В. „Монд“: „Филип Морис“ и децата от с. Рибново

Сесил Алегра, специален пратеник
Рибново (България)

Ученици в Родопите не ходят на училище, за да берат тютюн с родителите си

Статията от последния брой на вестник „Монд“.

За децата в Рибново настъпването на зимата отбелязва края на адския сезон. От септември десетки ученици работят заедно с родителите си на тютюневите полета в малкото българско селце на границата с Гърция. През седмицата деца на възраст от 7 до 17 години по цял следобед сортират тютюн и го редят в кашони.
Месеците на усилен труд оставят следи. Израженията са уморени, лицата бледи. Ахмет, на 7 години, и Елиф, на 9 години, са дошли да помагат на семейството си. Сърцето на баба им Фехиме се къса: „Вижте ги, децата! Бъхтят се от малки, това е наказание. Какъв живот ги чака? Никога не съм вярвала, че ще видя такова нещо!” Клати глава: „Историята се връща назад.”

През пролетта вече са там, работят по осем, девет, десет часа, за да разсаждат тютюна. Цяло лято прекопават, после го берат, приведени на две, под палещото слънце. През есента сортират листата сред вихрушка от прахоляк. Заедно с родителите си подготвят за продажба изкараните с толкова труд няколко кила тютюн.

Гюлтена Гюздерова събира енергично листата: „Олекна ми, сезонът е към края си. Отглеждането на тютюна ни изкривява гърбовете, докато го сортираме, непрекъснато кашляме”, казва тя и бърше чело. Оправя черната престилка, под която се очертава момичешкото тяло. Гюлтена иска да изглежда добре дори и на полето. На 13 години харесва мобилни телефони последен писък на модата, сърфира из Фейсбук и мечтае да гледа „Здрач” на кино. В училище учителите я карат да си учи уроците. Гюлтена казва, че не знае какво я чака: „По-добре да не се надявам много. При нас. На село, мечтите не се осъществяват лесно.”

Гюлтена не получава заплата за това, че помага на родителите си да обработват петте хектара тютюн. Тя няма друг избор: „При всички случаи нито едно семейство не може да се справи без децата”, потвърждава Феим Таламанов, учител по химия на Гюлтена. Той пита учениците си: „Кой от вас работи на полето?” Двайсет и пет ръце се вдигат. „Родителите ми не могат да се справят”, обяснява Хамид, хубавото русокосо момиче на първия чин. „Нормално е да им помагам, режа тютюн по цял ден!” „Децата се трудят здраво,” въздъхва учителят, „и нямат време за учене.”

Кадри Гюздеров, бащата на Гюлтена, идва да я взима всеки ден след училище, за да я заведе на полето. Изобщо не прилича на експлоататор на деца. Обикновено го няма по шест-осем месеца в годината, прибира реколтата в чужбина. „Не се плаша от работа”, казва 45-годишният здрав селянин, който успява да си докара по 2000-3000 евро годишно. Жена му се занимава само с отглеждането на тютюн, но доходът от него е като добавка. Гюздерови обаче се смятат за заможно семейство. „Баща ми дори спестяваше  за следването ми”, споделя Гюлтена, докато затваря кашона. Но заради кризата нито една европейска страна не иска работна ръка от България: също като останалите бащи Кадри Гюздеров е принуден да се върне на село.

Н
асред полето под сушината за тютюна Гюлтена и родителите й обядват хляб и сирене. Природата тук е толкова красива, че ти секва дъхът. „Вярвахме, че живеем в рая”, въздъхва бащата, „но Родопите се превърнаха в наш затвор.” В началото на 2000 г. на региона му се иска да вярва в щастливата си звезда. България трябва да влезе в Европа, икономическият растеж е 6% и планинското селце се вижда в една Швейцария на Балканите, пълна с туристи. В близост до националния парк дори са построени три огромни ски курорта.

Междувременно България се стреми да изпълни изискванията на Брюксел. От 2004 до 2009 г. десетки неправителствени организации връщат децата на тютюнопроизводителите на чиновете в училище в рамките на програма за изкореняване на детския труд под ръководството на Международната организация на труда. През 2007 г. България става член на организацията. Но година по-късно кризата помита надеждата за бързо развитие и праща децата обратно да се трудят.

