята неофициална анкета излъчи Кери като масов фаворит. Това отчасти показва, че Кери се ползва с доверие, а отчасти свидетелства за предпазливост спрямо Райс, която е по-малко позната на хората и си създаде някои врагове. Тези коментари може да отразяват и скрито предубеждение към Райс, но налице е и действително доверие в Кери.
Писмото, с което Райс оттегли номинацията си, е възхитително откровено. Кампанията на републиканците срещу нея, центрирана върху ролята й на говорител на правителството за нападението срещу американското консулство в Бенгази, беше, както тя каза „безотговорно отвличане на вниманието“. Тя обаче е права също, че номинирането й би породило „продължителна, разрушителна и скъпа“ битка за утвърждаване. Тя направи нещо немислимо във Вашингтон – постави страната на първо място и се оттегли.
Най-положителното при Кери вероятно е това, че залага на сигурно. Понякога има смисъл да бъде предпочетен кандидат, който рискува много и почели много, какъвто би била Райс. Сегашният момент обаче не е такъв. Светът е нестабилен. Приятелите и враговете на Америка се нуждаят от напомняне за нейното могъщество и последователност. Очертава се усилено дипломатическо взаимодействие с Иран, Сирия, Русия, Израел и палестинците.
Кери може да се окаже един от малкото политици, които проявяват качествата си в по-късен момент. Несръчността, която мнозина съзираха, когато през 2004 г. той бе кандидат- президент от демократическата партия, днес до голяма степен вече я няма. Кери има преимуществото да е бил разочарован в живота – изгуби президентската надпревара, беше отхвърлен за вицепрезидент и държавен секретар през 2008 година.
Сега той иска да оглави Държавния департамент, и не като амбициозен човек, който се стреми към нов триумф в живота си, а защото смята, че би вършил тази работа добре. Може да ни се струва, че той е логичен избор за поста, но би могъл да бъде и много успешен.
БТА