Премиерът Ердоган се „надбягва“ с президента Гюл към ЕС

в. Хюриет дейли нюз

Турският президент Абдулах Гюл (вляво) и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Кафесиясет

„Току-що се върнах от Турция. Първият ми приоритет е да привлека турски туристи да посетят нашия град“, ни казва кметът на Банско, известен ски център в България.

Ние бяхме малка група журналисти в Банско по покана на българския отдел на Международния ски клуб на журналистите. Ски центърът е много по-голям от всеки турски ски център. Настаняването, цените за храна и напитки са много достъпни в сравнение с надутите цени в Турция.

„Има голям потенциал“, казах на кмета. „Но моят колега плати 85 евро за виза за четири дни. С такъв визов режим не очаквайте много.“

„Попитах генералния консул в Истанбул за визата и той ми каза, че това е стандартна процедура. Разбира се, ясно е, че не ставаме по-богати като изискваме визи за турците“, каза той.

Тъкмо се връщах в Турция, когато видях поста на приятел в Туитър: „Толкова пъти препоръчвах да се ходи в Хърватия! А сега и Хърватия въвежда визи за турците“.

Иронично е, че решението на хърватското правителство да прекрати безвизовия режим за турски граждани беше оповестено, точно когато турският посланик в Загреб говореше на дискусия за привличането на чуждестранни инвестиции в Хърватия.

Попитан от хърватски журналисти дали това решение ще засегне Турция, неговият отговор беше: „По-скоро Хърватия, а не Турция ще бъде засегната от това решение.“ Реакцията му е естествена – Турция е на четвърто място по размер на чуждестранните инвестиции за миналата година, като броят на турските туристи, особено в Дубровник, продължава да нараства.

С присъединяването си към ЕС Хърватия се нарежда в списъка с държави, които са обезпокоени от въвеждането на визи за Турция, какъвто е случаят с Гърция. Докато Европа се бори с финансовата криза, някои страни членки на ЕС поглеждат към една от най-бързо развиващите се държави в света, която, както се оказва, е тяхна съседка.

Дали Брюксел е наясно с това? Ако погледнем изказванията на европейския комисар за индустрията и предприемачеството Антонио Таяни, не бих казал. Той лобира за по-гъвкав визов режим за привличането на руски, китайски и индийски туристи. Турция не е в неговия списък.

Разбира се, преговорите между ЕС и Турция за либерализирането на визовия режим са в дневния ред. Пътната карта, подготвена от Европейската комисия, обаче, съдържа условия, които не окуражават Турция да започне тези разговори.

Големите европейски столици, които критикуват някои от другите членове заради отслабващите им икономики, не трябва да бъдат тези, които блокират техните икономически връзки с нечленките.

А страните членки, които не са доволни от ограниченията за пътуване спрямо Турция, трябва да се съюзят и да си сътрудничат за ускоряването на тези преговори. Но също така те трябва да положат максимални усилия, за да улеснят доколкото е възможно визовите процедури.

Скептиците по отношение на Турция вероятно ще побързат да припомнят изказването на турския министър-председател, че Турция би казала сбогом на ЕС, ако бъде приета в Шанхайската организация за сътрудничество.

Ако той е сериозен, както твърдят някои турски коментатори, защо тогава би желал да се втурне, за да обере ползите от съживяването в отношенията с ЕС, което се очаква да дойде след слизането от власт на бившия френски президент Никола Саркози и след края на кипърското председателство на ЕС?

Защо би влязъл в скрито съперничество с президента Абдуллах Гюл да бъде първият, който посещава ЕС след дълъг интервал? Ще наблюдаваме развитието на това състезание в следващите няколко седмици!

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.