Калинките на ГЕРБ и отстрелът на гъски от Червената книга

Поредната убита червеногуша гъска от изчезващ вид (вляво) и представител на наплодилия се под управлението на ГЕРБ вид държавни чиновници (вдясно) – шефката на РИОСВ Варна Румяна Радилова. Снимки: БДЗП и сайт на ГЕРБ-Варна

На шабленското езеро продължава ловният отстрел на редки и изчезващи видове гъски. По Коледа хора от Дружеството за защита на птиците заснеха ловци, които гръмнаха червеногуша гъска, която е изчезващ вид и е в световната Червена книга. През януари видяха ранена птица от същия вид. Това, разбира се, не са единствените случаи.

Край Шабленското езеро и този сезон продължава непрекъснат лов. Бреговете на езерото са осеяни с ловни патрони, а живеещите и преминаващи наблизо чуват непрекъснати гърмежи, главно през почивните дни. На практика на Шабленското езеро се стреля и лови безконтролно, макар че то е защитена местност и ловците не могат да доближават на по-малко от 100 метра от брега.

Преди година в e-vestnik пуснахме голям репортаж със снимки за вакханалията на Шабленското езеро. Виждаха се прерязани огради, купища ловни патрони по земята, убити гъски, отрязани глави и т. н. (виж тук).
Изпратихме снимките и до РИОСВ – Варна. Оттам получихме отговор от Румяна Радилова, назначена през 2010 г. от ГЕРБ за шеф на инспекцията (виж тук). Отговорът беше потресаващ – „Те такова животно нема”, всичко е окей, извършени били 206 (!) проверки на езерото, всички ловци в района били запознати с „ограниченията, произтичащи от ЗЗТ”. Дори били проверени 4 сигнала за чути изстрели „в посока езерата” и не са намери отстреляни птици и не са констатирани нарушения на ловци (виж тук). А прерязаната ограда била извън Защитената местност. Няма как прерязаната ограда, която върви на места на метри от водата на езерото, да не е в защитената територия. Но това са подробности. Шефката на РИОСВ Варна не вижда купищата патрони, отрязани глави и трупове на гъски. Е може ли човек с толкова тежък далтонизъм, който не вижда не цветове, а предмети, да го направиш шеф на РИОСВ? Или може би точно заради това й качество е сложена там.
Кадровият избор на ГЕРБ за двете инспекции във Варна и Бургас е забележителен. Бургаският се прочу с несебърските дюни и джипове на фирми, а варненската тепърва ще се прочува, че и в нейния район има много апетити.

Ловци в района на езерото. Снимка: БДЗП

И докато назначените от ГЕРБ пазители на природата се правят, че я пазят, за червеногушата гъска (Branta ruficollis) се блъскат екипи от хора в световен мащаб. Общата й популация на планетата е към 60 000 броя, от които тази зима по добруджанските брегове са преброени над 50 000 броя. Тоест – по-голямата част от популацията на една изчезваща птица зимува при ловците в Шабленско.

Червеногушата гъска е най-дребната и най-красива дива гъска в Евразия. Тя е сред най-редките представители на това семейство птици в света, а през последните 20 години популацията й е намаляла наполовина.

Край Шабла от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) работят по проекта „Сигурни зимовища за червеногушата гъска“, финансиран от програма LIFE+ на Европейския съюз.
Червеногушата гъска е абсолютно забранен за лов вид. Според Наказателния кодекс наказанието за отстрелване на световно застрашен вид е до 5 г. затвор.

Ловците тук няма как да отделят червеногушата гъска от другите видове, в небето се издигат смесени ята. Количеството гъски на Шабленското езеро е огромно, в някои години надхвърля 200 000 броя – различни видове. Много от ловците стрелят нагоре към почернялото от птици небе и каквото падне. Сега има някакъв абсурд – можеш да стреляш на 100 метра встрани от езерото, но да не е по защитен вид. Никой не спазва това ограничение, на самия бряг идват да стрелят дори кметовете на местни села. И няма никакъв начин защитените видове гъски да се отделят от другите.

Гъски в полет и джип на ловци. Снимка: БДЗП

Природозащитниците настояват за въвеждане на зона за покой за зимуващите ята от водоплаващи птици в района на езерата край Шабла и Дуранкулак, които са и част от европейската мрежа Натура 2000. Абсолютно неверни са твърденията на ловната общност в района, че имало контрол и липсват нарушения.

Международният съюз за защита на природата (IUCN)  поставя червеногушата гъска в категорията „Застрашен”. В същата категория са и тигърът и голямата панда. Гнезди в Сибирската тундра и всяка година прелита близо 6000 км до Крайбрежна Добруджа, където зимува и е подложена на безобразен отстрел от български ловци.
В района на Шабленското езеро непрекъснато навлизат джипове всякакви модели, натоварени с ловци. Ловът е лесен, защото в езерото се събират обикновено между 100 хил.  и 200 хил. гъски от различни видове.
Тук червеногушите гъски образуват смесени ята с големите белочели гъски. Птиците се хранят основно в посевите със зимна пшеница и царевичните стърнища. През деня прелитат до езерата край Шабла и Дуранкулак, за да пият вода, а вечер се връщат в тях, за да пренощуват във водата – далеч от хищници и безпокойство.
Според БДЗП бракониерството в района на защитените зони Дуранкулашко езеро и Шабленски езерен комплекс  представлява една от основните заплахи за оцеляването на червеногушата гъска през зимата. Дружеството поддържа екип за наблюдение върху лова в района, провежда разяснителни кампании сред ловците и работи с ловно-рибарското сдружение в гр. Шабла. Но без особен успех.

Червеногуши гъски в полет. Снимка: БДЗП

Стойчо Стойчев, директор по природозащита в БДЗП казва: „Миналата година беше убит друг световно застрашен вид и изключително рядък представител на българската орнитофауна – Голямата дропла (Ottis tarda). Ето защо преди близо година природозащитни организации, сред които и БДЗП, внесоха предложение за ограничаване на лова с един месец на територията на двете зони от Натура 2000, за да се осигури спокойното презимуване на птиците” .

Това предложение обаче, за втора порена година се отхвърля от представителите на Съюза на ловците и риболовците. В българските защитени зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“ няма нито една с режим, който да осигурява необходимото спокойствие  както за застрашените, така и за ловните видове птици, казват от БДЗП. В следствие на това  популациите намаляват в сравнение с Централна и Източна Европа (по данни от международната организация Wetlands International).

България, като част от Европейския съюз, е задължена да спазва законодателството, част от което са Директивите за дивите птици и опазване на местообитанията. Липсата на адекватна защита за защитените зони за птиците вече стана повод за стартирането на наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия.

Справка:
Европейската екологична мрежа „Натура 2000” е създадена за опазване на ценните природни ресурси и дивото богатство на континента. С повече от 25 000 места в 27 страни от ЕС, мрежата „Натура 2000” покрива една пета от територията на Европа и предоставя възможности за развитието на устойчиви икономически практики, щадящи природата.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.