Чък Хейгъл ще премахва ядрените оръжия
Асошиейтед прес
Чък Хейгъл, вероятният следващ министър на отбраната, би станал първият шеф на Пентагона, който е явен защитник на значителното намаляване на броя на ядрените оръжия на САЩ, може би без равностойни съкращения от страна на Русия. Той подкрепя международно движение, наречено „Нула в света“, което е за премахване на всички ядрени оръжия.
Това го поставя извън твърдата позиция, заемана от мнозина от неговите съпартийци републиканци, но го слага в разширяващия се кръг от мислители по националната сигурност, включително президента Барак Обама, които смятат, че ядрените оръжия се превръщат по-скоро в пасив, отколкото в актив, понеже са по-малко подходящи за заплахите за сигурността през 21 век като тероризма.
„Сенатор Хейгъл със сигурност би донесъл в Пентагона по-амбициозни възгледи за намаляване на ядрените оръжия, отколкото своите предшественици. След като поеме поста, той вероятно би заел не толкова драматична позиция, но все пак може би не е зле да имаме министър на отбраната, който си задава въпроса какво изисква ядреното възпиране днес“, каза старши научният сътрудник в „Брукингс инститюшън“.
Обичайната позиция на министрите на отбраната в ядрената епоха е, че оръжията са необходимо зло, нужен елемент на американската отбранителна стратегия и отказването от тях само може да постави страната в опасност.
66-годишният Хейгъл поддържа малко по-различен възглед, който е споделян от Обама, но е отхвърлян от тези членове на Конгреса, които смятат, че разоръжаването е слабост и че Америка трябва да поддържа извънредно голям ядрен арсенал за неопределено време като противотежест на ядрените амбиции на настроени против Запада страни като Северна Корея и Иран.
Хейгъл настоява за пълно отказване от ядрените оръжия, но не веднага и не едностранно.
Хейгъл написа в писмо до Обама два месеца, след като бившият му колега в Сената влезе в Белия дом през 2009 г., че „Нула в света“ разработва постепенен план за постигане на „пълното премахване на всички ядрени оръжия“, но като „ясно, реалистично и прагматично осъзнава“ трудността на осъществяването на тази цел.
Десетки изтъкнати политици, дипломати и пенсионирани висши военни подписаха писмото. Месец по-късно Обама говори в Прага за „свят без ядрени оръжия“, но каза, че това може да не стане през неговия живот. Обама заяви, че „като единствената ядрена сила, използвала ядрено оръжие, Съединените щати имат моралната отговорност да действат. Ние не можем да успеем в това начинание сами, но можем да го поведем, можем да го започнем.“
Републиканецът Хейгъл, чиято номинация предизвиква ожесточени критики заради негови минали изказвания за Израел, Иран и гейовете, вероятно също така ще трябва да отговаря на въпроси в ядрената област при изслушването за утвърждаването му от Сената, насрочено за днес. Той е ветеран от войната във Виетнам и е бил сенатор от 1997 до 2009 г.
Въпросите всъщност започнаха миналата седмица при изслушването за утвърждаването на Джон Кери, който беше номиниран от Обама за държавен секретар. Републиканският сенатор Боб Крокър каза, че смята обвързаността на Хейгъл с „Нула в света“ за „доста обезпокоителна“, и изрази тревога, че възгледите на Хейгъл изглежда биха го направили „много по-различен от предишните шефове на отбраната“.
Кери заяви, че според него Хейгъл е реалист по въпроса за намаляването на ядрените оръжия. Но той също призна, че когато за първи път чул за основния възглед на „Нула в света“ – премахването на всички ядрени оръжия,- „Малко се замислих и си казах: Какво? Ама как ще стане това?“ Но после започнал да разглежда това просто като дългосрочна цел – „то не е нещо, което може да се случи в днешния свят“.
Хейгъл наистина мисли в дългосрочен план.
„Докато се стигне до нула в света, ще минат години. Така че е важно сега да определим нашата посока към свят без ядрени оръжия, за да гарантираме, че децата ни няма да живеят под ядрената заплаха на миналия век“, написа Хейгъл в писмото от „Нула в света“ до Обама от март 2009 г.
