Европа днес – пагубна смес от корупция и богатство, безработица и бедност

Ройтерс

За уязвимостта на европейския елит

Джон Лойд. Снимка: личен сайт

Бурите в Средиземноморието, които затихнаха през втората половина на миналата година, сега се активизират отново. Гръцките беди понастоящем не получават особено голям отглас в света, но са сериозни и хората остават непокорни. Моряци стачкуваха миналата седмица заради неплатени заплати и миналата неделя решиха да продължат протеста си. Стачката им отряза от света многото острови край бреговете на страната и ограничи вноса и износа. За страна, толкова свързана с морето и корабоплаването, това е показателно.

За 20-февруари е свикана обща стачка, а „Златна зора“ – крайнодясната партия, взела на прицел имигрантите и станала трета политическа сила на изборите – организира миналата събота многохилядно шествие в Атина. Никой не може да каже дали това ще продължи, докато нещата не се подобрят – ако изобщо ще се подобряват.

Близкото минало на Гърция до голяма степен обезценява проблемите й в международен план. Но на брега на най-прочутото море в света, от което европейските и близкоизточните цивилизации са черпили вдъхновението си, се намира Испания – доста по-голяма икономика, държава с по-голяма тежест, чийто Spexit (неологизъм, обединяващ в себе си Spanish exit, ‘излизане на Испания от еврозоната’ – бел. прев.) е немислим. Именно затова нейните отслабващи банки получиха специална грижа и внимание от Европейската централна банка, за да запазят дейността си.

Испанският министър-председател Мариано Рахой бе наречен сполучливо от медиите „скучен, но честен“ – човек, който ще се въоръжи с търпение и съвестта му ще е чиста в тежката задача да изведе Испания от „следбалонните“ й мъки. На този наратив бе сложен край миналата седмица, когато ежедневникът „Паис“ публикува подробности за паралелни сметки, които един от колегите на премиера, някогашният ковчежник на десноцентристката Народна партия (НП) Луис Барсенас, е поддържал.

Според публикациите той плащал щедри и тайни суми от съмнителен фонд в Швейцария на високопоставени партийци, включително на Рахой. Барсенас, който е ковчежник на партията от 1990 до 2008 г., вече се бе оттеглил, защото изглежда е замесен и в друг скандал, в който става дума за комисионни за хора от НП в замяна на държавни поръчки.

Тези и много други скандали в момента тресат политиката в Испания. Редакторът на испанското издание на списание „Форин полиси“ Кристина Мансано, написа, че „този тумор е достигнал до всички нива на институциите и обществото, от кралския зет до големите политически партии, от малките и големите общини до неправителствените организации и фондациите, от китайската мафия до руската мафия, от хора, посветили живота си на политическата кариера до знаменитости във фламенкото“.

Внезапно Испания, както изглежда стабилизирана и намираща се в добри ръце, се оказва нестабилна и със съмнително управление. Още не е ясно дали Рахой е виновен за това, което показват документите на Барсенас; той ясно отрече тези твърдения, а партията му има голямо мнозинство. Но европейските пазари станаха неспокойни в понеделник и лихвите по 10-годишните испански облигации се повишиха отново до миналогодишните си равнища, след като се бяха успокоили.

Докато Рахой влизаше в ада на този скандал, лидери в заснежения Давос обсъждаха положението му. По конкретно – те обсъждаха положението, в което той и много други се намират сега. Сега то си има име – „уязвимостта на елитите“. Понятието бе изковано от шефа на консултантската компания „Евразия груп“ и колега коментатор в Ройтерс Йън Бремър в негов доклад, който той подготви за ежегодната среща на „сегашните господари на вселената“.

То получи някои подигравки. Горките те! Толкова богати, толкова могъщи, а така уязвими! Но в него има доста истина. Според Бремър и в демократичните, и в авторитарните държави има пагубна смес от корупция, огромно богатство, висока безработица, особено сред младите, несигурност в средните класи, и нарастваща бедност на дъното на социалната стълбица. Освен това: „Липсата на икономически перспективи подкопа доверието на хората и подкрепата им за техните политически лидери, чиито действия рядко са разбирани, камо ли да бъдат одобрявани“.

Ако тези подозрения се потвърдят, Испания на Рахой ще се превърне в лицето на „уязвимостта на елитите“: корупция на всички нива, богатство, натрупано и държано от онези, които надуха балона – а безработицата сред младежите в страната е 25 процента и се увеличава. „Скандали, включващи лидери“, пише Бремър, „могат седмици наред да отвличат вниманието на цели народи, докато по-важните неща остават несвършени“. Разбира се, ако тези твърдения се докажат, Рахой трябва да им отговори – но негово евентуално падение няма да се ограничи с несвършване на по-важните неща. Скандалите сега са средство, чрез което се съобщават много от политическите новини, изключвайки останалите новини. В този смисъл елитите наистина са уязвими.

Между Гърция и Испания обаче има един човек, за когото скандалите са начин на живот, както и начин да получи и да държи властта. Силвио Берлускони, който със своето претърпяло доста пластични операции лице, все още можещо да направи най-голямата усмивка, пречи на развитието на страната си. Той обещава не само да премахне омразен имотен данък, наложен от министър-председателя Марио Монти, но и да върне обратно, и то в брой, това, което италианците вече са платили.

Монти, който няма никакъв политически опит, но иска властта, за да осъществи либералната си икономическа програма, изглежда не успява да изведе електоралния съюз, който сключи с традиционните политици, над нивото от 13-14 процента. Левицата води с 33,6 процента според последните проучвания. Десният съюз на Берлускони изостава само с едва пет пункта и бележи слаб ръст.

Популистите на Бепе Грило имат 18 процента. Монти – надеждата за Италия в очите на повечето лидери – просто не може да направи така, че посланието му за още икономии и здрава работа да докосне въображението на електорат, който изглежда в голямата си част вярва в чудесата или поне във възможността добрите времена да се върнат.

Идеята, че Берлускони може отново да оглави страната си или да има голямо влияние върху управлението й, бе втората причина, поради която пазарите се уплашиха в началото на тази седмица. Бившият италиански премиер и милиардер не се поддава на уязвимостта за разлика от Рахой. На 76-годишна възраст Берлускони обикаля страната, сграбчва всяка възможност за поява по телевизията, която може, хвали фашисткия лидер Бенито Мусолини, кара се с двама леви тв водещи и излиза победител. Той е феномен, такъв човек се среща един на милион – и отново повлича страната си в своя устрем към властта.

Не е лесно да живееш в Средиземноморието.

БТА

*Джон Лойд е съосновател на Института на Ройтерс за журналистически изследвания към Оксфордския университет, където той е директор на отдела за журналистика. Лойд е автор на няколко книги, включително „Какво причиняват медиите на политиката ни“ (2004 г.). Той също така има своя рубрика във вестник „Файненшъл таймс“ и е основател на списание „Файненшъл таймс“ – бел. на Ройтерс

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.