Кубинците нямат търпение да тръгнат по света
Асошиейтед прес
Подобно на мнозина кубинци, 16-годишната Ана Лилиам Гарсия се вълнува от идеята да види света отвъд този комунистически остров, който е по-малък от щата Пенсилвания.
Някога това беше абсолютно невъзможно, но днес тя мечтае да се срещне с няколко роднини във Флорида – може би дори и с Мики Маус.
„Всичките ми братовчеди и чичовци са в Маями“, каза Гарсия, а лицето й се огря, когато заговори за влизащия в сила в понеделник нов закон, който ще позволи на повечето островитяни да пътуват в чужбина без да искат разрешение от правителството или да плащат за скъпи изходни визи. „Иска ми се да видя „Дисниленд“ в Съединените щати. Ще мога да пътувам!“
Преразглеждането на действалия от десетилетия кубински миграционен закон, което бе обявено преди три месеца, премахва омразната изходна виза, известна като „бялата карта“ и е може би най-силно очакваната от серии реформи, въведени от президента Раул Кастро.
Наблюдатели предсказват, че това ще се изрази само в скромно първоначално нарастване на пътуванията на кубинците, които все още трябва да си извадят входна виза, за да пътуват до повечето страни, включително до САЩ. Критици пък отбелязват, че законът включва клауза за „национална сигурност“, която може да бъде използвана, за да се забрани излизането на правителствени опоненти, квалифицирани работници и хората с достъп до поверителна информация.
Но ако бъде приложено безпристрастно, „отварянето на вратите“ ще отстрани една от най-сериозните критики спрямо спазването на човешките права в една страна, която дълго време контролираше кой може да напусне, поради което опозиционери нарекоха Куба „остров затвор“.
„Важното е, че хората виждат това като символична стъпка по-скоро с известно, отколкото със съществено значение“, заяви Джеф Тейл, анализатор на Куба към мозъчния тръст Офис за Латинска Америка във Вашингтон. „Тя символизира края на държавната намеса в нормалния живот на хората така, както го правеше досега.“
Новият закон включва няколко конкретни клаузи, които ще са от полза за много кубинци.
За Гарсия това означава шанс за пръв път да пътува, тъй като по старите правила повечето непълнолетни можеха да напуснат Куба само ако планират то да е за постоянно.
Като гражданка с двойно испанско гражданство, нещо с което тя и десетки хиляди други кубинци са се сдобили заради испанския си семеен произход, тийнейджърката може да посети Флорида без да трябва да се притеснява за американска виза.
Роднините й там ще помогнат за самолетния билет и другите разходи, които не са по възможностите на родителите й.
„Лелите ми и чичовците ми са толкова радостни“, казва Гарсия. „Мечтая си да видя целия свят… но винаги бих искала да се върна там, където са семейството и приятелите ми.“
Мярката изключително много опростява пътуванията, премахвайки изходната виза и отменяйки изискването кубинците да представят писмена покана от някого, който се намира в страната-дестинция.
В миналото почти всички молби за изходна виза бяха одобрявани, при това относително бързо, но цените бяха непосилни за мнозина в тази страна, където средната месечна заплата е едва 20 долара. В зависимост от различните по вид заявления и нотариални такси, цените стигаха до 300 долара и нагоре за пътуване, а някои кубинци плащаха допълнителни 200 или 300 долара на хора в чужбина за покани.
Сега местните трябва само да подадат единично заявление за паспорт на стойност 100 долара, който може да бъде подновен на всеки две години за 20 долара.
Новите правила също така увеличават времето, което кубинците могат да прекарат извън страната, без да губят правото си на жителство, от 11 на 24 месеца. Това ще улесни хората да работят или учат в чужбина за по-дълго време без да прекъсват връзката си с острова, да пращат пари до роднините си или дори да се завърнат със спечелен капитал в стабилна валута, който да инвестират в новолегализираните малки предприятия или кооперативи.
„Това ще създаде по-скоро въртяща се врата, отколкото спасителен люк“, каза Тед Хенкен, професор по латиноамерикански науки в института Барух в Ню Йорк. „Те премахват още един трън от бодливия венец, който мнозина кубинци трябва да носят.“
Миграционният закон е пиар успех за кубинското правителство, което се опълчи на външните критики за спазването на човешките права в страната. Той също така е от полза за Хавана в кампанията й срещу 50-годишното ембарго на САЩ, което забранява на повечето американци да пътуват до острова.
