Гилотина “Хускварна” няма

И никога не е имало. Първата и последна гилотина, действала в Швеция, е внесена от родината на гилотините Франция през 1903 г. Струвала е 2376 крони (около 25 000 сегашни евро). Знаем от Нордическия етнографски музей…

На скандинавска почва тя е работила малко, всъщност само веднъж.
Нещата не потръгват от самото начало: още при вноса уредът е задържан на митницата. Поради нестандартното си естество, гилотината не е могла да бъде описана като познат предмет, подлежащ на обмитяване. Накрая я освобождават като селскостопанска машина.

С нея е изпълнено последното смъртно наказание в кралството през 1910 г. Щатният палач Андерс Далман, последният заемал тази длъжност, пуска смъртоносното острие да падне върху Йохан Андер, осъден на смърт за грабеж с убийство. Той е шестият и последен “клиент” на Андерс. Предишните петима са професионално, но твърде старомодно обезглавени с брадва.

Следващ няма. През 1921 г. в Швеция се отменя смъртното наказание в мирно време. Това събитие се подготвя отдалече. В 1858 г. е отменено обесването, а от 1864 г. се предвижда възможността в някои случаи смъртната присъда да се заменя с доживотен затвор.

Отмяната на смъртното наказание във военно време става много по-късно, едва през 1972 г. Но за страна, която не е воювала повече от сто години, това е по-скоро формалност.

Казват, че някъде до края на шейсетте години хората тук не са заключвали домовете и колите си, а забравени на обществени места вещи са оставали с дни непокътнати, докато собственикът не си ги потърси. По това време Швеция е завидно спокойна и сигурна страна. Криминалната престъпност се проявява в отделни изключителни случаи, т. е. почти отсъства. И силно се увеличава с мощния приток на емигранти от началото на седемдесетте. (Впрочем, по това време се отменя и законът за забрана на ромите, влязъл в сила в средата на 16 век…)

Днес всички се заключват, навсякъде действат аларми и всеки квадратен метър се наблюдава с видеокамери. И, разбира се, има престъпност. Обаче в сравнение със Западна Европа тя е значително по-малка. В по-малките градчета още се чувства безметежната атмосфера на близкото минало. Но Стокхолм и другите по-големи градове като цяло са също безопасни.

Плодовете на това почти идилично социално спокойствие обаче, са поникнали от горчиво семе, посято в кървава почва. Така например, В периода от 1800 до 1864 г. е трябвало да бъдат екзекутирани 644 души. Това не са били безобидни престъпници, понеже още в 1779 г. в Швеция престават да осъждат на смърт за дреболии като изнасилване, магьосничество и проституция.

Изцяло в духа на добрите традиции в трудовото законодателство и социалното осигуряване, в Швеция векове наред е съществувала професията палач. Тя е била добре платена и се е ползвала с немалки за времето си облаги.
Печално известен представител на този бранш е Мастер Микаел (Майстор Михал – б. а.), родом от Норчьопинг. През 1635 г. той е назначен в Стокхолм на държавната длъжност джелатин, която съвестно изпълнява цели 15 години. Солидна месечна заплата, служебна квартира, годишен отпуск. Бил е женен и му се раждат много дечица. Обаче не доживява до пенсия. Осъден е на смърт за убийство, след като наръгва с нож един приятел за невърнат дълг в бира. Обесва го неговият приемник на същото работно място. Изящният меч, държавна поръчка, носещ щампата на “Солинген”, отлично запазен до днес, е бил привилегия за по-изискани случаи.

Апропо, в същото това време на Балканите коли и беси башибозук, по силата на поместното обичайно право. Но разказът твърде се заплете. Това е друга тема, свързана с друга история. Всъщност, исках да кажа, че, въпреки нелепия си трагизъм, разказът за Мастер Микаел от средата на 17 век в кралство Швеция, заедно с посочената преди това статистика, разкрива някои прости истини за това как социалният мир, спокойствието и законноста отдалече и издълбоко се подготвят за едни по-добри и по-модерни времена.