Тунис – покушение попари първата надежда на Арабската пролет
ДПА
Покушението срещу опозиционния политик Шокри Белаид хвърли превърналия се в символ на Арабската пролет Тунис в най-тежката криза, преживявана от него, откакто полицията преди две години откри огън по демонстранти, настоявали за демократични промени.
Преди две години куршумите бяха насочени срещу мирни революционери, настояващи за свалянето на корумпиран, авторитарен режим. Въпреки че отстъпваха по сила, революционерите удържаха победа, като принудиха бившия президент Зин ал Абидин Бен Али да избяга в изгнание и подготвиха почвата за демократични избори девет месеца по-късно.
Възхвалявана като пример за революция, окуражила хората в региона да поведат борба за свобода, люлката на Арабската пролет се готви да погребе един от главните защитници на новооткритите й свободи. „Нежният Тунис се разбунтува“, написа радио „Мозаик“ на своя уебсайт, обобщавайки шока от хладнокръвната екзекуция на популярния Белаид в сряда.
За последно тунизийците се бяха разбунтували така, когато уличният търговец Мохамед Буазизи се самозапали през декември 2010 г. в знак на протест срещу тормоза на режима на Бен Али. След половинвековна диктатура отчаяната постъпка на Буазизи подейства като зов за пробуждане. Тунизийците се стекоха по улиците, заповядвайки на режима да се „разкара“.
Изминалите две години оттогава бяха напрегнати, тъй като религиозните и светските тунизийци продължават да спорят за ролята на религията и държавата в обществения живот. Имаше демонстрации, смъртоносни бунтове и нападения на ислямисти и проправителствени милиции срещу културни събития и опозиционни митинги. Но не и покушение. Политическото насилие остава рядкост в Тунис, където последното покушение датира от 1961 г.
Минути след смъртта на Белаид някои посочиха за виновна управляващата ислямистка партия „Ан Нахда“, която беше яростно критикувана от него. Разиграха се сцени, които напомниха за революцията, след като хиляди поддръжници излязоха по улиците с искане „Ан Нахда“ да се „разкара“.
Членове на опозицията казаха в сряда, че е имало зловещо предзнаменование след поредицата нападения, извършени напоследък от проправителствени милиции срещу митинги на опозиционни партии и профсъюзи.
Малко преди смъртта си Белаид, който беше харизматичният лидер на светската опозиционна коалиция Народен фронт, казал, че е получавал смъртни заплахи. През последните няколко дни атмосферата ставаше все по-отровна. В събота побойници нападнаха митинг на неговата партия, като раниха 11 души.
48-годишният адвокат обвини за атаката „метежници от „Ан Нахда“ и членове на крайно консервативното мюсюлманско крило на салафитите. През уикенда бяха провалени митинги и на други опозиционни партии.
Предупредителният изстрел вече беше отекнал преди четири месеца, когато член на опозиционната партия „Нида Тунис“ загина след схватка с хора от побойническата проправителствена Лига за защита на революцията. През декември същата лига нападна профсъюзен митинг.
„Ан Нахда“ решително осъди убийството на Белаид и отрече да е замесена. Лидерът на „Ан Нахда“ Рашид Гануши запита в изявление по канал „Франс 24“: „Кой има полза от това престъпление?“ Не и правителството или „Ан Нахда“, защото това застрашава техните усилия за привличане на туристи и инвеститори, каза той.
Опозицията обвинява възрастния Гануши, че е вълк в овча кожа. Въпреки че отхвърля насилието, наскоро той определи Лигата за защита на революцията като „съвест“ на въстанието от 2011 г. Анализатори твърдят, че двойствените му изявления отразяват разделението в партията между умерения лагер начело с министър-председателя Хамади Джебали, който е вторият по важност човек в партията, и по-консервативния лагер начело с Гануши.
В сряда Джебали обяви, че е готов да разпусне трипартийната коалиция и да назначи технократи, които да управляват страната, докато бъдат произведени избори съгласно нова конституция. На следващия ден изпълнителният комитет на „Ан Нахда“ отхвърли предложението, като настоя, че управлението има нужда от политици.
Реакцията на „Ан Нахда“ предизвика нови антиправителствени протести в четвъртък в столицата Тунис и в южния град Гафса, който е крепост на левицата.
„Тунис ще преодолее това“, заяви президентът Монсеф Марзуки, бивш активист за правата на човека, в изявление пред Европейския парламент, което прозвуча като опит да убеди не само другите, но и себе си.
Покушението срещу Белаид беше атака срещу тунизийския модел, изграден върху съгласие между умерените ислямисти в лицето на „Ан Нахда“ и умерените секуларисти в лицето на партията на Марзуки „Конгрес за републиката“ и третия коалиционен партньор „Ат Такатул“. „Някои хора не искат тунизийският модел да успее. Те искат да го видят как се проваля. Казвам на тези хора, че той ще успее“, заяви Марзуки.
Още по темата: От политическо убийство към криза на режима
Елоди Офре, в. Монд
На излизане от своя дом в туниския квартал Менза 6, Шокри Белаид – лидер на крайнолявата Партия на патриотите демократи, бе застрелян от упор с три куршума, единия от които попадна в главата му, а друг във врата. Убиецът и неговият съучастник избягаха с мотоциклет. Видният деец на радикалната опозиция бе откаран в болница, където почина от раните си; за убийството му разказа лично премиерът Хамади Джебали.
