Неспазени срокове, нараснали бюджети – какво става с германските мегапроекти

ДПА

Ангела Меркел оглежда първия крайбрежен вятърен парк в Германия. Снимка: официален сайт

Германия се гордее с ефективността, точността и инженерните си умения, което прави фиаското около честото отлаганото откриване на новото берлинското летище още по-смущаващо.

Макар четвъртото отлагане да предизвика ожесточени протести, един поглед към германските мегапроекти ни разкрива, че отложените откривания и раздутите бюджети съвсем не са нещо необичайно за страната.

Списъкът на скъпите обременяващи проекти е дълъг: новата симфонична зала на Хамбург, централната гара на Щутгарт, увеселителният парк близо до писта на Формула едно, реконструкцията на операта на провинция Берлин.

Микроблогърите се шегуваха с тъжната комедия от грешки, свързана с берлинското международно летище, чието отваряне беше отложено тази седмица за четвърти пореден път за неопределен период заради проблеми с противопожарната система.

Милиони пътници трябваше досега да са минали през лъскавите терминали, които вместо това са пусти, а цената им се очаква да бъде най-малко двойна над първоначалните 2,4 милиарда евро (3,1 милиарда долара).

„Никой не е възнамерявал да строи летище,“ това е една онлайн шега, която представлява закачка с думите на източногерманския комунистически лидер Валтер Улбрихт, използвани, когато отрича плановете за изграждането на Берлинската стена.

В един онлайн коментар се предлага пистите да бъдат превърнати в „най-готината картинг писта“, а в съобщение в Туитър се отбелязва, че кодът на летището BER трябва да означава „Bald eine Ruine“ – „скоро ще бъде развалина“.

Най-продаваният таблоид „Билд“ призова подложения на критики левоцентристки кмет на Берлин Клаус Воверайт да се оттегли, с обвинението, че „целият свят се присмива на нашата столица“. Вестник „Франкфурт алгемайне цайтунг“ нарече летището „най-проблематичния проект на следвоенната епоха“, а всекидневникът Зюднест пресе“, излизащ в град Улм, отбеляза, че проектът накърнява репутацията на Германия.“

Ангела Меркел също се включи в дебата, като говорителят й заяви, че германският канцлер естествено се тревожи от информациите за проекта, които се появяват на определени интервали от време. Щефан Зайберт посочи още, че засега не е възможно да се каже какви допълнителни работи или разходи са необходими, за да бъде окончателно завършено летището.

Един поглед към други германски строителни катастрофи сочи, че берлинското летище не е единственият голям проект, който изпитва проблеми.

Северният речен пристанищен град Хабмург с години се бори да построи нова филхармонична зала като един от най-забележителните обекти на мащабната реконструкция на градската пристанищна част Хафен сити. Проектът, който първоначално трябваше да бъде открит на река Елба през 2010 година при цена 77 милиона евро, бе спъван с години от неразбирателството между строителната компания Hochtief и градските власти.

Престижният обект Елбфилхармони (Elbphilharmonie) сега ще струва около 575 милиона евро или цели седем пъти над първоначалната цена, а освен това няма да отвори вратите си за ценителите на класическата музика до 2016 година.

В югозападния високотехнологичен център Щутгарт амбициозните планове централната гара да бъде свалена под земята бяха нарушени от закъснения в планирането и протести на граждани. Проектът Щутгарт 21 първоначално бе разчетен за 2,5 милиарда евро, сега обаче ще струва 5,6 милиарда евро, посочи операторът Deutsche Bahn, който предупреждава за евентуален допълнителен преразход от 1,2 милиарда евро. Сега плановете са първите влакове да се движат там през 2020 или 2021 година.

Цената на проекта за увеселителен парк до пистата на Формула едно Нюрбургринг също скочи. Друг берлински проект – обновяването на операта, която е отворила врати през 1743 година, също погълна много повече пари и време, отколкото бе предварително замислено.

Архитекти и медийни коментатори обсъдиха проблема, като в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ постави въпроса дали политиците, опитвайки се да прокарат суетните си проекти, не са принудени да омаловажат разходите, за да положат успешно основите първо на любимите за тях сгради.

Известният градски архитект Алберт Шпеер – син на нацисткия архитект със същото име – поиска от хората, които вземат решения по-открити разговори и реформи в остарелите планови и строителни разпоредби.

„При демокрацията мегапроектите могат да бъдат приключени навреме, само ако има много ясен срок, посочи той пред списание „Цицеро“, обръщайки внимание на успешните и навреме приключили проекти като Хановерския световен панаир 2000.

Седмичникът „Шпигел“ посочи в ироничен коментар, че смелите проекти отнемат време, като изтъкна, че строежът на известната катедрала в Кьолн е започнал през 1248 година и е приключил едва през 1880 година.

„Хората, които се колебаят преди да са направили първата крачка, вече са изгубили битката.“ Така изданието съветва германските специалисти, разработващи проекти. „Създаването на грандиозна сграда означава смело да се оставят настрана ограниченията, налагани от парите и времето“, допълва то.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.