„Куба разрешава на гражданите си да пътуват до тук. Ние от своя страна не позволяваме на нашите граждани да пътуват без система от регулаторни изисквания, която сигурно е по-стриктна от онази, която кубинците са на път да приложат“, казва Тейл. „Така че наистина изглежда лицемерно.“
Законът ще има последици и за политиката на САЩ, които позволяват на кубинците, стигнали на американска земя, да останат и им дават право на престой след само една година. Според постановеният от кубинския закон 24-месечен прозорец, това означава, че ще има едногодишен период на припокриване, по време на който имигрантите могат да се сдобият с американско жителство без да губят правото си за връщане в Куба, което потенциално може да доведе до появяване на нова класа кубинци с двойно гражданство, които безпрепятствено ще могат да пътуват между двете държави.
Официалната цел на американския закон за кубинските бежанци е да осигури убежище на бягащите от потисничество, а не да даде лесно гражданство на желаещите да възседнат и двата свята, и някои американски законодатели от кубински произход вече започнаха да говорят за преразглеждане на политиката.
Като много други неща в Куба, ефектът от реформата ще се сведе до това, по какъв начин тя ще бъде приложена. Ключов член от закона дава право на властите да откажат паспорти в някои случаи, като например на хора, които са обект на криминално разследване, или са с неизплатени дългове, или поради „причини свързани с отбраната и държавната сигурност“.
Последната клауза беше широко изтълкувана като означаваща, че хора със стратегически професии, като армейски офицери, спортисти и правителствени служители с достъп до секретна информация може да не получат разрешение да пътуват, точно както и преди.
Показателен тест ще бъде как Куба ще се справи с дисидентите, които официално са смятани за предатели и на които обикновено не се разрешава да пътуват. Антиправителствената блогърка Йоани Санчес, на която е забранявано да напуска страната поне 19 пъти, споделя, че агенти на държавна сигурност са й казали, че може да напусне само ако то е завинаги. „Куфарът ми все още е приготвен за ДВУПОСОЧЕН полет!“, написа наскоро тя в Туитър. „Ще ми бъде ли позволено да замина?“
Берта Солер, лидер на опозиционната група „Дамите в бяло“, също заяви, че смята да изпробва закона. Ако успее, тя се надява да пътува до Страсбург, Франция, за да си получи наградата Сахаров на Европейския съюз за 2005 г.
Но дисидентите като цяло не вярват, че ситуацията им ще се промени. „Мисля, че миграционния закон е начин да се създаде илюзия за отваряне в очите на международната общност, така че Куба да не е критикувана толкова много“, смята Гилермо Фаринас, друг носител на наградата Сахаров, на когото бе отказана изходна виза през 2006, 2007 и 2010 г.
Има поне няколко индикации, че властите може и да са по-отворени към пътувания в някои деликатни случаи. Тази седмица тръгна слух за наредба на здравното министерство, според която лекарите ще бъдат третирани като всеки друг гражданин при молбите си за пътуване.
Новината бе изненада, тъй като здравните работници попадат в категорията на строго пазените, за да не се позволи „изтичане на мозъци“ на квалифицирани работници, чието образование и обучение е струвало много скъпо на кубинската социалистическа система. Предполагаше се, че докторите ще попаднат в клаузата за „национална сигурност“.
Това би трябвало да направи живота по-лесен за хора като Педро Саласар, 45-годишен промишлен дизайнер. Той и съпругата му, Ноелис Родригес, са получили от САЩ имигрантски визи за събиране на семейства, но чакаха Родригес, която е епидемолог, да получи одобрение да напусне страната.
„Аз съм професионалист. Какво значение има дали живея тук или някъде другаде?“, каза наскоро Саласар, застанал пред сграда на миграционните служби. „Те дават образование на професионалисти безплатно, да, вярно е. Но след това прекарвам две години да върша общественополезен труд.“ Анализатори смятат, че е малко вероятно кубинците масово да се отправят към Гранд каньон или френската Ривиера в близкото бъдеще.
Сдобиването с входна виза за Европа или САЩ не е лесно за гражданите на която и да е развиваща се страна. Освен това ниските заплати означават, че милиони кубинци няма да могат да си ги позволят. Но според експерти все по-голям брой местни жители ще могат да видят външния свят, а това може да подхрани желание за повече промени.
„Новата миграционна политика е стимул за (по-нататъшни) реформи в политиката и икономиката“, заяви Артуро Лопес-Леви, роден в Куба икономист от университета в Денвър. „Правото на пътуване е множител на правата.“
БТА