Доц. Милена Цветкова: Книгата е могъща сила, но това включва и опасна сила

Милена Цветкова. Снимка: личен архив

В „Книгата като медия“ (Ентусиаст) доц. д-р Милена Цветкова утвърждава книгата първо като медия и след това като литературно произведение, полиграфичен продукт и библиотечен том. Доказва, че още през ХХ век сме извършили недопустимо свиване на понятието „книга“. И това е една от причините за днешните конфликти не само между старите и новите медии, а и между старото и новото поколение читатели. Доц. д-р Милена Цветкова е отговорила на редица заобикаляни, трудни и неудобни въпроси от сферата на книгите и четенето. Тя проследява преображенията на книгата от пещерния ѝ формат от 35 000 г. пр.н.е. до електронната книга през 2012 г.
Другите теми, които детайлно са описани в монографията, са за опасната и манипулативната книга, за еротиката на книжното тяло, за края на електронната и възкресението на физическата книга. Книгата е в основата на медийната пирамида и да създаваш книги изисква изключителна образованост, енциклопедична начетеност и месианизъм.

В нея се определя и най-важната роля на читателите, вливащи живот в книгата. „Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е „тухла“. Всички звена в жизнения цикъл на книгата съществуват само заради читателя. Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са излишни.“, казва доц. д-р Милена Цветкова, която преподава „Теория на четенето” и “Съвременно световно книгоиздаване” във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.

„Книгата като медия“ е издателска иновация за България. Това е първата научна книга с видеотрейлър и със собствен уебсайт с разширено съдържание, към който се достига и чрез QR код от корицата. Следва разговор за „Книгата като медия“ с доц. д-р Милена Цветкова.

– Що за чудо е книгата?
– „Книга“ е първото име за „медия“. Книгата днес – това е разказ със знаци върху материална или виртуална площ. Това е била книгата преди 7000 години, това ще бъде и след още толкова. Като започнем от каменната библиотека в Ика, преминем през глинените плочки в Месопотамия, книгите колони и книгите стени в Древен Египет, златните книги на етруските и стигнем до най-невъобразимите форми на „живи“ или телепатични книги в научната фантастика – всичко това са „медиуми“ за четене. След 7000 години нищо чудно върховата иновация да са отпечатаните хартиени книги, а електронните да са пазен в крионов кувьоз музеен експонат. Но името на изобретението ще бъде винаги „книга“. Мисията на това изобретение е константа – да разкажеш история от разстояние от свое име в свое отсъствие.

– Има ли книга преди Гутенберг?
– Книгата не е само печатното хартиено тяло – „детето“ на Йоханес Гутенберг от средата на ХV век. Книгата има дълга биография в три фази:  пред-Гутенбергова книга, Гутенбергова книга и пост-Гутенбергова книга.
Забележителната еволюцията на книгата като медия обхваща общо около 11 000 години.  От този период само около 5 000 години са документирани. Но аз проследявам преображенията на книгата от пещерния й формат от 35 000 г. пр.н.е. до електронната книга през 2012 г. Пещерата и катедралата се оказва, че носят всички белези на пред-Гутенбергова книга.

– Коя е „следващата“ книга?
– Книгите ще станат по-близки по формат до 3D филмите, но с текст за естествено четене. Вероятен носител ще е от типа „кристал“ – подредени страници с дебелина една молекула и с възможност да се проектират в пространството във всяка позиция и с всякакъв размер (с което отпада от бита ни един аксесоар – очилата за четене). И отново въпросите ще опират само до възприемането на писмен текст. След това, чрез второто поколение „кристали“, на подобен носител хората ще могат да зареждат желаните или всички книги от Световната библиотека, преведени на всички езици на света и напълно безплатно. Проблемът пак ще бъде в установяването на нова форма на възприемане на книги в 3D пространството. Процесът на технологичното развитие ще става все по-неудържим. В момента е почти невъзможно да се предположи какви екстри ще имат книгите след две години.

