Политиканство парализира разделения Мостар

Ройтерс

Сцената беше като дежа вю от войната: босненецът Сенаид Репеза, уморен и без зъби, стоеше на редицата в ужасно студен коридор в бивша армейска казарма, сега кухня за бедни. Подобно на него, почти 600 жители на южния босненски град Мостар зависят всеки ден от двете обществени кухни, за да получат топъл обяд и парче хляб.

„Ако не бяха тези кухни, щяхме да умираме от глад“, каза Репеза, безработен ветеран от конфликта в Босна през 1992-1995 г., който живее с двамата си братя, също безработни. Това е спасението, за което се водеше ожесточена борба от седмици между градските мюсюлмански и хърватски съветници.

Парализиран от политиканстване, Мостар влезе в 2013 г. без бюджет за финансирането на кухните за бедни или детските градини, без да може да плати на пожарникарите или за отоплението на училищата. Когато парите свършат, напрежението се повишава.

Боевете между мюсюлманите бошняци и хърватите в Мостар бяха от най-жестоките по време на войната и двете общности останаха разделени на източния и на западния бряг на река Неретва. Споразумението, което сложи край на войната, образува хлабава държава от два автономни региона – Република Сръбска и населената от мюсюлмани и хървати Федерация.

Те се управляват от система на етнически квоти, което спира икономическото развитие и забавя напредъка на страната към членство в НАТО и Европейския съюз. Мирът не успя да ги помири напълно. В продължение на месеци те бяха изпаднали в задънена улица по въпроса как да реформират избирателните процедури в Мостар.

Това доведе до отлагане на местните избори, които бяха проведени в останалата част от страната миналия октомври. Общинският съвет не успя да приеме бюджета за 2013 г. и през ноември миналата година съветниците взеха съмнителната от юридическа гледна точка стъпка да продължат мандата си при липсата на избори.

Когато одитна комисия откри по-голяма от очакваната дупка в обществената хазна, мюсюлманските членове, без хърватите, гласуваха миналата седмица „временни“ мерки за финансиране на първото тримесечие на 2013 г., за да покрият недостига.

Това е ситуация, за която наблюдателите казват, че не може да продължи, но някак си това се случва, и в много отношения това е микрокосмос на Босна, показващ липсата на функциониране и застой в развитието.

„Мисля, че ситуацията в Мостар е много опасна“, каза Родерик Мур, заместник американския главен наблюдаващ на мира в Босна и посредник по споровете в градския съвет. С приемането на съседна Хърватия на 1 юли 2013 г. в ЕС, която също подобно на Сърбия подпомагаше борбите в Босна при разпада на Югославия, Мостар се явява зловещ пример за изоставането на страната.

„Имаме два укрепили се лагера, които заемат диаметрално противоположни позиции“, каза Фарук Кайтаз, редактор на независимия интернет сайт за текущи новини в Мостар www.starmo.ba. Те „никога няма да постигнат съгласие.“

Политическото и етническото съперничество забавя въвеждането на решение на Европейския съд по правата на човека, което би отменило правилото, ограничаващо висшите управленски длъжности да се поделят между мюсюлманската, сръбската и хърватска общност – наследство от мирното споразумение, за което критикуващите го казват, че е дискриминиращо.

Без тази промяна Босна не може да кандидатства за приемане в ЕС и няколко крайни срока вече са изпуснати. Между 2010 и 2012 г. , в продължение на 14 месеца страната беше без централно правителство, тъй като съперничещите си лидери спореха за коалицията.

През юли Хърватия ще стане втората страна от бивша Югославия след Словения, която ще бъде приета в ЕС. Черна гора започна преговори по присъединяване миналата година, а Сърбия се надява да направи същото тази година.

Комисарят по разширяването на ЕС Щефан Фюле каза пред Съвета на Европа миналия месец, че възможността ЕС „да понижи изискванията“ за кандидатстване за Босна е „мит“. Босна получи около девет милиарда евро чуждестранна помощ, за да се възстанови от войната.

Но Мостар, град със 70 хиляди жители, се съпротивлява на помирението. Всяка страна все още има своя собствен доставчик на електричество, телефонна мрежа, пощенска служба, комунални услуги и университет. Хърватските и мюсюлманските ученици посещават отделни училищни класове, като учат от различни учебници.

Последният спор по реформирането на изборния кодекс се корени в страховете на мюсюлманите в Мостар, които са малцинство там, че съветът ще бъде доминиран от хърватите. Мюсюлманите искат да бъдат сигурни, че няма да бъдат изместени от позициите си. Хърватите, които са мнозинство в града, искат той да бъде обединен.

Няма признаци, че спорът може да бъде разрешен, а западните наблюдатели на мирния процес в Босна казват, че няма да се намесват, което отразява един подход на по-малко ангажиране на чуждестранните сили във вътрешните работи в последните години.

„След няколко месеца Мостар ще бъде само на 40 км от ЕС и ние трябва да гледаме към модерна Европа, а не обратно към Средновековието“, каза Сладжан Беванда, местен хърватски политически лидер. Той каза, че кметът на града, хърватин, може би ще наложи бюджета за 2013 г.

Разгневените жители се оплакват, че зад разговорите в защита на техните права, се крие чиста борба за власт и за доходоносните мрежи на покровителство, осигурени от такава децентрализирана и разделена система на управление в Мостар и в Босна като цяло.

През януари се стигна до насилие, когато избухна бомба и срути паметник, посветен на паднали войници на доминираната от мюсюлмани военновременна армия. Паметникът от сив мрамор във формата на лилия беше издигнат точно преди година, след като хърватите започнаха спорове във връзка с тържественото откриване на монумент на техните жертви.

И двата паметника стоят пред възстановената градска зала, а съветниците от двете страни ги бойкотират, както повелява съперничеството по между им. Алън Кайтаз, секретар на организацията на „Червения кръст“, която поддържа кухните за бедни, казва, че се страхува за бъдещето. „Най-големият проблем на Мостар е борбата за позиции“, каза той. „Когато аргументите свършат, тогава започва залагането на бомби.“

БТА