Нападението срещу Доган като оперета и симптом за разложението на ДПС
Нападението срещу Ахмед Доган веднага след инцидента започна да прилича на оперета.
Зам.-лидерът на ДПС обяви, че случаят е връх на „политиката на омразата, на анти-ДПС агресията, на сатанизирането на Движението за права и свободи и на нашия лидер”.
Да, може да се приеме, че има омраза, има сатанизиране и към лидера. Какви са причините е голяма тема. Те не са само сред българските лумпен-националисти. Причините са и вътре в ДПС, и в самия Доган, които провокират тази омраза.
Но патосът на Местан звучи фалшиво. Защото нападателят е техен човек, на ДПС. Това че има криминални регистрации и попада на конгрес на партията ДПС не е случайно. На кадрите от инцидента се вижда, че е със знак на делегат. В първоначалните съобщения се казваше, че е делегат, после местният човек на ДПС отрече.
Така или иначе, нападението е смехотворно. Излиза на сцената, стига до лидера, насочва газов пистолет срещу главата му, двамата се сборичкват, после излизат една сюрия делегати с наднормено тегло и започват да ритат 5 минути лежащия на земята нападател. Сега тези кадри ще обиколят света, да се види какви диваци живеят в България. Цирк. Много яка партия… Пред камерата на Сашо Диков един свидетел казва, че за пръв път на конгрес не е имало предварителна проверка с металдетектор за оръжия.
Може нападателят да е луд, може да има лични причини да нападне Доган по този смешен начин, може да иска да привлече внимание върху себе си.
Мнозина подозират, че дори цялата сцена може да е постановка на хора на Доган, за да направят спектакъл с изгодни за него политически последствия.
Което и от тези неща да е, все пак посегателството срещу Доган не е от страна на Сидеров или Каракачанов. Не е поради омраза към ДПС.
А кой знае защо след случката е дадена думата на бившия министър Румен Петков да коментира. И той казва, че случаят е терористичен акт. Защо той? Защо е избран той, да го цитират всички новинарски емисии?
Както и да е. Цялата дандания издава цялостно разложение на партията ДПС. Дори в опозиция от тази партия мирише на корупция и споразумение с властта.
Предизборните обещания на Борисов за разследване на хора от ДПС завършиха с щастливо обслужване от медиите на един депутат от ДПС – Пеевски, бивш скандален зам.-министър.
На тази партия начело седи несменяем лидер от 22 години. Само това е достатъчно някой да го набие. А по принцип такива циркове на конгрес на отговорна и демократична партия не могат да се случат.
Доган вече е разбрал, че е минал границата и затова подаде оставка. Може би е закъснял. Партията му мирише на разложение, а с този инцидент партийците й се представиха „блестящо“ в атрактивни кадри пред обществото и пред цял свят.