След референдума – как точно ни лъжат за демокрация

Арх. Павел Попов. Снимка: e-vestnik

Референдумът беше излишен, а освен това – подвеждащ, нескопосан и глупав. Във всеки случай, никой не оспори резултата като нагласен. А и очевидно не е имало нужда от особено рисковани машинации. Резултатът на слабото (недостатъчно) участие беше предизвестен…

1. Да правят каквото щат

Защо, ако в референдумите не участва определен висок процент от избирателите, те са невалидни, а на парламентарни и общински избори дори един файтон хора да излезе да гласува, техните гласове са достатъчни? Защото така казал законодателят. Същият, който има интерес да влезе в парламента или кметството с минималния достатъчен брой гласове. Така е по-удобно и по-евтино. Не можеш да измамиш, подкупиш или принудиш мнозинството… с демократични средства. Но малцинството можеш. И тук като страничен ефект се появява куриоз – точно тези, да ги наречем граждани, които се ангажират, които имат мнение, които искат да участват в играта, са прецакани. Не от властта, не от партиите – от съседите, от децата си, от неизтребимия нихилизъм на робите. „От мене нищо не зависи”, „Какво разбирам аз от енергетика”, „Да правят каквото щат”, „Каквото и да стане, народът ще бъда измамен”… четири удобни мантри не само в частните разговори, но и от екрана, в пресата, в блоговете… Вече няма нужда политиците да ласкаят, лъжат и подвеждат масите – масите си го причиняват много успешно сами.

2. ДА, НЕ, може би

Несъстоятелна, подвеждаща и двусмислена ли беше формулировката на този референдум? Само ако търсим под вола теле, поразени от вековната, срамна, удобна мнителност на мързеливия. Ако е неизбежно цивилизацията да бъде набор от практични и справедливи (трудна комбинация) правила, нека погледнем само в непосредствения смисъл на въпроса, той е достатъчно конкретен. Дали първата му част е двусмислена, най-малкото излишна или не, без да съм лингвист, бих казал категорично – не беше подвеждаща. Освен за всеки, който иска да бъде подведен.
Ако отговорът ще е ДА, това би трябвало да значи само: „Съгласни сме да строим нови атомни централи (навсякъде), включително в Белене”. В случая мнозинството (две трети от гласувалите) изглежда каза точно това, но с известен превес на идеята „искаме си точно и конкретно Белене, защото Партията вдъхновителка го иска (не че е моят избор, какво разбирам аз от мирен атом)”.
Ако беше НЕ, това можеше да значи само и единствено: „Не съм съгласен в България да има нови атомни централи (нито в Белене, нито където и да е другаде).” Тоест – не съм против ядрената енергетика под друга форма или на старото място – в централата Козлодуй, но се съобразявам с възможностите, нуждите и перспективите на страната. И би било прекрасно, ако самото правителство разбираше точно така въпроса и беше готово да поеме ангажименти в този смисъл. Имам сериозни основания да мисля, че нещата не стоят така.

3. Вие сте овце, нищо не разбирате

Дали въпросът страната да има или не нови атомни централи е извън възможностите за преценка от един народ (който и да е той)? Енергетиката е въпрос, по който народите не можели (и не бивало) да се произнасят? А по кой въпрос могат? За смъртното наказание? За евтаназията, еднополовите бракове, употребата на оръжие? Кой? Излиза, че никой. За 1300 години не сме пораснали за тези високи и сложни материи? Колко удобно е да ти внушат, че си малък и не разбираш, че нямаш чувства, интуиция, инстинкти, традиции, примери и чувство за отговорност. Или ако имаш – че са без значение. Правителството, медиите, опозицията непрекъснато ви повтарят в очите – вие сте овце, нищо не разбирате – и вие търпите това? Тезата, че въпросът е за специалистите, а народът няма информиран избор, е толкова съшита с бели конци, че да се смееш ли, да плачеш ли. Вие наистина ли вярвате, че швейцарските хотелиери и часовникари са по-информирани или по-умни? Я си представете, че намерите време, сили и умствен багаж да прочетете статистика, научни книги, реномирани мнения… за ядрената енергетика. И че догодина ще направите същото във връзка с… раждането в домашни условия. Кой ви гарантира, че статистиката не е манипулирана, реномираните мнения не са платени от заинтересовани корпорации, а науката няма да се промени още утре. Случва се непрекъснато… затова именно е създаден моделът на допитването – за да се прехвърли част от отговорността върху тези, които ще понесат тежестта на погрешното решение и това е справедливо, това е добро. Неучастието в референдума беше именно бягство от отговорността, която при демокрацията няма как да не бъде споделена. Монархията (беше) друго нещо. Не вярвам да сме чак толкова монархисти, въпреки че – кой знае? Българският народ позорно се скри от отговорност, точно когато получи своя шанс да я поеме. И този отказ ще тежи като прецедент на везните всеки път, когато по друг или подобен повод ще има нужда от референдум. За пореден път народът сам си вкара тежък автогол. Който не поема отговорност, се подлага на риска да го лъжат, пренебрегват и доят под предлог, че не е дорасъл да решава съдбата си. Доказано неспособен…

