Франция действа сама в Мали

Решението на Франция на 11 януари да започне въздушни удари по позиции на ислямистките бунтовници в Северно Мали с цел да предотврати „установяване на терористична държава“ в африканския Сахел, съдържаше елементи както на изненада, така и на нещо познато.

Изненадата беше, че президентът Франсоа Оланд, социалистически лидер, който не е известен с решителни действия и няма опит във външната политика, толкова бързо реши да нареди изпращане на френски изтребители и бойни хеликоптери. Използвайки военни самолети от Франция и от постоянна база в намиращия се наблизо Чад, французите поразиха бунтовнически колони, напредващи от контролираната от ислямистите територия към малийската столица Бамако. Подобни групи, имащи връзки с Ал Каида, управляват голяма територия – северната част на страната – от март миналата година.

Френското правителство заяви, че въздушните удари през уикенда, които бяха част от операция „Сервал“, както я нарече то, са спрели настъплението на бунтовниците и са помогнали на малийските войски да си възвърнат контрола над град Кона; убити бяха френски пилот на хеликоптер и десетки малийски войници. Според министъра на отбраната Жан-Ив льо Дриан на третия ден от въздушните нападения французите са нанесли удари по-навътре в контролираната от ислямистите територия, като са взели на прицел тренировъчни лагери и логистични центрове.

Франция определено е начело на настояването за намеса в Мали. Тя подготви резолюция на Съвета за сигурност на ООН, приета с единодушие през октомври и позволяваща на регионални африкански сили да изтласкат бунтовниците от завзетата от тях територия. В реч на среща на франкофонски страни в Сенегал миналата година Оланд говори за „властване на терора“ в контролираното от ислямистите Мали, където мюсюлманското право се прилага в най-северните райони.

Франция е особено разтревожена, че Сахел се превръща в „Африганистан“ – развъдник на терористи – отчасти благодарение на модерните оръжия, които се изливат през границата с Либия след войната там. Самата Франция е набелязана за мишена от групи, установени в северните райони; през уикенда след началото на въздушните удари бе повишена тревогата за заплаха от тероризъм. Франция също така има силни търговски връзки в региона, а в момента там има осем френски заложници.

Оланд също така даде да се разбере, че не възнамерява Франция да играе повече ролята на регионален жандарм, извършвайки интервенции в подкрепа на африкански управници, каквато е следколониалната традиция при Петата република. „Франсафрик“ – тъмната мрежа от военни, политически и търговски връзки – свърши, заяви той. Досега той настояваше, че Франция не би предложила повече от логистична подкрепа за регионални африкански сили, които с доста усилия бяха подготвени за тази есен.

Именно тук идва елементът на нещо познато. Истината, признавана неофициално от френски източници е, че малийските сухопътни войски не бяха в състояние да се защитават и че формирането на регионалните африкански сили щеше да отнеме твърде много време. Оланд подчерта, че Франция действа с правомерен международен мандат и отговаря на молбата за помощ на малийския президент Дионкунда Траоре.

Алжир даде разрешение на Франция за прелитане на изтребители през неговото въздушно пространство – не кой знае какъв дипломатически пробив. На 13 януари френският външен министър Лоран Фабиюс каза по френското радио, че Франция почти не е имала друг избор, освен спешно да се намеси, иначе е било възможно ислямистките сили да стигнат до Бамако, което да има „ужасяващи последици“.

Колкото и всеки следващ френски президент да твърди, че иска да сложи край на следколониалната намеса в Африка, това обикновено се оказва неустоимо в даден момент, при положение че почти няма други желаещи да се заемат с тази работа. Предшественикът на Оланд Никола Саркози също обеща нова ера, но в крайна сметка изпрати френски сухопътни войски, които да помогнат на Кот д’Ивоар принудително да отстрани от власт загубилия президентските избори Лоран Гбагбо.

Сега въпросът е за колко дълга намеса са готови французите и колко бързо може реалистично да бъдат разположени достатъчни африкански сухопътни сили. Фабиюс казва за френската намеса, че става „въпрос за седмици“. Той настоява, че главният й принос е въздушната сила, а неколкостотинте войници от специалните части на земята всъщност избират и проверяват целите.

