Всеки се писа победител в референдума, а всъщност той се провали
БСП спечели морална победа, но това не са парламентарни избори
Медиите се оказаха напълно неподготвени и некомпетентни да коментират референдума. По приказките от телевизиите народът реши, че трябва да се строи АЕЦ „Белене”, щото 60% били гласували с ДА.
Но не е така. Най-напред нямаше въпрос за АЕЦ в „Белене”. Въпросът беше редактиран от ГЕРБ, с което те до голяма степен обезсмислиха референдума. Но, по-важното е, че според закона, приет от предишния парламент, референдумът е валиден, ако на него гласуват толкова хора, колкото на последните избори.
Последните избори са президентските, на които гласуваха 62% от избирателите. Тоест – сегашният референдум с 21% гласували е сериозен провал.
Някой ще каже – 62% е твърде висок процент. В повечето законодателства в Европа за валиден се смята референдум с над 50% гласували избиратели. Но и по такъв показател референдумът за АЕЦ у нас е провал. Значително мнозинство е решило, че това е маловажен или безсмислен въпрос, от който нищо няма да последва и не е отишло да гласува.
Пак според закона, ако участвалите в гласуването са над 20%, поставеният в него проблем трябва да се разгледа в парламента. Но резултатите нямат задължителен характер, в случая от тях не следва задължително решение, че трябва да се строи нова АЕЦ.
С извинение, политиците
превърнаха този референдум в мерене на пишки
Това го опорочи. От БСП обявиха, че референдумът е голямо поражение за Борисов, вот на недоверие и т. н. Да, БСП получи морална победа, но се самонадценява. Мнозина, които не симпатизират на тази партия, също искат да се строи АЕЦ „Белене“, дори една трета от ГЕРБ. Затова е нереалистично да се очаква, че и на изборите БСП могат да бият ГЕРБ с 60 на 40.
Борисов също се изказа със самочувствие след гласуването, но не много убедително. А пресконференцията на ГЕРБ се водеше от Цветанов, който трескаво обяви, че БСП не е получила по-голяма подкрепа на този референдум, в сравнение с последните избори и се оплете в сметки за проценти. Също не беше много убедителен като оратор, този т. нар. Цецерон.
И всички останали партии използваха референдума като аргумент срещу другите.
А въпросът не е в политически престрелки и кой с какви проценти надделял, а да се строят ли ядрени мощности. Въпрос на безопасност и енергийни сметки. Въпрос, който обаче години наред е политизиран. Затова сега имаше политическо участие в гласуването и непартиен отказ от гласуване.
Впрочем, ако се смята позицията на партията „България на гражданите” на Меглена Кунева, тя е най-големият победител, защото призова за бойкот на референдума и почти 80% не гласуваха.
Само че и тя не успя – близо половината от симпатизантите на нейната партия, според социологическите сондажи, са гласували – повечето с ДА, по-малко – с НЕ.
Референдумът е най-демократичната процедура, но у нас той не беше предшестван от действителна дискусия конкретно по въпроса, а от политически дебати с партийни нападки.
Години наред
общественото мнение е манипулирано
за нуждата от АЕЦ. Медиите са обслужвали т. нар. ядрено и енергийно лоби повече от 15 години. Договори за реклама, финансиране на конкретни журналисти, писатели и др. Финансиране на кампании с руски пари и т. н. Клевети и манипулации, че който е против АЕЦ, работи за „американците”.
В дискусиите преди референдума не се чуха конкретните аргументи доколко има нужда от АЕЦ – не само в Белене, а и от нов блок в Козлодуй.
Повечето хора станаха жертва на разпространявани от години заблуди. АЕЦ вече не е равно на евтин ток. Токът от „Козлодуй” може да е евтин, но от нова АЕЦ ще е няколко пъти по-скъп.
Така на този референдум победи мнозинство от балами, които са излъгани за евтин ток, и от провинциалисти, които си мислят, че е голям технологичен прогрес и национална гордост да цепиш атома с руски топор.
Те са само около 830 000 гласа, но достатъчно, за да оставят историческо свидетелство, че българите сме по-глупава нация от Германия, Швейцария, Италия, Австрия, Швеция, Латвия, Гърция, Сърбия. И отиваме там, откъдето другите се връщат.
Защото всички тези страни по една или друга причина са се отказали от АЕЦ. Някъде въобще не са допуснали АЕЦ, другаде са закрили централите си, а в страни като Германия и Швейцария ги закриват постепенно.
Най-показателен е случаят с Литва. Преди месец на референдум там близо две трети от населението се обяви против изграждането на нова АЕЦ.
А само преди 4 години в Литва имаше друг референдум – дали да се закрие съществуващата там АЕЦ „Игналина“, по искане на Европейската комисия (както стана и с българските блокове от 1 до 4 в Козлодуй). Това беше условие за еврочленството на Литва. 89% от гласувалите подкрепят идеята централата да продължи да съществува въпреки изискването на Брюксел. Но вотът остава невалиден заради ниска избирателна активност – 48%.
В България избирателната активност е значително по-малка, а искането за нова АЕЦ е подкрепено с по-нисък процент от литовския.
И у нас общественото мнение бързо се променя. Само преди няколко години запалянковците по АЕЦ бяха почти 80%. Сега са слезли на около 60%.
Като се извадят политически мотивираните, които искат да гласуват против Борисов или Костов, реално привържениците на АЕЦ могат да се окажат и по-малко. Въпрос на време е да се чуят още аргументи против АЕЦ и общественото мнение да се раздели съвсем.
Впрочем, нова
АЕЦ в Белене е загубена кауза
Тази централа е замразена още при комунизма. Построеното там седи като паметник оттогава. Правителството на НДСВ размрази проекта не толкова заради нуждата от нова АЕЦ. По-скоро трябваше да отговори на мощното недоволство от закриването на блокове 3 и 4 в Козлодуй. А по този въпрос общественото мнение беше лъгано години наред. Медии и политици представяха нещата така, сякаш това е някакво наказание за България. Едни лоши европейци искат да ни прецакат. Истината е, че ЕК взе решение всички реактори първо поколение да бъдат закрити. Блокове 3 и 4 са точно такива, каквото и да продължават да лъжат лобистите на ядрената енергетика.
И така, в този референдум имаме политически резултат и партийни схватки, а не прагматично решение за нуждата от АЕЦ.
В други страни, където гласуват за АЕЦ, водещият мотив да се направи референдум е безопасността. Например в Италия, след аварията в Чернобил през 1987 г., с референдум са затворени 5 ядрени блока и е спрян строеж на шести. След това Италия години наред е чувствала недостиг на ток. В последните години е имало аварийни спирания на тока дори през лятото, заседнали в асансьори и т. н. Но на нов референдум през 2011 г. италианците пак казаха НЕ на ядрената енергетика с 90%.
В България водещо е не безопасността, а заблудата за евтин ток и партийното боричкане.
И медиите имат вина. Вместо да поставят въпроси и да насочват към същността, те оставят политиците да водят посоката на дискусията.