Европа залага на Марио Монти
в. Независимая газета
След около месец италианците ще тръгнат към урните, за да изберат предсрочно нов парламент, който пък да избере премиер, номиниран от президента на Републиката. Междувременно изборите в Италия придобиват все по-голямо международно значение. Всички събития на Апенините сочат, че държавата може задълго да се превърне в огнище на нестабилност и непредсказуемост. Нещо, което в контекста на продължаващата икономическа криза поражда тревоги в Евросъюза.
Това бе и повод в Страсбург да избухне скандал, каквито е имало малко досега, ако изобщо има някакви прецеденти. Французинът Жозеф Дол, оглавяващ фракцията на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента, заяви на пресконференция, че това сдружение на депутати от християндемократически и либерални партии в страните от ЕС (включително от „Народ на свободата“ на Силвио Берлускони) подкрепя кандидатурата на Марио Монти за поста премиер на Италия. По-късно Серджо Силвестри, заместник-водач на делегатите от „Народ на свободата“ в Страсбург, след среща с Дол направи частично опровержение – в смисъл че Дол бил невярно разбран и некоректно цитиран. Той всъщност не искал да приканва италианските избиратели да гласуват за Монти. Дол обаче със сигурност наистина е казал, каквото е казал – думите му бяха чути от десетки журналисти, а има и видеозапис.
Монти, който ръководи и днешния италиански кабинет, не членува в ЕНП, но вече е спечелил доверието и признателността на европейските лидери като член на Европейската комисия. Неслучайно съвсем наскоро, в навечерието на предизборната кампания в Италия, ръководството на ЕНП потърси за консултация тъкмо Монти – още преди да разговаря с Берлускони. Сега Монти е кандидат за нов мандат, основал е собствено движение „С Монти за Италия“. То намира опора в някои малки центристки партии и видни представители на т. нар. гражданско общество, сиреч безпартийни дейци с несъмнен авторитет. Парадоксът е там, че силите на тази коалиция не дават на Монти никакъв шанс да спечели победа, като получи гласовете на повечето избиратели.
Според някои след изборите, насрочени за края на февруари, Монти ще сключи съюз с умерено лявата Демократическа партия, чийто водач е Пиерлуиджи Берсани. Анкетите сочат, че тази партия има най-добри шансове да спечели. При това положение обаче Берсани – най-вероятният победител, ще трябва да отстъпи на Монти премиерския пост. Дали Берсани ще склони на такава сделка? И какво ще иска в замяна? И правомерна ли ще е тя от гледна точка на демокрацията? Засега Берсани и Монти водят предизборни кампании независимо един от друг, избягвайки излишни препирни; и двамата виждат като основен противник Берлускони. Решението за съюз между тях – при неясни все още условия, ще бъде взето чак след вота. В създалото се положение явно вече са вградени нестабилността и конфликтите, които още доста време ще разтърсват страната.
Изявлението на Дол естествено демонстрира несъгласие с партията „Народ на свободата“, оглавявана от Силвио Берлускони. Единствен голям съюзник на експремиера е Северната лига на бившия вътрешен министър Роберто Марони.
Лигата обаче се дискредитира с ксенофобия, току преминаваща в расизъм, и с финансови скандали – дотам, че с изключение на Берлускони няма много желаещи да поддържат връзки с нея. А двете партии не успяха и да се споразумеят кой е общият им кандидат за премиер. Негласно се смята, че това е Берлускони, но официално решение за кандидатурата няма.
Не бива обаче да забравяме, че „Народ на свободата“ членува в ЕНП на европейско равнище. Жозеф Дол предупреди, че тази партия и нейният лидер Берлускони грубо са нарушили свои политически ангажименти. Първо ги атакува, загдето Берлускони и с-ие започнали предизборна кампания в открито антиевропейски дух, като обвинили Монти, че води вредна за Италия политика на строги икономии – по внушение на германската канцлерка Ангела Меркел. Затова „кандидатът на ЕНП е господин Монти“, отчетливо заяви Дол. И предположи, че след изборите в Италия „Народ на свободата“ ще бъде изключена от ЕНП. Думите на Дол естествено предизвикаха голяма суматоха в политическите среди на страната. Най-близките помощници на Берлускони – генералният секретар на „Народ на свободата“ Анджелино Алфано, Гаетано Куаляриело и Лучия Ренцули, нарекоха изявленията му „нецелесъобразни“, „парадоксални“ и „недостойни“.
Но докато политиците си разменят полемични реплики, италианската общественост получава все нови тревожни данни за икономическата ситуация. Държавният дълг, счупил историческия рекорд, през 2012 г. е нараснал с 6 милиарда евро, достигайки 2020,7 милиарда. Същевременно промишленото производство е намаляло през ноември (на годишна база) със 7,6 процента, съобщи статистическата служба ИСТАТ. Безработицата пък се държи на ниво 8-9 на сто, а сред младежите е стигнала и в ред случаи надхвърля 35 процента.
И ето, на фона на тези данни бе съобщено, че големият автомобилен концерн „Фиат“, отдавна плаващ в бурни води, ще прехвърли за две години 5000 работници от завода си в град Мелфи в програмата „Интеграционна каса“. Това значи да получават мизерни помощи като безработни. Съвсем наскоро на посещение в завода бе Марио Монти, придружен от главния изпълнителен директор на „Фиат“ Серджо Маркионе; премиерът увери, че няма никаква заплаха за работещите там.
И в тази безрадостна обстановка италианците бяха връхлетени от нова беда. Това е тъй нареченият доходометър – компютри сравняват доходите на всеки данъкоплатец с неговите разходи. Движението на парите осигурява на данъчните служби пълна информация за финансите на италианските семейства. Целта е да се води борба срещу неплащането на данъци, но мнозина се опасяват, че става дума за нов инструмент, с който властите ще разбиват личното пространство на гражданите. При все това директорът на службата, заета с проекта – Атилио Бефера, прогнозира, че тази година ефективният контрол ще гарантира на данъчните „улов“ от над 9,1 милиарда евро.
БТА