„Новите израелци“ искат бъдеще и социално равенство
Ройтерс
Те са млади и ентусиазирани. Успяха да изкарат половин милион израелци на улиците, за да поискат социална справедливост. Сега искат и техните гласове.
Лидерите на масовото движение за социален протест, което разтърси Израел през 2011 г., се издигнаха до върха на подмладената Партия на труда, за която проучванията на общественото мнение предричат, че ще увеличи влиянието си най-малко два пъти след изборите на 22 януари. Очакванията са, че изборите ще бъдат спечелени от дясната партия „Ликуд“ на премиера Бенямин Нетаняху.
„Следващият етап е да продължим онова, което започнахме по улиците, и да го превърнем в гласове на изборите . . . за да може да го превърнем след това в бюджети, закони и промяна на политиката“, заяви 32-годишният Ицхак Шмули, който като председател на студентски съюз бе сред най-ярко проявилите се лидери на протестното движение.
Всичко започна от шепа млади хора, които опънаха палатки покрай луксозния булевард „Ротшилд“ в Тел Авив, за да протестират срещу високите цени на жилищата. След тях по улиците излязоха стотици хиляди израелци, които всяка седмица организираха протести в цялата страна.
Вдъхновени и от Арабската пролет, връхлетяла региона, протестиращите, скандиращи лозунга „Хората искат социална справедливост“, бяха в центъра на новините в Израел през лятото на 2011 г. и се превърнаха в ново предизвикателство за правителството.
Политическите партии бързо съзряха какъв потенциал да привличат гласове има у лидерите на движението, често представяни в медиите като идеалисти с подходящата смесица от невинност и опит, за да могат да изпратят послание за надежда и промяна.
Шмули напусна студентския съюз и бе регистриран на 11-о място в листата на Партията на труда за предстоящите парламентарните избори, която е на второ място по популярност след „Ликуд“, макар и с много по-малко привърженици.
„Отговорът на правителството се свеждаше до цинични козметични промени. Те всъщност нямаха намерение сериозно да се заемат с проблемите, повдигнати по време на протестите“, заяви Шмули.
Безработицата в Израел е сравнително ниска – 6,7 на сто, икономиката се развива, но бизнес картелите и разликите в заплащането пречат на мнозина да усетят ползата от това състояние.
В Кнесета Шмули и съюзниците му се надяват да прокарат закони за достъпни цени на жилищата, за реформа в образованието, в системите за здравеопазване и социално подпомагане, и в същото време да намалят разликата между бедни и богати в Израел, която според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ОИСР е сред най-големите в развитите държави.
В отговор на протестите Нетаняху, който е привърженик на свободния пазар и фискален консерватор, се зарече да раздвижи икономиката и да намали разходите за живот. Някои от предприетите от правителството стъпки облекчиха бремето на средната и долната класа.
Но останалите мерки се изпълняват бавно или не са дали значителен ефект. При нарастващите цени на храните и горивата много са малко хората, които усещат някаква осезаема промяна в разходите за живот след протестите.
„Това означава, че сбъркахме, когато като представители на младото поколение мислехме, че можем да избегнем необходимостта да заемем позиции на местата, където се вземат важните решения“, заяви Став Шафир, на 27 години, която е също сред лидерите на протестното движение.
Шафир сега е на осмо място в листата на Партията на труда. Проучванията на общественото мнение показват, че тя, както и Шмули, ще влезе в следващия Кнесет, където лейбъристите се очаква да спечелят между 16 и 20 от общо 120-те места.
„Има нещо чисто и красиво в народния протест“, изтъкна Шафир пред група студенти през декември. „Но промените, до които води, идват едва след десетилетия . . . а ние не разполагаме с толкова време, ако наистина искаме нещата да се променят“.
Шафир живее заедно с още четирима души в апартамент В Яфа. Шмули се премести миналата година в западналия град Лод, за да стартира студентска програма за работа сред местната общност. И двамата твърдят, че нямат намерение да сменят жилищата си, след като станат депутати.
В апогея на протестите Шмули произнесе реч пред близо половин милион души по време на една от най-масовите демонстрации, ставали някога в Израел. Пред ликуващата тълпа той говори за „новите израелци“, които ще се борят за по-добро бъдеще и социално равенство.
Но това беше през септември 2011 г. Сега въпросът е дали „новите израелци“, които аплодираха Шмули, ще гласуват за него.
