Кое е важно в новините? Темите у нас и в нормалния свят

Едно сравнение – какво ще следят българските медии през 2013 г. и какво –  “Нюзуик”

Може ли с нещо да ни изненадат българските вестници?

„Буда”, Борисов, ГЕРБ, Станишев, БСП…

Ако някой направи една класация за основните теми на медиите през идващата година, тя ще изглежда така:
Борисов, изборите, парламентът, правителството, пак Борисов, цената на тока, Цветанов, парното, пенсиите, пак Борисов, престъпност, Станишев, малко Яне Янев, какво каза Брюксел и т. н.

В България има и няколко важни теми, които никой не следи – обезлюдяването на селата, нестихващата емиграция – тоест обезлюдяването на самата България, упадъкът на образованието, фалитите на малките фирми и производители в кризата и мн. др.

А за новините от чужбина, освен от Брюксел, има цял един свят, който остава скрит за българския читател. От следващите редове ще стане ясно какъв е той.

Ето какво направи в първия си брой на годината списание „Нюзуик” – водещите редактори набелязват темите, за които ще четем на страниците на списанието.
И ето как изглеждат те:

Правата на жените в Индия

„Пролетта” като метафора изгуби блясъка си миналата година в арабския свят. Но в Индия – тази огромна, сложна, демократична страна на изток от сирийските размирни градове и гъмжащите от хора улици в Египет – думата започва да се произнася с все по-голяма страст. Групово изнасилване с неописуема жестокост предизвика протести за социална и политическа промяна, които може да се окажат неудържими през 2013 г.
Индийската демокрация отдавна е впечатляващо и в много отношения невероятно явление: функционира в държава с милиардно население, което говори 20 различни езика, вярва в цяла плеяда несъвместими богове и е неизлечимо разединено на касти и райони. Но въпреки всичко гласува и избира правителства години наред, и то почти винаги мирно.
Независимо от моментната стагнация, демокрацията осигурява главоломен икономически растеж през последните години, който увеличава благосъстоянието на индийците и едновременно с това им дава повече права. Но най-чудовищните проблеми на Индия са свързани с отношението към жените. Изнасилването през декември, което се разигра в движещ се автобус по улиците на Ню Делхи, беше едно от хилядите, случили се през миналата година в Индия, и то от малкото, обявени официално. Но арогантността, зверството и факта, че жертвата почина – за срам на индийците в болница в Сингапур, в която беше откарана със самолет, – разбуни духовете. Младежите в градовете, които по традиция не се интересуват от политика (главно заради цинизма, породен от напълно разбираемото презрение към индийската политическа класа), за няколко седмици се превърнаха в непреодолима политическа стихия. Както един уважаван индийски коментатор писа: „Хората се променят, а политическата класа – не. Разминаването няма да е до безкрай. Много скоро стремежът към една Индия, отстояваща правата си, ще намери политическия си израз.” Очаквайте „Индийската пролет” тази година.

Фракинг

Тези, които се питат, откъде ще дойде следващият тласък за американската икономика не бива да гледат към Вашингтон и държавните пари. Вместо това трябва да се обърнат към вътрешността на страната и нарастващия енергиен излишък на Америка.
Фракингът увеличи многократно добива на природен газ (с близо една-четвърт за последните пет години) и нефт. През 2012 г. САЩ произведоха повече петрол отколкото в годините след 1998 г. Но това е само началото. Министерство на енергетиката предвижда, че американският добив ще се увеличи с още 10% до 10,6 милиона барела на ден до края на 2012 г. – като голяма част ще бъде добит в Северна Дакота, Монтана или Тексас.

Безпилотни самолети

Либералите и защитниците на граждански права, които се надяват, че през 2013 година Барак Обама най-сетне ще затвори Гуантанамо, да не бързат. Конгресът отново взе мерки, с които да попречи на президента да затвори Гуантанамо, като набързо прие нов закон за отпускане на средства за отбрана за новата година. Обама заплаши да наложи вето, но тази седмица го подписа.
Но Обама все пак може да реформира един от фронтовете във войната срещу тероризма – безпилотните самолети. Според критиците секретната програма е убила прекалено много цивилно население в страни, с които САЩ не е официално във война, като Йемен например. В момента Белият дом работи върху „книга с инструкции”, за да систематизира стандартите и процедурите за целевите убийства. Някои виждат в тези опити начин да се осигури бъдещето на противоречивата програма. Сред предложенията: хармонизиране между ЦРУ и военните при взимане на решенията за извършване на убийства, по-голяма прозрачност на процедурата и засилване на контрола. Това може да е първата крачка в едно по-амбициозно начинание. Според висшестоящи служители Обама иска да прехвърли програмата към военните и да изкара ЦРУ от „бизнеса” с убийствата.

Насилието с огнестрелно оръжие и медиите

Медиите през 2013 г. са изправени пред много по-голямо изпитание, от това да „жужат” около следващия сексскандал във Вашингтон или да гадаят кой ще се кандидатира за президент през 2016 г. Предизвикателството е дали милионите думи, които се изписаха и изговориха по повод масовото убийство в началното училище в Нютаун, ще се окажат просто въздух под налягане.
Медиите почти не повдигнаха темата за контрола над огнестрелните оръжия през последната президентска кампания и я изоставиха след масовите убийства в Колумбайн, техническия университет във Вирджиния и Аурора. Вероятно защото политиците загърбиха изобщо темата, а новинарските агенции се чувстват най-добре когато само преразказват казаното от тях. Макар че не е работа на медиите да прокарват конкретна политика, наша колективна отговорност е да не спираме да говорим за важните теми. След случилото се в Нютаун много журналисти бяха дотолкова потресени от безсмисленото убийство на малки деца, че дадоха дума този път да не изоставят темата за огнестрелните оръжия в САЩ, след като напуснат почерненото градче в Кънектикът.