Предполага се, че именно западноафриканските сили ще осъществят операцията за изтласкване на ислямистите от северните райони, а сега за 19 януари има насрочена регионална среща по въпроса. До дни сега трябва да пристигнат първите военни контингенти от Сенегал, Нигер, Буркина Фасо, Нигерия и Того. Но събирането на достатъчни сили все пак ще отнеме време.

Накратко, Франция вероятно ще се окаже въвлечена за известно време. Самият Оланд заявява, че френската операция ще продължи „колкото е необходимо“.

Още по темата: Германската подкрепа е чисто политическа

Даниел Аронсон
Франс прес 

Вездесъща в кризата в еврозоната, Германия е по-дискретна към войната в Мали. Тя оказва на Франция безупречна подкрепа, но чисто политическа, което подчертава до къде се простират нейните военни възможности.

Германската канцлерка Ангела Меркел, често представяна като кралицата на Европа, пази мълчание от началото на френската интервенция в Мали в петък. Жената, чиито изказвания за икономиката са проучвани внимателно в най-малките подробности, сега възложи на министрите си задачата да говорят за конфликта с потенциално важни последици за европейската сигурност.

Докато Германия остава неясна за конкретната подкрепа за френския й съюзник, първите британски военнотранспортни самолети пренесоха техника към зоните на сраженията срещу ислямистките групировки.

Берлин проучва възможността за логистична, медицинска или хуманитарна помощ, обясни вчера дипломат номер едно Гидо Вестервеле. Той наблегна изрично на германската подкрепа за френската операция.

Но Германия все още създава впечатлението, че изостава зад френско-британския тандем, когато става дума за военни въпроси.

В малийската криза Германия общо взето направи максимално възможното, като изрази подчертана политическа подкрепа за операцията, посочва Ханс Старк, директор на Комитета за изследване на френско-германските отношения към Френския институт за международни отношения.

Според него обаче френско-германските отношения остават белязани от двоен дисбаланс, който за жалост се задълбочава – икономическо неравновесие в полза на Германия и геополитическо неравновесие в полза на Франция.

„Германия не може повече да се намесва където и да било, защото германската армия не е достатъчно финансирана и е на предела на силите си, дори само заради операцията в Афганистан, която не е бойна мисия. Единствените европейски страни, които все още имат капацитета да извършват подобен род интервенции, са Великобритания и Франция“, твърди Старк.

„Къде е госпожа Меркел в този конфликт, който засяга Европа?“, пита дипломат, пожелал анонимност. „Хората си представяха Меркел като суперзвезда, най-влиятелната жена в света, докато Франсоа Оланд дори не е в списъка на 10-те най-значими личности в света. Но ако той постигне успех в Мали, доверието в него ще нарасне, докато Германия ще покаже пределите си“, подчерта дипломатът.

Една седмица преди честванията в Берлин на 50-ата годишнина от Елисейския договор, който скрепи френско-германското приятелство, Париж и Берлин демонстрират във всеки случай разбирателство по този въпрос. „Политическата подкрепа на Берлин е добре дошла“, заяви френски дипломатически източник.

Париж не очакваше незабавна конкретна подкрепа. „Обединеното кралство, както и Франция, когато става дума за военновъздушна мисия, тръгват незабавно заедно. Но Германия не може да реагира бързо. Дори за да използва военнотранспортни самолети Трансал, Берлин трябва да сезира Бундестага“, обясняват източници от Париж.

Наблюдателите подчертават, че Франция и Германия изглежда са извлекли поука от неразбирателството при интервенцията в Либия. Берлин се въздържа в Съвета за сигурност на ООН през 2011 г., разграничавайки се от Париж, но също от Лондон и Вашингтон, и гласува заедно с Русия и Китай.

Французи и германци общуват интензивно по малийското досие, подчертават от двете страни на Рейн.

Но за да се премине в нов етап, европейският депутат Даниел Кон-Бендит предлага да се актуализира Елисейският договор. Той пледира за договор за отбрана и сигурност, който да спои френската и германската политика, така че те да говорят в един глас.

БТА