4. АЕЦ ли? Разузнаване за изборите

Ако допуснем, че референдумът изобщо няма връзка с ядрените централи (което е недопустимо и гадно, но се случва), а е политическо „разузнаване с бой” във връзка с предстоящите парламентарни избори, какви изводи можем да направим от резултата? Няколко. Очевидният е, че БСП няма намерение да се откаже от популистката демагогия, която продължава да й носи дивиденти, но е пагубна за страната. Намерението да се строи в Белене е проект от рода на Кремиковци, Червена могила и други по-малки, излишни и вредни поначало. В тяхна подкрепа няма аргументи, а празни балони от рода на „Енергиен център на Балканите”, „Втора атомна!”, „Висока позиция във високите технологии”, „Нови работни места” и все от този род. Въпреки комичната несъстоятелност на това фанфаронство, то хваща дикиш все още. Изглежда все още българите, които обичат да се тупат в некъпаните гладни гърди, са многобройни (три пети). Но да се експлоатира докрай този ресурс е не само подло, то е самоскопяващо с оглед на партийното строителство. От такова гнездо трудно се излюпват успешни професионални политици.
При десницата (има ли такава?) на пръв поглед тезата (НЕ на новите централи) изглеждаше самодостатъчна. Има достатъчно тежки съображения против нова централа, но Костов и СДС си останаха при едно-две, максимум три. Че вероятността централата да е нерентабилна е висока, че дори да донесе (в далечно бъдеще) печалба, няма да е за България, а на неизбежния съинвеститор, че който и да построи Белене, ще открадне поне половината от цената. Може би това са имали предвид, сочейки суми, двойно по-високи от обявените от „червените”. И естествено – старата мантра, че руските централи са лоши и опасни… повече от всички останали. Поне това можеха да спестят.
ГЕРБ?! Мързел и безгрижие… дали? Те имаха един страхотен коз – фактът, че ако Белене не беше опасен балон, „червените” досега да са го построили сами – на своя отговорност. По някаква причина не са го направили, едва ли само от немукаетлък. Страхотен коз, много силен. Колкото и да е силен обаче, можеш да цакаш с него веднъж. За други козове ГЕРБ не се погрижи, а имаше откъде да ги вземе. Тук, далеч от всяка мнителност, се появява основателно подозрение. ББ винаги се е хвалил, че ще бие БСП – където и когато ги хване. Този път защо не си мръдна пръста, хем не беше гипсиран? Защо лично помогна референдумът да се провали, а „колатералната политическа проверка” да завърши в полза на БСП? Неизбежно беше широките народни маси или отделни техни представители да решат, че причината е проста и меркантилна, в смисъл: „по-добре референдумът да се провали, а не ГЕРБ да го спечели, защото ако някой поиска да напълни (и) техните гуши, така ще бъде добре дошъл, дори в Белене”. Това се вика висш пилотаж, балканска стратегия.
Това са моите отговори на четирите въпросителни. Подозирам, че много хора ги знаят преди мен и въпреки това не отидоха да гласуват с НЕ на референдума. Останаха си у дома. Ако утре БСП, ГЕРБ или някоя нова абревиатура построи нова централа в Белене, поне ще знаем кой е виновен. Виновен, защо?
По ред причини. Преди двадесет години и аз (като „мнозинството” от три пети от една пета) вярвах, че ядрената енергетика няма алтернатива, поне в България. До такава степен вярвах в нея, че когато писах програмата за конкурса за общия план на София, включих предложение участниците да помислят и резервират място за АЕЦ близо до София (примерно – на гара Елисейна) „за всеки случай”. Оттогава се промениха много неща. Българите катастрофално намаляха. Природата съсипа „японското чудо”. Международният тероризъм избуя. Българската държава, нейната сигурност отслабнаха. Съседите построиха свои АЕЦ-и. Технологиите (по света) стават все по-малко енергопотребяващи. Зелената енергия се появи и в България, а в Германия се отказаха от АЕЦ именно защото повярваха във възвръщаемите енергии. България продължава да прахосва енергия като за световно и да заравя отпадъците си в земята (без те да произвеждат поне ток). Софийските „тецове” не произвеждат ток, а само топла вода. Когато бойлерите един ден станат и генератори на ток, следва и електричеството, и отоплението да поевтинеят. Един по един реакторите в Козлодуй неизбежно излизат от строя, независимо колко ще им удължим живота. Покрай тях, на същата площадка, много по-лесно и много по-логично и икономично можеха да се разположат новите реактори (пък били те и руски). Готова инфраструктура, традиция и персонал там има повече, отколкото другаде (и БСП нямаше как да не го знае от самото начало). Глобалното затопляне (което за нашия пояс значело суша) е дълготрайна и вероятна прогноза, а ядрените централи се охлаждат с много вода. България е малка страна. Колкото и да са обезопасени радиоактивните отпадъци, дори малка беля за нас ще е голяма. Ако тези изброени тенденции се запазят, то прогнозата е, че и ние (а по тази причина – и съседите) ще бъдем принудени да продаваме електричеството си под себестойността или да затворим новите си централи. Това, така или иначе, ще е икономическа катастрофа, дори да няма ядрени аварии…
С тези мисли наум аз нямам обяснение защо българският народ не отиде да заяви своето НЕ! Или ако имам, се боя, че то ще съвпадне с традиционното тълкуване на онова народе????, което Васил Левски написал в прочутото си тефтерче и не само написал, но, както казват – и плакал. Левски това!
По едно време ми се стори, че полекичка отлепваме от дъното. Младежите се върнаха от чужбина, намериха си работа, намериха си свестни, работливи момичета. Вероятно ще имат деца – тук, в България. И те, точно те – моето и вашето бъдеще – не отидоха да гласуват – нито с да, нито с не – според очакванията на кукловодите. Не ги засяга. Не ги интересува. Отидоха да гласуват пенсионерите – със спомена от времето, когато токът беше кажи-речи без пари. Тях разбирам. Не ги харесвам, но ги разбирам. Не разбирам младежите. Вие разбирате ли ги?

Със съкращения то в. „Култура“. Виж тук целия текст.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.