САЩ са пред решение за военна сила срещу Иран

Асошиейтед прес

На президента Барак Обама може да се наложи тази година да вземе решение дали да използва военна сила, за да изпълни обещанието си да не допусне Иран да произведе ядрени оръжия, казват експерти по външна политика. Но американските икономически и военни реалности по никакъв начин не са в полза на нападение срещу Ислямската република, нито пък в полза на някакво що-годе закрепване на положението, например чрез затягането на санкциите, които нанесоха тежък удар на икономиката на Техеран.

Американците са уморени от войни след повече от десетилетие на военна намеса в Ирак и Афганистан. Американската икономика, макар и възстановяваща се от голямата рецесия, е все още слаба. Военните може да се изправят тази година пред сериозни икономии, тъй като Конгресът обмисля драстично намаляване на държавните разходи.

Още повече, че Иран е много по-силен във военно отношение и от Ирак, и от Афганистан и несъмнено ще отвърне с удар срещу Израел и нападения срещу американски войници в Афганистан. Също така голяма част от ядрената програма на Ислямската република е дълбоко под земята, което прави неясно какви поражения биха могли да нанесат евентуални американски удари от въздуха.

При това основният застъпник за нападение срещу Иран израелският премиер Бенямин Нетаняху се намира в отслабена позиция след неубедителното си представяне на неотдавнашните избори. Дори още преди израелските избори Обама отхвърли призивите на Нетаняху за атака, заявявайки, че още има време за дипломатическо решение.

Но времето изтича. Според експерти Иран е обогатил уран до 20 процента – равнище, от което той съвсем бързо може да бъде превърнат в плутоний. Международната агенция за атомна енергия на ООН казва, че иранците се готвят да внедрят по-бързи центрофуги, които ще ускорят процеса.

„Мнозина смятат, че 2013 г. е годината на решението на въпроса да се отиде ли към война, или да се постигне окончателно споразумение за край на иранските ядрени амбиции“, каза Сюзън Малоуни от Центъра „Сабан“ за близкоизточна политика към Института „Брукингс“.

Нов доклад на изследователи от мозъчния тръст „Център за стратегически и международни изследвания“ предупреждава, че „сегашната ограничена криза може да прерасне в голям конфликт или в нова форма на студена война“.

През първия мандат на Обама САЩ и техните съюзници наложиха тежки икономически санкции на Техеран, но засега лидерите там не са показали готовност за сериозни разговори относно промяна на програмата за обогатяване на уран, която може да осигури гориво за ядрени оръжия. Иран отрича да иска да създаде бомба, настоявайки, че прави гориво за реактори за производство на електроенергия и медицински изследвания.

Техеран не прие да поеме ангажимент, отказвайки да определи място за следващ кръг преговори, който трябваше да се състои през януари, но Ислямската република обяви, че ще се срещне със САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай и Германия на 25 февруари в Казахстан. Тази група е известна като П-5+1 – петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия. Те се опитват да убедят Иран да се откаже от ядрените си амбиции.

Израел, който Ислямската република обеща да изтрие от картата, вижда във въоръжен с ядрено оръжие Иран опасност за съществуването си и заплаши да предприеме едностранен удар срещу ядрените обекти на Техеран.

Подобно нападение почти сигурно ще въвлече САЩ в поредния конфликт в региона. Но Обама и повечето американци не показаха особено желание за нова война – факт, който бе илюстриран от нежеланието на президента да предприеме военни действия сега, както и от отказа му да изпрати американски сили в сирийската гражданска война.

Сирия сериозно привлече вниманието на Техеран. Падне ли от власт президентът Башар ал Асад, Иран ще загуби плацдарма си в арабския свят. Той използва Сирия, за да снабдява с оръжия и пари антиизраелската организация Хизбула, контролираща Южен Ливан по северната граница на Израел, и Хамас – палестинското движение, контролиращо ивицата Газа на юг.

Но израелският министър-председател Бенямин Нетаняху също е съсредоточил вниманието си другаде след изборите миналия месец, на които умерени политици замениха някои десни в парламента.

„Мисля, че Нетаняху бе сериозно отслабен, така че той няма да може успешно да агитира САЩ за зелена светлина за нападение“, каза Крис Долан, политолог от колежа „Лебанън вали“ в щата Пенсилвания.

Карим Саджапур, който е специалист по Иран към Фондацията за международен мир „Карнеги“, каза, че израелският натиск вече не влияе, ако изобщо някога го е правел, върху решенията на Обама.

„Политиката ни спрямо иранската ядрена програма бе дефинирана от червените линии на Обама, а не от тези на Нетаняху, което значи, че САЩ е малко вероятно да използват военна сила, освен ако не стане ясно, че Иран предприема активни действия към превръщане на програмата си в оръжейна“, каза той. Саджапур визираше речта на Нетаняху в ООН през септември, в която заяви, че Иран вече е прекрачил червената линия, изискваща военни действия.

Също така Обама разбира, че Ислямската република ще има нов президент след избори през юни – факт, който може би я кара нарочно да протаква. Следващият й държавен глава ще замени хардлайнера Махмуд Ахмадинеджад, отричащ Холокоста през Втората световна война, при който хитлеристка Германия избива 6 милиона евреи.

Но в Ислямската република истинската власт е в ръцете на върховния лидер аятолах Али Хаменей. Специалисти по Иран смятат, че той не е решил дали да използва ядреното гориво за производство на ядрено оръжие. Той заяви, че подобно оръжие е в разрез с ислямските устои на Иран.

Всякакви бъдещи преговори ще зависят от исканията на Техеран за конкретни гаранции за отслабване на санкциите в замяна на отстъпки за ядрената си програма.

Саджапур каза, че очертанията на споразумението са ясни и за двете страни. Според него неизказаната американска позиция е: „Можете да имате ядрена програма, която включва обогатяване на уран, но не и оръжие. Ако не се опитвате да се сдобиете с бомба, няма да ви бомбардираме“.

Но Саджапур посочи, че санкциите няма да бъдат отслабени без значителни компромиси. „Проблемът е, че има много голямо различие в това какво значение влага всеки от нас в думата значителни“.

А това може да е много опасно, каза Малоуни, ако се стигне до споразумение, което се провали. Случи ли се това, Обама „ще бъде принуден да подкрепи думите си с действия“, което значи, че той ще трябва да предприеме военен удар, за да изпълни обещанието си да не позволи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.

БТА

* Стивън Хърст пише за АП по въпроси на международната политика и отразява събитията във външните работи от 30 години насам – бел. на АП

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.