Безмилостна гангстерска война опустошава Карачи

Франс прес

„Моят син отиде да се поклони на гроба на баща си, но така и не се върна. Намерихме тялото му обезобразено, в чувал“, разказва, избухвайки в сълзи, Шахида, майка, пострадала лично от най-жестокото насилие, което се вихри от две десетилетия насам в Карачи – икономическата столица на Пакистан.

Война за контрол върху пристанището, върху земи и търговията на основата на етнически и политически съперничества; атентати от екстремистки групи, бедност, която тласка обезверени младежи в ръцете на смъртта. Карачи има всички съставки на един експлозивен коктейл.

Квартал Ляри, стратегически, тъй като включва пристанището, откъдето минава по-голямата част от стоките, внасяни и изнасяни от страната, е емблематичен с „войната на бандите“, която бушува с пълна сила и прилича на филм на Мартин Скорсезе.

Тук младежи играят футбол, занаятчии обработват метал, уплашени търговци са затворили своите магазини. Рикши си пробиват път през локви застояла вода, останали след рядка за Карачи буря. В края на една уличка, застлана с „килим от боклуци“, жени утешават Шахида в нейното мокро жилище с течащ покрив, осветявано от гола крушка.

В един декемврийски ден нейният единствен син Файсал, на 16 години, отишъл на гробища и така и не се върнал. Семейството открило трупа му няколко дни по-късно в чувал. „Той бе обезобразен. Получил е куршум в главата и имаше следи от бормашина по главата и корема“, заявява на висок глас неговият чичо Мохамед Хюсеин, мускулест мъж, загърнат с мръсно наметало.

„Не знаем нито кой е направил това, нито защо… Моят син бе единствената ми надежда, вече няма за какво да живея“, плаче майката, дребна, закръглена и крехка жена.

В наши дни в Карачи има много потънали в сълзи, неутешими майки. Над 2100 души са били убити през 2012 г. в града при атентати и покушения, според Комитета за свръзка между гражданите и полицията. Това е била най-черната година от създаването на регистъра преди близо две десетилетия…

Шахида няма никаква идея нито кой може да е убиецът, нито какви са мотивите му. И е доста трудно някой да разбере, толкова тясно се преплитат политическите, икономическите и етническите конфликти в този чудовищен град с население от 18 милиона души.

Кръстниците на Ляри

Карачи наброявал под половин милион жители при разделянето на Британска Индия, довело до създаването през 1947 г. на Пакистан. В града се настанили мухаджирите – мюсюлманските бежанци от Индия, а след това – преселници от цял Пакистан.

Днес основната партия на мухаджирите, Движението Мутахида Кауми (ДКМ), контролира Карачи. Изплъзват му се само квартал Ляри, бастион на управляващата в бившата британска колония Пакистанска народна партия (ПНП), и зоните, населени с пущуни – най-големия етнос в северната част на страната, който е верен на друга партия.

От няколко години Ляри е арена на кървави сблъсъци между две враждуващи банди – Комитета за мир на Узаир и Зафар Балош – исторически близки с ПНП, но днес скъсали с ръководството на партията, и хората на Аршад Папу, обвинявани, че са придатък на ДКМ.

„Земята в Карачи е много скъпа и контролът върху нея е в основата на всички конфликти. Всички са въвлечени“, обобщава Зафар Балош – пълен мъж с къса, черна като антрацит брада, който се придвижва с бастун.

„Те (хората на ДКМ) ни определят като мафии, контролиращи наркотрафика и присвояващи си земя. Засипват ни с обвинения, защото ние сме главната пречка пред плана им да контролират пристанището“, добавя този мъж с вид на „кръстник“, който крие под наметалото си метална шина, поставена на мястото на голямата подбедрена кост на единия му крак, разкъсан при нападение с граната.

През пролетта полицията предприе въоръжена операция срещу неговите хора, но не успя да ги изтласка от позициите. Точно обратното, балошите излязоха укрепнали от операцията и сега контролират Ляри като господари.

Няма политика без пушки

Вътрешните борби в Ляри обаче не обясняват сами по себе си мащаба на насилието, което някои приписват на талибанизирането на кварталите, населени с пущуни – етническата група, към която принадлежат повечето от бунтовниците талибани.

От 2001 г. десетки хиляди пущуни избягаха от Северен Пакистан – регион на фронтовата линия във „войната срещу тероризма“ – за да отидат в Карачи, който междувременно се превърна в опорна база на талибаните.

„Като се преселиха тук, тези хора донесоха своя войнствен темперамент“, подчертава Хаваджа Изхар ул Хасан, министър без портфейл от ДКМ в свръхобезопасената централа на партията.

„ДКМ иска да окупира и контролира целия град“ и не приема преселниците от останалата част на страната, възразява Башир Джан, привърженик на светската държава от главната пущунска партия в Карачи, който е оцелял сред три покушения от 2007 г.

Въоръжени групи, свързани с политически партии, просперират в пакистанския мегаполис. Търговци твърдят, че стават жертва на изнудване, полицията се затруднява да наложи властта си в райони, в които цари беззаконие, и да защитава свидетели на убийства, които се страхуват от отмъщение – нещо, което допринася за разпространяване на култура на почти повсеместна безнаказаност.

При това ситуацията може да се влоши още повече с парламентарните избори, предвидени за пролетта. Партиите вече са влезли в битка за определяне на границите на избирателните райони и се обвиняват взаимно, че искат да заселят свои хора в някои райони на Карачи, за да си осигурят избирането на своите кандидати.

„Никой не може да прави политика в този град без пушки. Опасявам се, че партиите си мерят силите за изборите“, изразява съжаление Фатех Мохамад Бурфат, криминолог в Университета на Карачи.

Няма да успокои майките като Зейтун Абдел Карим, 65-годишна жителка на Ляри, чиито трима синове са станали жертва на насилието.

„Моите трима синове пиеха чай в един ресторант, когато мъж на мотоциклет откри огън по тях и избяга. Двама от синовете ми са мъртви, а третият е инвалид, той не може да говори и има нужда от помощ, за да се храни“, разказва тя.

БТА