Протестите стават начин на живот за Испания

Ройтерс

Испанските работници все по-често спират работа в знак на протест срещу намаляването на заплатите и приватизациите на правителството като част от усилията му да се справи с големия бюджетен дефицит, който миналата година можеше да доведе до фалит страната.

Съдии, работници от чистотата, лекари и шофьори на автобуси са сред хората, които се включиха във вълна от парализиращи стачки и демонстрации, тъй като работниците губят търпение заради съкращенията на разходите, въведени от десноцентристкото правителство след четири години на икономическа криза.

Демонстрациите станаха всекидневно събитие в столицата и в другите големи градове при най-голямото социално сътресение, което Испания е преживявала от прехода към демокрация през 70-те години.

„Правителството тласна страната по пътя на разрухата. Отнемат ни всички социални помощи и покупателната ни способност,“ посочи Франсиско Гарсия, чистач и профсъюзен лидер в Общата болница в Аликанте на Средиземно море.

Гарсия и неговите колеги стачкуваха 17 дни през януари в знак на протест, че не им е плащано два месеца от правителство на област Валенсия. Стачката, заради която се появиха информации за лоши хигиенни условия, бе само една от дълга поредица.

В южния град Гранада стачкуваха работниците от чистотата за две седмици през януари в знак на протест срещу намаляването на часовете им и на заплатите. Стачката приключи в неделя, но само една четвърт от натрупалия се боклук е събран.

„Отвратително е, има плъхове по улиците и места, през които не може да се мина, тъй като има купища боклуци,“ посочи 50-годишният Хорхе, който работи в бар в Гранада, близо до известния мавърски дворец Алахамбра.

Недоволството се подклажда още и от около 100-те милиарда евро обществени средства, с които трябва да бъдат спасени банките, отпускали заеми с лека ръка по време на жилищния бум, а десетки хиляди испанци са изгонени от домовете им, след като банките им иззеха заложеното имуществото.

„Спасяват банки и затварят болници,“ пише на плакат на седмичен протест на хилядите лекари и служители от здравеопазването в област Мадрид, който се състоя в неделя.

Почти всички протести в Испания бяха мирни за разлика от нарастващото политическо насилие в Гърция – друга гореща точка на дълговата криза в еврозоната.

Общественият гняв, породен от десетките хиляди изземвания на ипотекирано имущество, включително информациите за самоубийства на отчаяни собственици на домове, накараха правителството за наложи мораториум върху изгонването на бедните семейства.

Само че освен този до голяма степен символичен жест, не се очаква общественото недоволство да отклони премиера Мариано Рахой от поетия път за намаляване на държавните разходи, за да се покрие целевият дефицит, за който е постигнато споразумение с ЕС.

Тъй като неговата Народна партия има абсолютно мнозинство в парламента, той може да си позволи да остане глух за призивите на улицата въпреки двете общи стачки миналата година.

„Стратегията на правителството е да се окопае, да не прави никакви отстъпки и да чака с надеждата, че икономиката ще започне да се възстановява в края на 2013 година или през 2014 година,“ посочи Мигел Мурадо, независим анализатор от Мадрид.

На фискалния фронт Рахой няма много пространство за маневриране.

Макар лихвите по държавните облигации на Испания напоследък да се понижиха и премахнаха непосредствения натиск върху премиера да поиска международна спасителна финансова помощ, нестабилността на пазарите може бързо да се върне.

Правителството трябва да събере над 200 милиарда евро от средносрочни и дългосрочни облигации тази година, докато рецесията се проточва, а закриването на работни места продължава. След като миналата година направи драстични съкращения на разходите, тази година той трябва да ги свие с още 20 милиарда евро.

„Рахой знае много добре, че трябва да взима тежки решения сега,“ отбеляза Нарсисо Мичавила, президент на консултантската група GAD3, който има предвид политическия календар. На Народната партия не й предстоят регионални или местни избори тази година.

Рецесията засегна приходите от данъци, което на свой ред прави по-трудно намаляването на дефицита. Продажбите на дребно спаднаха за 29-ти пореден месец, като всеки четвърти работник е без работа. Икономиката се сви с над 1 % миналата година и се очаква да отчете спад и тази година.

През първата година от управлението си Рахой наруши предизборните си обещания, като повиши данък добавена стойност и отмени повишаването на държавните пенсии според инфлацията. Неотдавнашно проучване на Metroscopia отчете, че 74 % от испанците не вярват, че правителството знае как да разреши икономическата криза, а Народната партия на Рахой е подкрепяна само от 30 %, което е най-ниското равнище, откакто бе избран през ноември 2011 година.

Промяна в настроението

В началото на кризата испанците бяха до голяма степен настроени философски за мерките за икономии, като приемаха, че трябва да платят последиците за десетилетия разточително харчене, което пренасити пазара с милион празни къщи и изпълни пейзажа с недостатъчно използвани магистрали, летища и железници.

Търпението обаче се изчерпа, тъй като дълбоката рецесия се проточва и правителството посегна на толкова цененото социално подпомагане като безплатната медицинска помощ и държавни пенсии.

„Накрая ще сме принудени да напуснем страната, защото тук няма работа“, заяви 20-годишната Елина Родригес, която е студентка по история и участва неотдавна в протест в Мадрид срещу орязването на разходите за образование.

Близо 370 000 души са емигрирали от Испания през 2011 година, което е с 10 пъти повече, отколкото преди началото на икономическите трудности през 2008 година. Всяка седмица се появяват новини за големи съкращения в компаниите.

От началото на годината Bankia, една от най-големите банки в страната, която сега е държавна собственост, обяви съкращаване на работни места. Roca затвори завод за санитарен фаянс в Южна Испания. Мадридската държавна телевизия освободи около 80 % от персонала си, а местното подразделение на компанията за мобилни телефонни услуги Vodafone съобщи, че ще закрие стотици работни места.

План на областното правителство на Мадрид да приватизира шест болници предизвика стачки, продължили седмици. Всеки, който потърси медицинска помощ в държавна болница или клиника в или около столицата, ще види стени, покрити с бели чаршафи и транспаранти с надписи: „Държавно здравеопазване, почивай в мир!“

Служителите на губещия авиопревозвач Iberia протестират всяка седмица в центъра на Мадрид срещу плановете на компанията да съкрати 4500 работни места, което е една четвърт от персонала.

„Свикнали бяхме да се уговаряме къде да се срещнем всяка седмица за следобедно кафе. Сега обсъждаме на кой седмичен протест да отидем,“ казва Ана де Ла Ос, стюардеса в Iberia.

Съдии, прокурори и служители на съдилищата през декември се присъединиха към протестите срещу плановете да се събират такси за някои съдебни услуги. Те заплашват с истинска стачка този месец.

„В страната ни се случва нещо, което преди не се е случвало,“ посочи Хосе Луис Гонсалес Арменьол, високопоставен съдия в Мадрид. „Странно е да видиш съдии, прокурори, адвокати, доктори, сестри и учители на протест,“ допълни той.

БТА