Новината за смъртта на Белаид хвърли в тежък шок цялата страна. Вечерта министър-председателят обяви дори, че ще сформира „правителство от национални експерти без политическа принадлежност“, с други думи – технократски кабинет „с ограничен мандат да ръководи делата на страната до произвеждането на избори в най-кратки срокове“.
Веднага щом бе съобщено за нападението, стотици хора – представители на опозицията, активисти на гражданското общество и обикновени граждани, се струпаха пред клиниката, а сетне придружиха линейката с тленните останки до булевард „Бургиба“, където също се бяха събрали хиляди тунизийци.
Пред сградата на вътрешното министерство от колоната се чуха призиви за „сваляне на режима“; демонстранти скандираха: „Ще живеем на хляб и вода, но без „Ан Нахда“ (водеща сила в коалиционното правителство – б. р.). Народът иска нова революция“.
„Всички са против насилието“, добави един адвокат. Макар тълпата да сдържаше вълнението си, полицията я разпръсна брутално със сълзотворен газ. Последваха сблъсъци, продължили цял следобед из пресечките – тунизийските сили за сигурност се изправиха срещу хиляди протестиращи и бе убит най-малко един полицай.
„Пълна безнаказаност“
Убиецът остава неизвестен и никой не призна, че стои зад престъплението. Мнозина обаче хвърлят отговорността, ако не и вината, върху правителството и по-специално върху ислямистката партия „Ан Нахда“. „Предчувствахме това – отбелязва, вървейки в колоната, активната феминистка Радиа Белхадж Зекри. – От месеци насам слушаме речи, напоени с отрова, и виждаме пълна безнаказаност.“ „За убийството са отговорни онези, които месеци наред отказваха да видят колко е реално политическото насилие“, възмутено добавя депутатът опозиционер Иед Дахмани.
Изстъпленията се множат от месеци насам. Депутати и дейци на опозицията все по-често стават обект на насилие, зачестяват и нападенията срещу техни митинги. Редовни са проявите на агресия срещу светски активисти, синдикалисти и журналисти; случва се да бъдат осуетени артистични прояви. В средата на октомври политическото насилие вече бе взело и една жертва. Това стана в южния град Татауин по време на демонстрация, организирана от Лигите за защита на революцията – обвито в мъгла движение, което неведнъж е бранело кабинета със силна ръка.
Шествието прерасна в масово сбиване, където намери смъртта си местният лидер на партия „Нида Тунес“, мразена от ислямистите. През последния уикенд пък бяха провалени две сбирки на Републиканската партия. Ислямисти атакуваха конгреса на политическата сила на Шокри Белаид в северозападния град Кеф и 11 души бяха ранени. „Изправени сме срещу едно крило на „Ан Нахда“, което отказва избори и държи да запази властта, прибягвайки към насилие“, заяви Белаид в статия, поместена вчера в тунизийския в. „Тан“.
Опозицията приканва от месеци Лигите за защита на революцията да бъдат разпуснати и обвинява „Ан Нахда“ в прекомерна търпимост към салафистите. Но „всеки път, щом понечим да споменем за насилието, те ни отвръщат, че (салафистите) са наши синове, наши деца“, гневно коментира Иед Дахмани изявления на Рашид Гануши, лидера на „Ан Нахда“. След като през декември хора от Лигите нападнаха синдикалната централа UGTT, председателят на „Ан Нахда“ обясни, че тези отряди са „съвестта на революцията“.
Война между кланове
Безчинствата, стигнали вчера връхна точка с убийството на Белаид, се разрастват все повече, докато Тунис затъва все по-дълбоко в политическата безизходица. „Ан Нахда“ дълго време категорично отказваше диалог на национално равнище с „Нида Тунес“ – основната сила от светската опозиция; напоследък обаче донякъде преразгледа позицията си. Обявеното вчера пренареждане на кабинета бе обещано още през юли.
Но „тройката“, която държи властта – коалиция между „Ан Нахда“ и две левоцентристки формации, все не стигаше до споразумение, тъй като „Ан Нахда“ отказваше да се лиши от ключови министерства. В ислямистката партия се вихри война между клана на Гануши, прокарващ твърда линия, и този на премиера Джебали – фигура, уважавана сред опозицията. В края на януари последният реши да се справи с проблема, като констатира провала на досегашните усилия и постави ултиматум на трите партии от властовата коалиция. Напразно.
Загрижена за спадащия си рейтинг, след убийството на Белаид „Ан Нахда“ побърза да реагира – заклейми това „грозно престъпление, целящо да дестабилизира страната“ и призова да започне разследване. Нейният водач Рашид Гануши категорично отрече партията да е замесена и заяви, че виновниците „искат кървава баня“. Същият камбанен звън се чу и откъм президента Монсеф Марзуки, който съкрати вчера посещението си в Страсбург.
Опозицията пък приканва за спокойствие. Народният фронт (ново обединение на партии от крайната левица) и трите основни формации от светската опозиция – „Нида Тунес“, Републиканската партия и „Ал Масар“, отправят призиви за обща стачка, която да започне днес, и прекратяват членството си в Учредителното събрание. Демократичният преход в Тунис понесе вчера сериозен удар и бъдещето му е „несигурно“, подчертава опозиционерът Иед Дахмани.
БТА