Краят на чавизма

Само допреди няколко години инвеститорите в Латинска Америка бяха убедени, че регионът прави ляв завой. Президентът на Венецуела Уго Чавес беше начело и неговият миш-маш от популистки социалистически авторитаризъм му печелеше престиж и последователи от Карибите до Андите. Днес обаче Чавес се бори с рака и страната му сякаш върви към хаос: инфлацията нараства, престъпленията се увеличават, пътищата се рушат, електроснабдяването прекъсва. Междувременно огромните ботуши на Ел Команданте явно не са по мярка на нито един от наследниците му.
Всичко това обаче може да се окаже по-маловажно, отколкото изглежда. Чавизмът никога не е бил непреодолимата стихия, за която последователите му и пророците във Вашингтон го смятаха. Дори и в разцвета си, експериментът на така наречения „социализъм на 21-и век” обхващаше не повече от 12% от Латинска Америка заедно с 5,6 трилиона долара брутен вътрешен продукт. Останалата част от региона начело с надигащата се пазарна сила Бразилия отдавна са заменили Че Гевара с Дау Джоунс и следват политика, която работи: действащи (макар и не идеални) варианти на конституционна демокрация, захранвана от икономиката на свободния пазар с елемент на разумни социални разходи. Комарът, който играеше Чавес, беше по-скоро химера, а не бизнесплан.

Иранската ядрена програма

Вече повече от десетилетие капацитети обявяват всяка нова година за решаваща в неразрешимия спор по отношение на иранската ядрена програма. Тази година това може да се окаже вярно. За пръв път високопоставени служители от разузнаването на Израел и САЩ единодушно (повече или по-малко) смятат, че иранското обогатяване на уран ще стигне критична точка през 2013 г. Убедени са и че Иран е притиснат до стената със санкциите. Производството на петрол е спаднало с почти 40% от 2009 г. насам според американски и израелски изчисления. Тъй като петролът представлява 85% от приходите на страната, Иран най-сетне може да е готов за компромис.
Но каква ще е развръзката? Според вътрешни източници на тазгодишните преговори Обама ще предложи помощ за развитието на гражданската ядрена програма, ако Иран се откаже от военната. „Смятам, че още има място за дипломация”, каза наскоро Денис Рос, висш съветник в първия кабинет на Обама, на конференция в Йерусалим. „Ако се окаже, че няма, трябва да сме готови за използването на сила и мисля, че ще бъдем.” Решението за бомбардиране ще зависи от това кой е начело на Пентагона – една от причините, поради която поддръжниците на Израел не желаят Чък Хейгъл, който е против войната с Иран.

Бъдещето на Европа

Европа се носи по течение и доколко лидерите й ще могат да се адаптират към новите опасни реалности е големият въпрос на 2013 г. Старите устои на системата: защита, благоденствие и демокрация изглеждат разклатени. Общата валута е потъващ кораб, чийто пробойни постоянно се запушват, но лошо. Някои държави може да скочат през борда. Други, Гърция най-вече, може да опитат да останат, но да бъдат повлечени към дъното.
Германският канцлер Ангела Меркел изпъкна като най-важният лидер на най-важната държава и макар и неохотно помага на останалите да се задържат на повърхността. Но гласоподавателите, изпитващи носталгия по света преди 2008 г., продължават да флиртуват с катастрофата. Във Франция социалистите, избрани през миналия май, доказаха само за няколко месеца, че са почти напълно некомпетентни. В Италия великият търговец на свински рога е Берлускони може да се върне отново на власт.
Междувременно напрежението по границите на Европа расте: войни, революции и ширещата се власт на джихадисти в Северна Африка заплашват да увеличат потока от емигранти. Реакцията в много държави беше възходът на крипто-фашистки партии, които предлагат омразата като панацея на притиснатото от кризата население. Кой ще оправи курса на Европа? Кой може? Това е въпросът.

Ливан

Арабската пролет така и не пукна в Ливан. Революциите преди две години не се оказаха заразни, но боевете в Сирия скоро може да станат.
Преди двайсет години цяло поколение млади мъже беше радикализарано от идеята (излагана от религиозни демагози), че дългото европейско и американско бездействие в Босна е не обикновено политическо протакане, а тактическо приемане на избиването на мюсюлмани. По същия начин западната ненамеса в Сририя засилва религиозните вярвания сред младите сирийски бунтовници. Опасността в Ливан е, че докато гражданската война в съседство добива все по-религиозен оттенък, сектантските напрежения ще се увеличават. Проблемите вече преминаха границата: през есента кола-бомба уби високопоставен ливански представител на разузнаването, сунитски групи обвиниха за покушението Хизбула, дългогодишният шиитски съюзник на Башар ал-Асад.
Ливан е чудесна страна за живеене – но населението й е сериозно разединено. В нея живеят най-малко 17 различни секти, които в основни линии, но не винаги, се разбират помежду си. Ако войната в Сирия продължи, или дори се задълбочи, ливанците може да не успеят да удържат разрастващия се кървав водовъртеж.

И още:

Научно фантастичните филми

Изгряващите модни звезди

Върховният съд

Емиграцията

Това са важните теми за едно американско, но и международно, глобално списание, което вече излиза само в интернет. България като че ли е далеч от света…

Превод: Анна Христова