– Може ли да има не-книги и анти-книги?
– Да, и ще узнаем, че не-книгите са всички онези подобия на книга, които предметизират и фетишизират книгата или само книжното тяло. В спектъра на не-книгите са обхванати сувенирите, промишлените имитации, скулптурните интерпретации на книгата, книгите–обект или „ready-made“-книгите, книгите за „гледане“ или „немите“ книги, книгите като дреха и аксесоар, книгите за консумация – за ядене, за пиене, за пушене и т.н. А какво е анти-книга? Анти-книгата е нефункциониращата книга, книгата без читател. Наричам я несъстоялата се медия – нежеланата книга, ненужната книга, еднократната книга и празната книга.

– Коя книга манипулира?
– Всяка книга манипулира. При всяка книга манипулацията е възможна, когато за читател се търси индивидът от тълпата – „тълпоидът“. Книгата като средство за манипулация съществува в девет типа: развлекателни и книги по приложна психология, инфотейнмънт книги, еротични и порнографски книги, дезинформационни книги, лъженаучни книги, пропагандни и PR книги, сектантски книги, „черни“ книги и книги с насилие, негационистични и екстремистки книги.

– Кое е опасното в опасните книги?
– Опасна книга априори не съществува. В смисъла на „книгата като издателски продукт“ опасни книги няма. Но в смисъла на „книгата като медия“ говоря за текстове – посредници в криминални актове и за текстове – съучастници в престъпността. Опасността е заложена в съдържанието – сектантско, нацистко, негационистично, дискриминационно, шовинистично, антисемитско, фундаменталистко, терористично и т.н. Сред опасните книги ще разпознаем и Деветте книги на Деветимата непознати и „Ръкописът на Войнич“. Когато казваме, че книгата е могъща сила, трябва да знаем, че това включва и опасна сила.

– А коя е най-опасната книга на света?
– Легендарната книга „Necronomicon“, книгата, която убива по време на четене.

– Възможни ли са извращения с книгата?
– Това ще научим в главата „Патологика на книжното тяло“. Тук е разкрито криминогенното „поведение“ на книгата. Тук  узнаваме кои са книгите убийци и отровните книги, как книгите се превръщат в библиокадаври, в книги-пластинати, в книги с втъкана трупна пепел, ДНК и кръв и как антроподермичната библиопегия оправдава книгите от човешка кожа.

– Кога една книга има високо КПД (коефициент на полезно действие)?
– Когато провокира мощна обратна връзка. Но реалният ѝ мащаб се вижда само когато се абстрахираме от оценките и просто измерим социалните й „децибели“. Защото високо КПД има книга, която получава обратна връзка не само във вид на читателски отзиви, рецензиране и цитиране, а и във вид на плагиатство, пиратство, кражба или цензура.

– Защо има криза в книгоиздаването?
– Ако има криза в книгоиздаването, тя не се корени в информационното осигуряване, нито в технологиите или в нормативната база, а в „човешкия материал“ – в отсъствието на съзнание за книгата като медия у издателя и в липсата на издателска любознателност. Гаранцията да си по-добър от предшественика не е „технологичният парк“, а четенето. Телевизията например не направи разказа за „Живота, Вселената и всичко останало“ по-добър по простата причина, че продуцентите не четат. Докато средновековната катедрала разказвала темите на теологията, историята и географията по-добре от повечето стари учебници, именно защото „директорите“ й се поддържали във форма с правилните книги.

– Авторът или читателят – кое е по-важното?
– Не авторът, а читателят има водещо място в медийното битие  на книгата. Защото авторът, преди да израсне като такъв, също е бил само читател. Читател е и докато пише. Съдържанието, което е написал, не би могло да е изцяло негово. Преди да го завърши, и той е чел, слушал, черпил идеи, имитирал, копирал от други. Авторът е читател впоследствие и на собственото си произведение. Иначе не би имало преработени или допълнени издания.
Защото авторът не винаги е известен, а и не винаги е човек. Когато казвам, че авторът дори може да не е човек, имам предвид машинно генерираните текстове и книгите, писани от компютър или от робот. Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е „тухла“. Всички звена в жизнения цикъл на книгата съществуват само заради читателя. Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са излишни.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.