Сирия – заложник в уреждането на сметки?

Правда.ру

Израел в крайна сметка не потвърди официално, че е нанесъл авиационен или ракетен удар по сирийския научен център. Не го потвърди и официален Вашингтон. Терористичният акт възмути сирийците, но не бе осъден от Съвета за сигурност на ООН. Сирия се превърна в един вид „момче за бой“, чрез което Иран и Израел взаимно си показват мускули, а Турция прави опит да подсили своя пантюркизъм.

Според източници от Пентагона, цитирани в „Таймс“, нощната атака на 30 януари е била санкционирана от САЩ, за да предотврати „оръжейния трансфер от режима на Башар Асад към неговия съюзник Ливан, а след това към шиитската организация Хизбула“, контролираща ивицата Газа.

Ставало дума за някакъв конвой с руски зенитни ракети SA-17. „Трябва да направим всичко възможно, за да не допуснем подобни оръжия – ракети SA-17, химически и биологически оръжия, да попаднат в ръцете на терористи“, заяви министърът на отбраната на САЩ Лион Панета пред агенция Франс прес. Мнозина аналитици виждат в тези думи косвено потвърждение, че за нападението е дал „зелена улица“ Пентагонът. Официално обаче американците не потвърдиха това.

Сирия опроверга съобщението за конвоя и нарече атаката „терористичен акт“, „отвратителна агресия“, предприета с цел да очерни последните успехи на сирийската армия. Министърът на отбраната генерал Фахад Джасим ал Фреидж поясни, че неотдавнашните победи на войските на Башар Асад в битките с опозицията са накарали Израел да й се притече на помощ. Ал Фреидж заяви, че сирийските опозиционери доста време са щурмували без успех научния център в Джамрая и най-накрая Израел е бил принуден да действа самостоятелно. Странно е всъщност да слушаме измислици за конвой, какъвто не е имало – при всяко положение не бяха представени никакви снимки за доказателство. На Асад сега хич не му е до конвои.

Освен това Израел 40 години вече се радваше на спокойствие по границата със Сирия – защо да провокира правителството й, способно на ответен удар? Налага се изводът, че въпросът съвсем не опира до Асад, с чийто светски режим Израел винаги се е погаждал и чието сваляне би могло да изправи еврейската държава пред още по-опасната салафитска заплаха. Нещата опират до по-силен дразнител – Иран и Хизбула, подкрепяна от него. Мнозина аналитици споделят мнението, че атаката в Сирия е израелски сигнал към Махмуд Ахмадинеджад, който гласи: следва удар срещу лагерите на Хизбула в Ливан или срещу Иран.

Иран реагира веднага. Заместник-министърът на външните работи Хосейн Амир Абдолахиян заяви, че бомбардировката може да има „сериозни последици“ за Израел. Мохамед Хасан Аспери, депутат от иранския парламент и член на Върховния съвет за национална сигурност, каза: „Сирия има пълното право да предприеме ответна акция срещу Израел, извършил незаконна операция срещу сигурността на тази страна“. Командващият Корпуса на гвардейците на Ислямската революция генерал Мохамад Али Джафари изтъкна, че „съпротивата и отмъщението са единственият начин“ за действие спрямо Израел (цитатът е по ИРНА). Ще отбележим, че официален Дамаск не отвори и дума за „отмъщение“ – обратното, заяви, че няма да отвърне.

На Запад веднага се заговори, че може би става дума за терористичен атентат като нападението в българския град Бургас, където загинаха седмина израелски туристи (всъщност петима израелци и един българин, б. р.). Идва въпросът каква полза има Сирия от подобни обвинения, щом те предизвикват Запада да се намеси? Налага се изводът, че страната, сполетяна вече от толкова беди, е станала и заложник в уреждането на сметки между Израел и Иран – те си отправят взаимни „предупреждения“, а негативите оставят за Сирия.

Израел е убеден, че всички беди за него идват от Хизбула, финансирана от Иран, и се е заклел да не допусне създаване на ядрена бомба в Ислямската република. Тел Авив постоянно заплашва с превантивен удар, който впрочем не би разрушил скритите в планините ядрени обекти на Иран. Техеран заплашва да отвърне с директен удар, а също и с косвен – да организира атака срещу Израел, като насочи там отряди на ливанската Хизбула.

В Израел малцина вече се съмняват, че страната ще влезе в пряк сблъсък с Иран – въпросът е само кога точно. За подобно развитие гласуваха всъщност избирателите, преизбрали наскоро Бенямин Нетаняху. Израелците имаха някаква вяра (да я наречем надежда), че Нетаняху няма да воюва сам – че Обама ще му помогне; напоследък впрочем тя изчезна.

Така например Набил Михаил, професор в университета „Джордж Вашингтон“, заяви пред телевизия „Прес“, че Обама е бил информиран за операцията в Сирия. До момента обаче Държавният департамент и Белият дом официално не са се изказали по въпроса. „Според мен Обама не е сметнал за особено важно израелското нападение срещу Сирия. Може дори да не е мислил твърде много за това“, обобщи Михаил. Наистина днес Обама има далеч по-големи грижи – заплахата от дефолт, безработицата, вихрещото се насилие в САЩ.

Израелската атака в Сирия изненадващо бе използвана от Турция в стремеж да реши собствени задачи. На първо място да унижи сирийската армия. „Защо ли Асад не се опитва дори да предприеме нещичко макар срещу Израел? Та нали самолети на ционистите току прелитат над президентския дворец в Дамаск. Нима тази армия не е създавана, за да брани свободата и независимостта на Сирия?!“ – цитира турският в. „Хюриет“ външния министър на страната Ахмет Давутоглу.

Министърът предполага, че атаката може да е плод на сговор между Израел и режима на Асад. Подтекстът на изявлението му издава желание да убие с един удар два заека – Сирия и Израел като основен противник на мюсюлманите. „Турция няма да изтърпи Израел да нападне която и да било мюсюлманска страна“, казва Давутоглу. Освен това Турция за разлика от Израел членува в НАТО и се чувства далеч по-сигурно, защитена от ракети „Пейтриът“. От тази гледна точка, както и да се обърнат нещата в Сирия, арабският свят при всяко положение ще вижда в Израел свой враг.

Сирийският режим остана единственият светски режим в арабския свят. По различни причини той дразни всички, включително собствените си съюзници. Дразни атлантиците с техните планове за преустройство в Близкия изток и целия свят. Дразни ислямистите (включително Иран) – с това, че е светски и е постигал (в миналото, уви) икономически успехи. Дразни и ръководството на Русия – с твърдата си съпротива, създаваща на Москва неудобства в контактите й със Запада.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.