Безконтролната власт води до показно насилие
Какви хора сте вие, българите… Случаят през погледа на един французин
Случилото се в НДК, на пъпа на София и отразено с нотки на ужас и потрес от световните медии, за нормалния човек е характерно преди всичко с това, че показа докъде може да достигне безконтролната власт в една страна. То показа всъщност истинското лице на една разплула се шайка от хора, преяли с власт и живеещи с усещането, че са недосегаеми и вечни.
Имах гост-французин. Той ме помоли да изгледаме заедно видеото от националната конференция на ДПС. Бече чел за станалото и искаше сам да се убеди за него с очите и ушите си.
Още от първите кадри усетих как той започна някак си особено да ме попоглежда. По принцип французите не са емоционални като нас, затова мълчах. И наблюдавах реакциите на госта ми.
– Не мога да се освободя от чувството,че това е филм, не може толкова ужасни кадри да има на едно място за толкова кратко време…
Когато започнаха кадрите с линча над кандидат-убиеца, французинът зина от почуда:
– Но как може на насилието да се отговаря с насилие? Че това нещо сигурно го гледат и деца, какво възпитание е това… Как може така да се малтретира, да се скача с обувки върху вече пребит и притиснат от гард човек, па макар и той да е убиец? В кой век живеем?
Камерата с някаква наслада сякаш даваше в едър план цялото това нещо, наречено „демокрация по български“… Французинът продължаваше, вече треперещ:
– Виж как са облечени, виж им вратовете, виж им луксозните обувки как се забиват в станалото вече на пихтия тяло на падналия… Къде е полицията, къде са организаторите, как така никой от тази многохилядна пълна зала не им попречи…
Така говореше моят приятел, лицето му представляваше просто едно недоумение:
– Че как това става в центъра на столицата ви, та вие сте член на Европейския съюз? И то на конгрес на голяма партия, която е била управляваща, която и сега има депутати, кметове, съветници… Че как може такива хора да бъдат шефове, как хората ще искат от тях помощ… Ето, виж го този как налита, как с тока на обувката си размазва лицето на падналия… Виж как тези дебеловрати и охранени мъже връхлитат като зверове… Аз съм сигурен, че властта в България ще разбере имената на тези хора и ще им въздаде нужното. Та това е нещо нечувано и невиждано в 21 век – публичен линч… Та каква разлика има между тях и убиеца? И каква е тази реакция на залата?
Но приятелят ми остана като втрещен, когато чу женски гласове, особено след като чу какво говорят чрез моя превод…
Една жена викаше, сигурно бе журналистка – защо го биете… Друга й отговаряше – че какво да го правим… А залата ечеше – убийте го…
Моят познат-французин вече бе закрил с ръце лицето си. Само тихо повтаряше:
– Ама какви хора сте вие, българите…
Стана и ми махна за довиждане. Всъщност аз разбрах, че този негов жест е за… сбогом… Вече знаех, че съм изгубил без вина един приятел… Само защото и аз съм… българин…
П.П. След ден-два почти няма реакция за тази втора част от случилото се, която толкова бе впечатлила моя приятел, а и световните медии. В моята страна възприятията и усещанията изглежда не са сходни с тези на нормалните хора от нормалните страни. Не чух нито дума за побоя, от който и да е лидер на партия. С изключение на Лютви Местан, който каза, че трябвало да се … благодари на бабаитите…
А един прокурор каза,че едва ли не е нормално да бъде публично пребит един човек…
Да, почти никой партиен лидер не каза и дума. Така, както не са казали досега нищо и за мизерията в България… Да, за контролираната бедност, която вече 23 години обезсилва моя народ.
Както не са казали и дума за срамните и никъде в света познати пенсии-геноцид, както не са казали и дума за „Топлофикация“, за този „законен“ рекет и начин за пълнене на партийните каси… Да, не са казали… Защото… Да, защото…