Дворецът на Чаушеску привлича поп звезди и президенти
Асошиейтед прес
Двадесет и три години след рухването на комунизма Дворецът на парламента – огромен сталинистки символ и най-видимото наследство на бившия диктатор Николае Чаушеску, се превърна в невероятен стълб на крехката румънска демокрация.
И докато той остава един от най-оспорваните проекти на 25-годишното управление на Чаушеску, макар че постепенно намери място в националната психика, сега той е и туристическа атракция, посещавана от десетки хиляди румънци и чужденци всяка година.
Дворецът, който е толкова голям, че може да се види от космоса, колебливо отвори врати в началото на деветдесетте години, когато румънците все още бяха травмирани от комунизма. Описван от някои като гигантска сталинистка сватбена торта, това е втората по големина административна сграда в света след Пентагона, разпростираща се на 350 000 квадратни метра.
В сградата се помещават парламентът и конституционният съд, заедно с Центъра SECI, който се бори с трансграничната престъпност, контрабандата и борбата с измамите. Но с времето дворецът се превърна също в магнит за светски събития и за световни знаменитости, както и в място за правителствени мероприятия.
Булки позират пред жълтеникавата фасада, докато вътре се провеждат сватби, балове, прожекции, модни ревюта и фото сесии. Дворецът бе домакин на знаменитости – Майкъл Джексън премина с лунна стъпка пред сградата след пресконференция, колумбийската поп звезда Шакира пя пред сградата в проливен дъжд, холивудският актьор Итън Хоук присъства на бал за събиране на пари за деца в неравностойно положение.
Сред посетилите сградата политици са бившият американски президент Джордж Буш, руският Владимир Путин и през октомври германският канцлер Ангела Меркел, която произнесе реч пред 16 европейски премиери.
На 90-ия си рожден ден през октомври 2011 г. бившият крал Михай присъства за пръв път на заседание на парламента от шест десетилетия, призовавайки румънците да продължат да изграждат демокрация. Британски телевизионни продуценти дори караха коли в подземните тунели на парламента, за да покажат колко много разклонения има под земята.
Строителството по грандиозния проект започна в началото на осемдесетте години на миналия век, когато дажбите за храна и спиранията на тока бяха чести. Около 9 000 къщи бяха разрушени, на живеещите в тях бяха дадени само няколко дни, за да освободят домовете си, църкви и синагоги бяха срутени или преместени и бяха докарани две планини от мрамор за изграждането на високия 84 метра дворец.
Чаушеску планираше дворецът да приюти правителството и парламента след разрушителното земетресение през 1977 г., по време на което в столицата рухнаха купища сгради и над 1500 души загинаха. Полуграмотен син на селянин, Чаушеску бе амбициозен – той искаше новата сграда да устои на всяко земетресение и да издържи 500 години.
Един милион румънци, включително хиляди войници, бяха включени в целодневната работа по изграждането, извайвайки огромни врати от дъб, бряст и череша и сглобявайки гигантски кристални абажури за мраморните стаи, големи почти колкото спортни игрища. Днес обиколките на двореца показват само части от сградата и продължават само един до два часа, но би отнело един ден да бъдат посетени всички стаи и около час, само за да се обиколи периметърът на сградата.
Дворецът се издига върху изкуствен хълм в края на булеварда на Обединените нации, който съзнателно е с един метър по-широк от известния парижки Шанз-Елизе. Пред него се веят знамената на Европейския съюз, НАТО и румънския флаг.
Анка Петреску, която бе назначена за главен архитект на проекта през 1978 г., си спомня как Чаушеску го посетил един ден и разглеждайки някакви колони вътре казал: „Тези цветя, украсяващи колоните, не са еднакви“.
Не бях забелязала това, си спомня Петреску. Мъжете в антуража на Чаушеску го увериха, че колоните са идентични. Петреску добави: ние всички се заклехме, че всичко е O.K. Но той нареди на един човек да се изкачи на стълба и да ги измери и се оказа, че едно от цветята е с един сантиметър по-късо от другите. Не можехме да повярваме на ушите си, казва Петреску.
Петреску настоява, че Бъкингамският дворец и Версай са нейното артистично вдъхновение, а не севернокорейската архитектура, независимо от това, че Чаушеску изпрати архитекти на посещение в Пхенян, за да учат архитектура там след като той се вдъхнови по време на посещение през 1971 г. Тя казва, че стилът на сградата е неокласически, докато други дипломатично наричат стила „еклектичен“.
Тази сграда се оказа толкова голяма поради техническа причина, настоява тя. Тук трябваше да бъдат разположени три големи институции – президентството, изпълнителния и законодателния корпуси, а задната част на сградата бе предназначена за протоколния сектор и за приемна. Това на практика е „мегаград“ и поради това той е толкова голям.
Тя заяви, че ако Чаушеску, който бе съден и екзекутиран на 25 декември 1989 г. беше жив, за да види какво е станало с двореца, той би се прекръстил в гроба – румънски израз, който означава, че щеше да бъде ужасен.
Но Валентин Лупан, един от 2000 архитекти, който е работил по проекта, казва, че Чаушеску е бил побъркан. Защо е искал най-голямата сграда? Както Хитлер и Мусолини, диктаторите обичат архитектите. Имайте ми вяра за това. Те, диктаторите, се виждат като архитектите на новия свят, казва Лупан.
Туристите се удивяват от мащаба на сградата, а не толкова от архитектурната й красота.
Вътрешността е невероятна, казва Дийн Едгар, британски бизнесмен, живеещ в Букурещ. Нямате идея колко огромни са стаите вътре, има мрамор навсякъде, орнаментирани мебели, орнаментирани тапети, това наистина е невероятна сграда. Не мисля, че е особено красива, но е голяма, впечатляваща, казва бизнесменът.
БТА