Възможна ли е евразийска интеграция?

в. Независимая газета

Колаж: иносми

През декември в Ашхабад се състоя лидерска среща на Общността на независимите държави. Форумът прие специална декларация за перспективите в по-нататъшното развитие на ОНД, реши и поредица проблеми във връзка с окончателното изграждане на зона за свободна търговия в Общността (по-специално по включването на Узбекистан, пожелал членство в зоната, следвайки примера на Украйна).

Същия месец в Москва отново се срещнаха лидерите на страните от Организацията на договора за колективна сигурност, Евразийската икономическа общност (ЕврАзИО) и създадения в рамките й Митнически съюз.

Икономическо-стопанският потенциал на последното споменато обединение може скоро да тръгне нагоре благодарение на Украйна. След разговор между Владимир Путин и Виктор Янукович по време на ашхабадската среща украинският президент заяви, че страната му „трябва да се присъедини към някои постановки на Митническия съюз“. Трудно е впрочем да наречеш това изненадваща новина.

Защото украинският ръководител бе заявил още през октомври, че проучва приемливи форми за интеграция с Митническия съюз и ЕврАзИО (където Украйна е наблюдател) с оглед перспективите за превръщане на тези обединения в Евразийски икономически съюз. А неотдавна мнозина дейци от украинския политически и научен елит настояха в отворено писмо да бъде ускорено и задълбочено евразийското сътрудничество, горещо подкрепяно от народа в Украйна.

Зоната за свободна търговия (ЗСТ) на ОНД се разширява пред очите ни в източна посока; същевременно се избистря възможността механизмите на Митническия съюз да обхванат нови територии, по-близки до западните граници на бившия Съветски съюз. Това налага извода, че в постсъветското пространство се формират две интеграционни зони – „централна“ и „централно-южна“. Към първата спада историческото ядро на Северна Евразия – Русия, Украйна, Беларус и Казахстан. Към втората – всички независими държави на територията на разпадналия се Съветски съюз (без балтийските страни).

Общоизвестен е и стремежът на други държави също да участват в евразийската интеграция – на първо място говорим за Турция, чието ръководство предложи още през 2010 г. в Евразия да бъде създадено интеграционно обединение, аналогично на Европейския съюз. Евразийските интеграционни идеи стават все по-популярни и в много страни от Балканския полуостров – България, Румъния, Сърбия, Гърция…

Нищо чудно. Та нали още Самюъл Хънтингтън, чертаейки пътища за предотвратяване на междуцивилизационни конфликти, отбеляза, че поради обективни фактори в историческото им развитие балканските страни са част не толкова от западноевропейския културно-цивилизационен ареал, колкото от друга, отделна „европейско-азиатска“ цивилизация. Строго погледнато, наред с постсъветските държави тази цивилизация фактически включва и цялата територия на бившия „византийски свят“ – от Черна гора до Кипър…

Съответно руски политолози и експерти по международни отношения заявяват все по-често, че трябва да се отвори път за присъединяване на държавите от Балканско-Анадолския регион към интеграционните обединения, създавани в пространството на ОНД. И да се вземе предвид, че формирането на Евразийски икономически съюз – това неведнъж бе заявявано от руски дипломати – по никой начин не може и не бива да се разглежда като заплаха за единството на ЕС, в който членуват някои балкански страни.

Днешната система от международни отношения познава доста случаи някои държави да участват едновременно в две граничещи помежду си регионални организации. Азербайджан и страните от Централна Азия например са членки и на ОНД, и на Организацията за икономическо сътрудничество (включваща наред с тях Турция, Иран, Афганистан и Пакистан). Съответният опит вероятно би могло да се използва творчески за приобщаване към евразийските интеграционни процеси на ред страни, членуващи в ЕС, и някои кандидатки за членство в Съюза.

Освен това за посочените страни, изразили желание да участват в дейността на евразийските междудържавни структури, със сигурност може при нужда да бъдат разработени подходящи според тях формати, предвиждащи специално (асоциирано) членство (участие) в Евразийския икономически съюз (а по-късно и в Евразийския съюз, в какъвто ще прерасне може би след време ЕАИС). Ще отбележим, че тъкмо чрез подобни формати някои страни от Форума на тихоокеанските острови (където членуват повечето държави от Австралазия) успешно участват в дейността на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН).

Накрая, с привличането на страни извън постсъветското пространство в орбитата на евразийското сътрудничество може да се изгради и трета, разширена зона на евразийска интеграция. За модел е уместно да послужат европейските и южноамериканските интеграционни обединения от този тип.

И докато в Европейската икономическа зона партньорски организации са Европейският съюз и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), а в рамките на Съюза на южноамериканските нации – Южноамериканският общ пазар (МЕРКОСУР) и Андската общност, в евразийското пространство партньори в разширяването на интеграцията може да станат Евразийският икономически съюз и Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) – нейни членки са например Турция и повечето държави от Източните, Южните и Централните Балкани…

Гореописаните подходи, предполагащи разнообразни зони и различни формати за евентуална интеграция, при известни условия изглежда биха могли да станат най-ефективно средство за създаване на широко междудържавно обединение, излизащо извън границите на бившия СССР, обхващайки в орбитата си цялото „голямо пространство“ на евразийската цивилизация. Цивилизация, развила се въз основа на дълговековния плодотворен синтез между гръцката, славянската, тюркската и източнороманската култура, роден от общата историческа съдба на сътворилите го народи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.