Въпреки убийствата САЩ остават страната на въоръжените цивилни
Асошиейтед прес
Майката на Адам Ланза е била една от десетките милиони притежатели на оръжие в САЩ. Тя е имала законна карабина „Бушмастър“, калибър .223 и няколко пистолета, които 20-годишният й син използва, за да убие 20 деца и шестима възрастни за десет минути в училище в щата Кънектикът.
След второто най-голямо масово убийство с огнестрелно оръжие в американската история безброй почитатели на оръжията като майката на Ланза усложняват темата за притежанието на оръжие, която критиците, понякога опростено, свеждат само до мощно лоби и окарикатурени фанатици.
В САЩ има повече въоръжени цивилни, отколкото където и да било другаде по света, като някъде далеч след тях на второ място е Йемен според базираната в Женева организация „Смол армс сървей“ (Small Arms Survey).
Да вземем например Блейк Смит – машинен инженер, който живее близо до Хюстън, щата Тексас и участва в състезания по стрелба с карабина тип „Ей Ар-15“ (AR-15) .
Губернаторът на Тексас Рик Пери, който твърдеше, че застрелял койот, докато правел джогинг с пистолет в кобур на шортите, е подписал половин дузина грамоти, изтъкващи Смит като един от най-добрите стрелци в щата. „Но аз самият не се определям като фанатик“, каза 54-годишният Смит, чийто баща му дал да подържи пистолет на около шест годишна възраст.
„По цял ден стоя зад бюро. И когато отида на стрелбището, дори не чувам стрелбата“, каза Смит, който сравнява емоционалната си привързаност към оръжията си с начина, по който би се привързал към кола или някаква друга машина. „Толкова съм съсредоточен върху прицелването, натискането на спусъка, стойката ми. Не се тревожа за нищо. Не мисля за нищо. Разтоварващо е. Терапевтично е. Всеки трябва да има своето дзен“.
След стрелбата в училището президентът Барак Обама поиска предложения за намаляване на насилието с огнестрелни оръжия, които да внесе в Конгреса през януари, и призова Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия (НАПОО) – най-могъщата организация за правото на притежание на оръжие – да се присъедини към тези усилия.
Законите за оръжията са различни в отделните щати – например от миналия месец в щата Оклахома вече е легално да носиш пистолет открито – и са защитавани от могъща финансово оръжейна индустрия и НАПОО. Миналия петък асоциацията наруши продължилото седмици наред мълчание след клането в Кънектикът, призовавайки за въоръжени доброволци в държавните училища, и си навлече критики от доста среди.
Но тези, които са „за“ контрол върху притежанието на оръжие, са изправени срещу голям брой обикновени американци, за които оръжията са неразривно свързани с живота им – било то от патриотизъм или заради лично усещане за сигурност, или пък просто за запълване на свободното време.
Дейв Бърдет, който е собственик на магазин за туристически стоки на отсрещната страна на улицата, точно срещу кампуса на Тексаския университет „Ей енд Ем“ в град Колидж Стейшън, казва, че влечението му към оръжията е заради историята, а не за удоволствие.
„Не става дума за ловуване. Всеки казва: Е, разбирам да имаш въздушна пушка, но не и Ей Ар-15“, каза Бърдет. „Но, като си помислиш, идеята на Втората поправка е била да запази и защити правото на индивида да притежава тези оръжия“.
„Спомнете си, че Американската революция е водена от граждани войници“, допълни той. „До ден днешен това е един от крайъгълните камъни в нашата военна отбрана. Армията ни се основава изцяло на доброволчески принцип“.
На стъклената врата на офиса му е закачен плакат на НАПОО с орел. Бърдет започнал като адвокат, занимавал се е с всичко от недвижими имоти до опити да попречи на депортирането на нелегален имигрант, преди да се захване с продажбата на оръжия.
Когато дъщеря му завършила образованието си в Тексаския университет „Ей енд Ем“, Бърдет смятал, че тя ще се премести в някое по-космополитно място като Далас и ще работи в някой небостъргач в центъра. Вместо това тя започнала работа в магазина, сглобила си своя собствена „Ей Ар-15“ от резервни части и я използвала, за да участва „в нощен лов на диви прасета“, по думите на баща й. В тези ловувания често се използват мощни пушки, както и очила за нощно виждане.
„Другото нещо е, че да стреляш е забавно. Това наистина е така“, каза Бърдет.
Мнозина мислят по този начин. Смит, машинният инженер, каза, че това се отнася и за момичета в тийнейджърска възраст. На национални състезания по стрелба той попаднал на група момичета на около 13 и 14-годишна възраст, наричащи себе си „Розовите дами“, които стреляли с мощни пушки по мишени. Той също така си спомня и за среща с австралийци, чийто страна забранява оръжията, които му казали: „Обичам да стрелям, затова отивам в САЩ“.
Други прибавят сигурността към причините да се позволява лесен достъп на хората до оръжия. „За мен е очевидно – повечето хора имат оръжие, или поне у дома, като предпазна мярка срещу престъпници“, каза Бил Мус, който е препаратор на животни в градчето Брайън близо до Колидж Стейшън. Той има над 30 оръжия и може да бъде видян всяка сутрин да обикаля 16-хектаровото си ранчо с кучетата си и пушка на рамото.
Мус разказва как един ден бил в пощенския клон и чул за издирван от полицията заподозрян, който обикалял наоколо с черна кола. Помислил си за жената на гишето до него. „Първата ми мисъл беше: Как ще се предпазиш? Тя има ли оръжие, ако някой се опита да я ограби?“, каза той. „Това е първото, за което се замисляш: Как ще се защитиш?“
По телевизора в ъгъла на работилницата му, над препарирана сива лисица и висяща като връзка ключове халка с животински челюсти, Обама дава първата си пресконференция след трагедията в Кънектикът. Той обещава да изпрати на Конгреса законопроект за затягане на законите за оръжията и ги призовава да се възстанови забраната за нападателни оръжия от военен тип като използваното от Ланза.
Мус намалява звука. „Предполагам, че е нещо, с което свикваш“, каза той за оръжията. „Израстваш с тях, радваш им се и приемаш факта, че можеш да ги притежаваш. Това е привилегия. Това е съвсем различен начин на живот. Сигурно нямам нужда от три пикапа и „Корвет“. Но ги имам“.
БТА