Геополитически игри с природния газ за Гърция

Преди двайсет дни на среща в Давос енергийни представители на Гърция, Италия, Швейцария и Азербайджан препотвърдиха своя ангажимент да реализират проекта за строежа на Трансадриатическия газопровод (ТАР).

Предвижда се през териториите на Гърция, Италия и Албания по тази тръба да се транспортира газ от Каспийския регион и Близкия изток към Западна Европа. Очаква се споразумението по проекта ТАР да бъде подписано на 13 февруари в Атина.

Няколко дни след въпросната среща в Давос представители на азерския консорциум Сокар, който ще строи газопровода, бяха приети в Атина от премиера Андонис Самарас.

Междувременно гръцкият фонд за управление на държавните активи бе закъснял с издаването на документи за участие и на други кандидати освен петте оферирали в последната фаза на търга във връзка с приватизацията на гръцката газова компания ДЕПА и газовия оператор ДЕСФА.

Целият приватизационен процес се следи от финансовия министър Янис Стурнарас, който утре се очаква да излезе с инициативи за ускоряване на тръжната процедура.

Забавянето обаче изглежда се натъква на различни пречки, които са или изкуствени, или са свързани с геополитическата значимост на предложените за приватизация обекти.

Според някои информации, макар и одобрени от гръцкия фонд за управление на държавните активи, тръжните документи все още не са отпечатани и предадени на претендентите за приватизацията на компанията ДЕПА.

Това означава, че съгласно промяна в условията на търга на него ще могат да се явят компании, участвали в първата фаза с възможност сега да се коалират с такива, стигнали до последната фаза. Достъп до нея ще могат да получат и фирми, които не са участвали в търга, но при положение, че се съюзят с някоя от вече петте оферирали кандидати за покупката на ДЕПА.

Процедурната промяна бе приета със задаволство от петимата кандидати, за които се твърди, че обсъждат гръцката газова приватизация с Катар и консорциума СОКАР от Азербайджан който също се е класирал за последната фаза на търга с претенции за оператора ДЕСФА .

При неотдавнашното посещение на гръцка правителствена делегация в Доха се разнесоха слухове, че Катар иска да участва в строежа на терминал за втечнен газ на пристанището в Кавала, където концесионните права се държат от газовата компания ДЕПА. Ако тези слухове са верни, това ще означава, че и Катар е заинтересован от приватизацията на ДЕПА.

Друг въпрос, който вълнува претендентите, е свързан с дълговете на

ДЕПА. До преди две години ДЕПА бе оценена за два милиарда евро. Дълговете на компанията обаче идват от производители на електроенергия и те се отнасят до извършените от нея газови доставки.

Има и още един съществен елемент и това е международната игра с газопроводите. На фона на досегашните реалности Гърция дава индикации, че стои зад проекта ТАР.

Газопроводът е планиран за пренос на синьо гориво от находището Шах Дениз в Азербадйжан до Западна Европа. Консорциумът е съставен от швейцарската Axpo с дялово участие от 42,5 на сто , норвежката Statoil 42,5 на сто и германската E.ON Ruhrgas 15 на сто . По тръбата ще се транзитира газ до Западна Европа през мрежата, която ще се разгърне и ще преминава през териториите на Гърция, Албания и по морското дъно ще стига до Италия, а оттам и до Швейцария.

Находището Шах Дениз се управлява от ВР и азерската Сокар, която участва и в търга по приватизацията на ДЕСФА.

Тук трябва да се уточни, че консорциумът на Шах Дениз ще избира дали газовите му доставки да се транспортират по тази тръба през Йонийско море или през конкуретния тръбопровод Набуко, който не минава през Гърция.

Много ще зависи и от посещението на премиера Андонис Самарас във Вашингтон през март. Както е известно, Държавният департамент излезе с позиция за необходимостта да не се подсилва монопола на руския гигант Газпром в Европа.

От това би могло да следва, че Самарас би трябвало да иска да посети и Москва. Някои твърдят, че това ще стане още този месец, но пътуването му до руската столица все още витае само във въздуха. В търга за приватизацията на ДЕПА руснаците участват с Газпром и Negusneft от консорциума Sintez.

Първата оферта на Газпром бе за 900 млн. евро, а втората е за ДЕПА и ДЕСФА на стойност 1,8 млрд. евро. Останалите претенденти, класирали се за втората фаза на търга, са внесли много по-ниски оферти. За момента Газпром все още не се е произнесла по случващото се на този търг. Запознати казват, че засега руският гигант само наблюдава и предпочита да следва изчаквателна позиция.

БТА