Имиграцията, Европа и примерът на Обама

в. Паис

Демонстрация за правата на имигрантите в Аризона. Снимка: дриймакт

Речено, сторено. Малко след като произнесе речта за встъпване във втория си мандат, президентът Барак Обама поведе битка по възлов въпрос: имиграцията. И със сигурност, за изненада на мнозина европейци, обяви намерението си да уреди положението на (…) 11 милиона души без документи!

За хората, които са запознати с дебатите по темата в Европа, е впечатляващо и красиво да видиш президент, когото аплодират в Лас Вегас, след като е обявил намерението си „да извади от сенките“ милиони работници и работнички, които до този момент са били сочени за престъпници, защото живеят и работят в САЩ без документи.

При неотдавнашната президентска кампания вече бившият държавен глава на Франция Никола Саркози и неговите привърженици енергично заклеймиха намерението на сегашния президент Франсоа Оланд да уреди престоя на живеещите без документи във Франция. В крайна сметка Оланд се залови усърдно да ги убеждава, че няма да го направи.

По същия начин само шест месеца след встъпването си в длъжност министърът на вътрешните работи на Франция Манюел Валс вече се бе възгордял, защото успял да постигне рекорд по експулсиранията. Не е необходимо обаче да се поддаваме на лесното сравнение между американския рай и европейския ад.

В действителност Барак Обама също държи рекорда за изгонени нелегални имигранти, постигнат през първия му мандат. Откакто в сила влезе „Патриотичният закон“, който Джордж Буш успя да прокара, макар че в много отношения той е посегателство срещу личните свободи, границите на САЩ са затворени, във всички случаи повече от всякога.

Така че е важно да отбележим, че сегашната конюнктура със сигурност ще накара САЩ да отворят границите си, а утре – и Европа.

Истина е, че в САЩ имиграцията винаги е била двигател на развитието. И освен североамериканските индианци, преследвани по време на завладяването на Запада, корените на всички други категории на населението са имигрантски. Потоците от южната част на американския континент са увеличили многоликия характер на обществото, а освен това Барак Обама дължи убедителната победа за втория си мандат в Белия дом на подновеното доверие на афроамериканците и латиносите.

Не бива да забравяме и, че северноамериканският растеж винаги се е крепял на постоянен поток от имигранти от двата края на спектъра: от една страна бедни работници, зле платени и много слабо защитени, които се наемат на ниско платени работни места; а от другата – хората с висока и много висока квалификация. Именно това са част от нещата, на които Барак Обама иска да постави ударение: да стимулира все по-голям брой от хилядите чуждестранни студенти, които живеят в страната, да придобият американско гражданство. Така например той планира всички, получили диплома за магистър, да могат да кандидатстват за зелена карта или разрешително за работа при продължителен престой, което пък може да доведе до получаване на гражданство.

В политически план е интересно да отбележим, че демократите и републиканците създадоха съвместна група, в която влизат осем сенатори. Създава се впечатлението, че има бясна надпревара между предложенията на президента и на тази група, макар всички те да са насочени към едно и също: регламентиране на присъствието на тези 11 милиона нелегални работници наред с промяна на пътищата за получаване на американско гражданство.

Сред тези сенатори има две интересни личности от Републиканската партия. Едната олицетворява миналото. Това е Джон Маккейн, който изгуби надпреварата за Белия ден от Барак Обама при първата му президентска кампания.

Другата, която дано да олицетворява бъдещето, е Марко Рубио, сенатор от Флорида от кубински произход, който би могъл да се идентифицира с идеологически обрат на Републиканската партия, тъй като изглежда е по-склонен да обърне повече внимание на латиноамериканците, наред с други групи от населението.

А Европа? Със сигурност, ако се върнем на пътя на растежа, всички членки на Европейския съюз, с изключение на Франция и Ирландия, които имат динамични населения, ще имат проблеми с демографския дефицит.

И ако искаме отново да растем и да напредваме, разбира се ще трябва да компенсираме този дефицит, облекчавайки по-голямата мобилност вътре в самия ЕС (мобилност, която вече се прояви по време на кризата, защото много млади испански вишисти намират работа в Германия, а много италиански изследователи пък биват наемани във френски лаборатории).

В същото време обаче ще трябва да използваме и имиграцията. Само от нас зависи да започнем от началото, с други думи от студентите, защото битката за сивото вещество е една от областите, в които се решава бъдещата ни конкурентоспособност.

БТА

*Жан-Мари Коломбани е главен редактор на френския в. „Монд“ – бел. ред.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.