Хейгъл изпъква в това отношение отчасти защото историята – първо разпадането на Съветския съюз, после издигането на тероризма като глобална заплаха – променя начина, по който много хора мислят за възпиращата сила на ядрените оръжия. В продължение на десетилетия след началото на атомната епоха през 40-те години на 20 век главната грижа беше как да се контролира увеличаването на ядрените арсенали, а по-късно как да се управлява тяхното намаляване, без да се наруши балансът на силите.
Днес мисленето на много експерти по национална сигурност се променя, след като заплахата от пълномащабна ядрена война отслабва, а терористични организации с възможен глобален обсег като Ал Каида се опитват да се доберат до ядрени оръжия.
„Възгледите на Хейгъл отразяват растящото двупартийно съгласие в американската върхушка в областта на сигурността, че ползите, които може да са носели ядрените оръжия през Студената война, сега намаляват на фона на заплахата, която представляват тези оръжия“, каза Джо Сиринсионе, президент на фондация „Плаушеърс“, която подкрепя усилията за премахване на ядрените оръжия.
Хейгъл беше съавтор на доклада на „Нула в света“ от май миналата година, в който като временна стъпка беше предложено за едно десетилетие САЩ да намалят арсенала си на 900 оръжия, половината от които разположени, а другата половина в резерв. За сравнение сегашният арсенал на САЩ е 5000 оръжия, от които 1700 са разположени и са в състояние да поразяват мишени по целия свят.
В доклада се казваше, че тези съкращения може да бъдат предприети едностранно, ако не бъдат договорени с руснаците, или да бъдат осъществени с реципрочни директиви на президентите на САЩ и Русия. В него едностранният подход беше определен като „не толкова добър“, но изпълним. На по-късен етап Китай и други страни с ядрени оръжия може да бъдат доведени на масата за преговори за по-нататъшни съкращения по пътя към нула в света, се казваше в него.
Миналата година Белият дом преценяваше възможности за значителни нови съкращения на броя на разположените оръжия, евентуално до около 1000 или 1100 и вероятно като част от преговори с Москва. Но вземането на решение след продължителен преглед на изискванията за ядрените цели на САЩ беше отложено с наближаването на изборите през ноември. Служители и частни експерти, близки до правителството, смятат, че Обама скоро ще подкрепи тези съкращения.
Досегашните министри на отбраната подкрепяха идеята за намаляване на американския ядрен арсенал при определени условия и неискрено поддържаха поетия от САЩ ангажимент съгласно Договора за неразпространение на ядреното оръжие евентуално да премахнат ядрените си оръжия. Но никой от тях не държеше на тези идеи като Хейгъл.
„Това има историческо значение“, каза Брус Блеър, съосновател на „Нула в света“ и бивш офицер от военновъздушните сили, занимавал се с контрола на изстрелване на ядрени ракети.
„Ако той бъде утвърден, ще имаме министър на отбраната, който подкрепя рязкото намаляване на ядрените оръжия, водещо към тяхното премахване. Не мисля, че е имало действащ министър на отбраната, който да е подкрепял тази кауза толкова силно, колкото Хейгъл“, заяви Блеър в интервю миналата седмица.
Сегашният министър на отбраната Лион Панета не заема открита позиция по бъдещите ядрени съкращения.
Някои шефове на Пентагона като Уилям Пери станаха явни поддръжници на премахването на ядрените оръжия, след като напуснаха поста. Поне един очевидно е изпитвал съмнения към общоприетата мъдрост, докато още е заемал длъжността.
Робърт Макнамара, служил като министър на отбраната при президента Джон Ф. Кенеди, написа през 1995 г. в мемоарите си, че когато е застанал начело на Пентагона през 1961 г., вече е бил стигнал до личното заключение, че ядрените оръжия не служат на полезна цел. Той писа, че не можел да каже това открито, защото то противоречало на установената политика на САЩ.
БТА