В кабинета на Драгиша Пейович* бетонните стени са голи, с изключение на календара на „Булгартабак”. Кметът на селото е ядосан. Той също е тютюнопроизводител и кара двете си дъщери, Силве, на 11 години и Надже, на 18 години, да работят. „Време е Европа да си отвори очите. Тютюневият сектор е оставен на произвола на международните купувачи. Искате ли доказателство? Вижте договора ми. Купувачите идват в началото на сезона, раздават семената и ни карат да подпишем договор, в който не се споменава цена.” Сочи към празните места: „В момента на продажбата или приемате тяхната цена, или им плащате за семената!” Грубата търговска политика се възползва от нестабилността на една България в период на преход.

През 2009 г. ЕС престава да отпуска помощи на българските тютюнопроизводители. Същевременно България слага края на държавния монопол и отваря пазара си за конкуренцията. Мултинационалните компании се възползват, за да договорят отстъпка в цената на „ориенталския” тютюн – ароматната съставка, подобряваща вкуса на цигарите „Американ Бленд”, които много се ценят в развиващите се страни. И цените падат драстично. Кметът се възмущава: „Изкарваме най-много  200-300 евро на месец, и то ако имаме късмет. Стиснали са ни за гърлото.”

Преди повече от десет години Здравка Тонова, лекар към Българската академия на науките в София, е натоварена от Международната организация на труда да изготви доклад – единственият правен някога – за детския труд в България. „През 2001 г. – споделя изследователката – обявихме многобройните заболявания, от които страдат децата тютюнопроизводители. Понеже работят наведени, дробовете им не се развиват както трябва. По време на събирането на реколтата вдишват тютюнев прах, който съдържа канцерогенни съставки. В зряла възраст се разболяват от хроничен бронхит, туберкулоза и понякога даже рак.” Няма актуална статистика в подкрепа на факта, но експертите са убедени: тютюнът бавно убива децата, които го отглеждат.

В Дебрен, на няколко километра южно от Рибново, пристигат четирима мъже в сини гащеризони. Служители на „Сокотаб”, един от най-големите търговци на ориенталски тютюн, слагат компютрите си в едно бетонно хале насред селото и чакат продавачите. Годината е била добра и много хора идват, като очакват да получат по 6 лв. на кило. Бързо се примиряват: по-голяма част от реколтата се изкупува между 3 и 5 лева. Купувачите клатят неотстъпчиво глава: „Нищо не можем да направим, компютрите решават цената.”

Лесно извинение, резултатът е: българският тютюн е най-евтиният в ЕС. „Сокотаб” е просто филиал на „Юнивърсал Лийф Корпорейшън”, световен гигант в търговията на тютюн и основен доставчик на един голям производител на цигари. „В южните села на България тютюнопроизводителите като мен знаят, че като продаваме на „Сокотаб”, всъщност работим за… „Филип Морис””, споделя Азим Бинжев, който тъкмо е продал нанизите тютюн. Тютюнът, отглеждан от българските деца, накрая се озовава в пакетите на някои от най-продаваните марки цигари.

К
огато разпитвате за злоупотребите, извършвани от доставчика им, американската компания се скрива зад благородния принцип: „Не допускаме използването на детски труд”, повтаря неуморно по телефона от офиса си в Женева един от служителите на връзки с обществеността на „Филип Морис”. Преди да ви откаже среща. Американският гигант обаче е пръв спонсор на „Премахване на  използването на детски труд в тютюнопроизводството” (ПИДТТ), фондация изцяло финансирана от производителите на цигари.

От Узбекистан до Малави фондацията оглавява многобройни програми. Освен това е под шапката на Международната организация на труда, същата организация, която възлага доклади и порицава държавите в случай на нарушение на Международната конвенция за правата на детето. И докато големите производители дават лептата си на фондация „Премахване на използването на детски труд в тютюнопроизводството”, други членове продължават безнаказано индиректно да подкрепят детския труд на тютюневите полета. По тарифи, указани от компютъра на мултинационалната компания.

–––––

* Б. пр. – според сайта на селото кметът се казва Мустафа Авдиков, вероятно има някаква грешка с имената.

Превод: Анна Христова

Заглавието е на e-vestnik. Оригиналното заглавие на в. „Монд“ е: „Децата се трудят здраво“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.