Косово не иска да бъде „Див Запад“

Ройтерс

Косово е сърцето на Сърбия – Плакат срещу независимостта на Косово. Снимка: Белградски вести

Когато Брайтън Кристофър Гилбърт и завършилият в Лондон Ертур Албани се сдружили, за да добиват мрамор в родното на Албани Косово, те знаели, че поемат риск.

За две години Албани и Гилбърт, който е по-известен във Великобритания като бизнесмен от шоубизнеса, са почукали буквално на стотици врати в търсене на смели инвеститори.

В крайна сметка те открили 12, убеждавайки ги, че рискът от инвестиране в тази млада балканска държава е преувеличен и че представата за ширеща се престъпност и корупция не отговарят на действителността.

Едно от най-бедните кътчета в Европа, Косово е в отчаяна нужда от външни инвестиции, докато се опитва да затвърди независимостта, която обяви от Сърбия през 2008 година.

До септември Фокс Марбъл Холдингс на Гилбърт и Албани вече бе листвана на лондонската фондова борса и бе похарчила един милион евро в подготовката на пет мини за работа.

Минната промишленост е смятана за потенциален двигател на растеж за Косово – малка страна, благословена със залежи на минерали и с най-младото население в Европа, но страдаща от лошата репутация за гангстери и незаконни печалби.

Сега мечтата на Фокс Марбъл е разбита на пух и прах, нейните лицензи за добив и продажба на косовски мрамор са отнети и милиони евро инвестиции висят на косъм.

Жертва на твърде усърдни служители или на нещо по-лошо, Фокс Марбъл се превърна от пионер в инвестирането в поучителна приказка за рисковете от правене на бизнес в тази 1,7-милионна държава.

„В продължение на две години убеждавахме хората, че в тази страна няма риск, който да предизвиква тревога, а сега всички се обръщат към мен с думите: „Казахме ли ти?!?“, разказа Гилбърт пред Ройтерс.

През декември Косовската комисия по минно дело и минерали отне четири от петте лиценза на Фокс Марбъл, казвайки че фирмата не е успяла да започне работа съгласно договорения график.

„Може да отнеме години за започване на работите. Откъде да знаем“, каза председателят на борда на комисията Ахмет Тмава пред Ройтерс. „Нашите ресурси не трябва да бъдат държани като заложници“.

Гилбърт каза, че фирмата се нуждаела от повече време, за да събере средства, но вече е инвестирала много в техника, такси и подготовка на мините.

Той се позова на косовските закони и каза, че Комисията по минно дело и минерали е длъжна да информира компанията писмено и да й даде 2-4 месеца, за да отговори на оплакването. Фокс Марбъл не е получавала такова, каза Гилбърт. Тмава каза, че компанията е била информирана „устно“.

Запитан какво се крие зад решението, Гилбърт, който бе в Прищина, опитвайки се да спаси лицензите, подбираше думите си много внимателно.

Той каза, че органите, отговарящи за минната промишленост, са действали извън закона и предположи, че става дума за нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед. Мините съдържат залежи, оценени от Гилбърт и Албани на милиарди евро.

„Това определено е много странна ситуация за компания, която иска да вложи пари в Косово. Ние не знаем какво се крие за тази политика, но е ясно, че става нещо“.

Запитан относно твърденията за политическа намеса в случая с мрамора, косовският министър на икономиката и развитието Бесим Бечай каза само: „Не съм информиран за нищо подобно“.

Британският посланик в Косово Ян Клиф каза, че британското правителство е „много разтревожено“ и в писмен отговор на въпроси на Ройтерс посочи, че е чувал за твърденията за политическа намеса.

„Надявам се, че случаят не е такъв“, каза Клиф, като допълни, че британският външен министър Уилям Хейг е повдигнал въпроса с Косово „на най-високо равнище“.

Съединените щати и Европейският съюз са похарчили 4 милиарда евро за стабилизиране на Косово и насърчаване на добро управление и растеж, след като през 1999 г. НАТО спря убийствата и експулсирането на цивилни от сръбските сили, които се сражаваха с бунтовниците от косовското албанско етническо мнозинство.

След като етническото напрежение стихна, западните сили официално се отказаха от правомощията си на „надзирател“ на Косово тази година. Но полицейската и правосъдна мисия на ЕС запази някои правомощия на изпълнителната власт, за да разследва случаи на организирана престъпност, корупция и военни престъпления.

НАТО запази около 6000 войници на терена, основно в северната част, където малкото сръбско малцинство все още не приема Косово за суверенна държава.