Лятото на 2011 г. бе един от редките периоди, през които социално-икономическите въпроси упорито бяха на първо място в дневния ред на страната с население от 7,8 милиона души, която обикновено е прекалено заета с въпросите на войната и мира.
Ярив Бен Елиезер, медиен експерт в Интердисциплинарния център „Херцлия“ – колеж близо до Тел Авив – твърди, че тези проблеми отново са били изтласкани на заден план.
През ноември Израел предприе осемдневна офанзива в Газа с намерението да сложи край на обстрела с ракети от палестинска територия на срещу обекти на израелска земя. През същия месец палестинците подновиха кампанията си в ООН за получаване на статут на държава и получиха сериозна подкрепа.
„Преди операцията в Газа Партията на труда печелеше, а Ликуд губеше позиции според проучванията на общественото мнение. Създало се бе усещането, че социалните протести трябва да преминат в сферата на политиката. Но сега основното внимание отново се пренасочи към проблемите на сигурността“, каза Бен Елиезер.
Шмули не е съгласен с тази оценка. Привикан като резервист по време на операцията в Газа да охранява границата, той бил принуден да се крие заедно с останалите войници под танка от градушката от палестински ракети. „Докато над главите ни прелитаха ракети, трябваше да намерим начин как да прекараме тези опасни десетина минути под танка – и за какво мислите, че си говорехме? За жилища и за високите цени на всекидневния живот“.
Мнозина от протестиращите принадлежат към средната класа, която носи тежко данъчно бреме и изпраща резервисти в армията.
„Ние винаги ще браним страната си – когато тя се нуждае от нас, но големият въпрос е: когато не носим униформа, държавата ще се погрижи ли за нас?“, попита риторично Шмули.
Тамар Херман от Израелския демократически институт – експертна организация, базирана в Ерусалим – смята, че евентуална победа на Нетаняху на изборите няма да означава провал за протестното движение.
„Сега вече е очевидно, че социално-икономическите въпроси заемат все по-важно място в дебата за бъдещето на страната“, изтъкна Херман. „Всички партии се чувстват длъжни да заемат позиция по въпросите, които бяха повдигнати от протестното движение“.
Първоначално парламентарните избори в Израел бяха насрочени за края на тази година, но правителството не успя да прокара своя бюджет, който според авторите му предвижда мерки за строги икономии.
Партията на труда съсредоточи кампанията си върху опитите – според оценките на местните коментатори – на премиера и партньорите му в управляващата коалиция да избегнат риска да се явят на избори след въвеждането на непопулярни мерки.
Ако Нетаняху, въпреки всички прогнози, все пак реши да включи представители на Партията на труда в следващото правителство някои от исканията на протестиращите несъмнено ще бъдат включени като част от сделката, твърди Йоси Йона, кандидат от листата на лейбъристите, който е и съветник на лидерите на протестите.
Лидерката на Партията на труда Шели Яхимович, която е привърженик на идеята за социалната държава, не изключва възможността да се включи в правителство на Нетаняху. Но този вариант изглежда малко вероятен заради противоположните възгледи на двете партия по икономически въпроси.
Очаквайки евентуални бюджетни съкращения след изборите, Яхимович прогнозира, че това ще съживи и ще стимулира протестното движение, ако то обедини гражданските действия по улиците с борбена парламентарна опозиция срещу Нетаняху.
„Влиянието на протестите не може да се оцени само за една година“, твърди Йона. „Но в крайна сметка резултати ще има“.
Шафир и Шмули се надяват да привлекат пред изборните урни младите хора , които са разочаровани от политиците. „Нашите родители са ни възпитавали да вярваме, че ако работим упорито и не спираме да учим, и никога не се отказваме, ние ще успеем. Но когато израснахме, след като напуснахме армията, ние се огледахме – и се оказа, че онова общество, за което ни бяха говорили, вече го няма“, изтъкна Шафир. „Сблъскахме се с корумпирани политици, които не се интересуваха от онова, което искат младите хора“.
Палатките, опънати от Шафир, отдавна са изчезнали и животът по булевард „Ротшилд“ с банките, магазините и кафенетата се е върнал към нормалния си ритъм. „Трябва отново да превърнем политиката в нещо привлекателно и секси“, заяви Шафир, седнал на пейка на булеварда и заобиколен от хора, които разхождат кучетата си или карат велосипеди.
БТА