Путин се възползва от култа към Сталин

Сталин. Портрет от епохата

Поддръжниците на Сталин почитат паметта на съветския диктатор при отбелязването на победата при Сталинград. Критиката е табу, защото патриотизмът допада на Путин и Медведев.

Мъжът с гъстите мустаци и строгия поглед се появява на реклами за компютърни игри или тоалетни принадлежности. На фуражката му грее червена звезда. Сталин се завръща и образът му обикаля някои руски градове, изрисуван на автобуси от градския транспорт. Такива „сталинови“ автобуси често се пускат в празнични дни. В края на миналата седмица тържествено беше отбелязана 70-ата годишнина от края на битката при Сталинград, водена, когато Сталин е главнокомандващ на съветските войски.

Гражданска инициатива за т.нар. автобус на победата нае рекламни пространства върху някои превозни средства на частни транспортни фирми. Инициативата беше подкрепена от комунистите и съмнителни организации като Съюза на гражданите на Русия, който заведе съдебно дело срещу Мадона за пропагандиране на хомосексуализма. „Сталинобусите“ се движеха във Волгоград – някогашния Сталинград, в Санкт Петербург и Чита, на границата с Китай. Финансирането идва от хората, уверяват инициаторите. Те се чувстват окуражени от решението на волгоградския парламент да върне на града старото име Сталинград за дните на шест исторически чествания тази година.

За почитателите на Сталин това е стъпка в правилната посока – макар и малка. Основателят на Съюза на гражданите на Русия Николай Стариков си пожелава пълно преименуване: ако човек може да се среща с жена си или да се вози в своята кола само шест дни в годината, това е твърде малко, казва той. Противниците на Сталин като заместник-председателя на московския парламент Николай Левичев настояват, че на никой нормален човек не би му дошло на ум да кръсти град на тирани като Хитлер или Пол Пот.

Даже 60 години след смъртта си Сталин продължава да бъде изключително спорна фигура в Русия, защото ръководството и елитът на страната никога не са могли или не са искали да изяснят категорично отношението си към тази епоха. В началото на 90-те години на 20 век това не беше на дневен ред, защото повечето хора бяха почти смазани от смяната на режима и последвалата борба за оцеляване. По-късно това беше политически нежелателно. И днес няма пълно съгласие на какво историческо наследство се опира постсъветска Русия – откъде идва и накъде иска да върви.

Засега Владимир Путин не определя категорично отношението към миналото. Веднъж той оплака края на Съветския съюз като „най-голямата геополитическа катастрофа на века“, използва победата над фашистка Германия, за да обедини своите поддръжници, и се възползва от тяхната носталгия, за да извади съветския национален химн от „мазето на историята“. Веднъж той посети места, където са били разстреляни противници на Сталин и жертви на терора, и сведе глава в Катин, където съветските тайни служби са избили хиляди поляци. И с радост си спомни съветския филм „Щит и меч“ за героичните подвизи на агенти.

Отбелязването на победата във Великата отечествена война има политическо значение за Кремъл и затова е табу за критични обсъждания. То е като важен знак за днешна Русия. Споменаването на съветското минало трябва да придаде допълнителна легитимност на управлението на Путин наред с всички изборни представления. Един безпощаден анализ на съветската система би могъл да доведе до сравнения с авторитарните елементи в режима на Путин, със стремежа му за монопол върху властта или с пропастта между ръководството и народа. А това не е желателно.

През първия си президентски мандат в началото на миналото десетилетие Путин не лансираше толкова много Сталиновото наследство. Тогава Русия още се надяваше на по-тесни връзки със Запада и не искаше да действа конфронтационно. Но САЩ и Европа, както явно смяташе руският президент, не оценяваха неговите предложения. Разочарованието от Запада бързо доведе и до промяна в официалното отношение към Сталин. През втория мандат на Путин много поддръжници на Сталин можеха да прокарват позициите си в учебниците и медиите: разкрита беше човешката страна на Сталин и неговото „ефективно ръководство“. Появи се тезата, че Сталиновото управление е било неизбежна последица от заплахата отвън и вътрешната изостаналост. Другите също са имали вина. Нарушенията на Сталин бяха прикрити с кратки нормативни актове, в които се изразяваше съжаление.

Едва при президента Дмитрий Медведев ръководството на страната отново се дистанцира от Сталин. Икономическата криза от 2008 г. изискваше това: Русия трябваше да признае зависимостта си от глобалната икономика и финансовия свят и възприе реторика за модернизиране, насочена преди всичко към Запада.

Историята остава най-вече тактическа разменна монета и служи на целите на властта. Не историците, а политиците и политтехнолозите получават право да тълкуват. Това пречи на страната да се самоанализира.

Това личи точно при такива исторически чествания, когато възпоминанията са бреме за военните ветерани и техните потомци. Неспиращите спорове около Сталин само влошават положението. Освен това свеждането на историята само до тази личност изкривява възпоминанието, както ставаше още по съветско време: от едната страна е върховният главнокомандващ, от другата страна е армията. Обикновеният войник заслужава всъщност много повече почит, отколкото е прието да се смята.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.