Правителството твърди, че променя нещата. Има положителни промени: законодателната рамка на Косово бе изработена в съответствие с повечето стандарти на ЕС; строителството процъфтява, тласкайки средния годишен икономически растеж на 5 процента през последните пет години; преките чуждестранни инвестиции нараснаха с 14 процента на 370 милиона евро през 2011 г.; през октомври Световната банка качи Косово от 126-о на 98-о място в анкета за лекотата за правене на бизнес.

„Косово среща трудности поради лош имидж, който неоснователно получи от миналото“, каза Валдрин Лука, ръководител на Косовската агенция за насърчаване на инвестициите, част от министерството на търговията.

„Когато инвеститорите дойдат с очаквания за висока престъпност и корупция, те виждат красива страна, приятелски настроени хора и бизнес среда“, каза той за Ройтерс. „Добрите новини не са новини, така че чужденците познават само тъмната страна на Косово и това е, което ни вреди“.

Но през ноември дойдоха още лоши новини: австрийска фирма обяви, че е спряла да печата косовските биометрични паспорти, защото 1,4 милиона евро хонорар не е бил изплатен.

Натали Велия, германска гражданка и местен партньор на компанията, бе арестувана по подозрение в отклоняване на парите, но тя твърди, че те са отишли за подкупи на редица служители на министерството на вътрешните работи.

Австрийската компания отрича да е подкупвала когото и да било.

Косово получи тежък удар миналата година, когато продажбата на най-печелившата компания в страната – държавният телекомуникационен концерн PTK, се провали, след като бяха повдигнати обвинения в корупция срещу редица високопоставени служители на PTK.

Авни Зогиани, основател на неправителствената организация Cohu (Събуди се), която се е посветила на борбата с корупцията, каза, че е изключително трудно да се инвестира в Косово без политически връзки и готовност за даване на подкупи.

„Когато говорим за проекти от малък и среден мащаб за няколко милиона евро, те стават с подкупи“, каза той.

Албани каза, че той и Гилбърт се борят да променят стереотипа. „Когато отидохме в Италия, за да купуваме машини, те попитаха: „Защо идвате с кредитно писмо? Къде ви е куфарчето с пари?“.

Инвеститори и западни служители в Косово изброяват още честите прекъсвания на електроподаването, неразвитата администрация, широкоразпространеното избягване на данъци и високите лихви на банковите заеми, които достигат до 25 процента, тъй като банките се обезпечават срещу политическа и икономическа нестабилност.

Косово бе на 105-о място в класацията на Трансперънси интернешънъл на възприятието за корупция, редом с Боливия, Гамбия и Мали.

„Отделих много от моето време, за да убеждавам британски компании и финансови институции, че „рискът на страната“ Косово е по-малък, отколкото смятат, за да подкрепят инвестициите тук“, каза британският посланик в Косово.

„Ключовият практически въпрос за косовските институции е следният: може ли Косово да си позволи да загуби 10 милиона паунда британски инвестиции и работните места и износът, които вървят с тях?“.

Гилбърт и Албани били вдъхновени от доклад на USAID от 2005 г., възхваляващ качеството и цвета на мрамора в Косово. Те смятат, че могат да спечелят много пари. Според техните изчисления петте мини, за които Фокс Марбъл спечели лиценз за експлоатиране, включително Ред Рок близо до село Астразуб в югозападно Косово, съдържат около 240 милиона кубични метра мрамор на стойност милиарди евро.

Албани и Гилбърт казват, че косовски мрамор е използван в строежа на Белия дом във Вашингтон и в сградата на Виенската опера.

В Астразуб селяните помнят минната промишленост по времето на социалистическа Югославия и казват, че техните предшественици са им разказвали за добиви още от времето когато Косово е било част от Османската империя.

Следи от традиционни, малки по мащаб минни работи все още могат да се видят. Ново начинание ще бъде благодат за местната икономика, която както и останалата част на Косово се мъчи да поеме все повече търсещи работа хора, които често емигрират в търсене на работа. Косово има също така залежи на лигнит, олово, хром, цинк, никел и сребро.

Минното дело в Косово спря по време на насилственото разпадане на Югославия през 90-те години и бе възобновено в много ограничен мащаб през последните няколко години. На север косовският гигант Трепча – комплекс за добив на олово и цинк, стои без работа, заради сложни спорове около собствеността.

Фокс Марбъл е подала оплакване в Комисията за минно дело и минерали, а Гилбърт твърди, че няма да се откаже. „Няма да си тръгнем. Това е гроб за Фокс Марбъл, но е трагедия за Косово“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.