Как покрай „Хизбула” се набутахме в газова война

Калина Андролова. Снимка: архив e-vestnik

През изминалата година израелските медии тиражираха много слухове за подготовката на военен удар срещу Иран. Имаше и показни акции: САЩ увеличиха количеството военни самолети и свои кораби в Персийския залив, проведоха се мащабни учения на противовъздушната отбрана на Турция, Йордания и Израел, съветът на НАТО реши да разположи на територията на Турция няколко батареи „Пейтриът”, като предпазна мярка срещу Иран и т. н.

Междувременно Израел извърши операция срещу военно-производствен комплекс в Судан, при която 4 изтребителя Ф-15 Ай нанесоха удари при заглушаване радарите и другите системи на суданската противовъздушна отбрана, поради което нито един руски МиГ не успя да се вдигне във въздуха. Специалистите смятат, че тази операция е тренировка за подготвяните удари срещу иранските ядрени обекти.

Иран обаче не е Судан, нито Ирак. Само регулярната армия на страната, макар и разделена на две независими фракции, наброява около един милион бойци. За резервисти да не говорим, населението на Иран е 75 милиона. За да бъдат предприети каквито и да било действия срещу Иран, първо страната трябва да бъде лишена от най-близките си военни съюзници, които биха реагирали светкавично, това е режимът в Сирия на Башар Асад и шиитската военна групировка в Ливан „Хизбула”.

В момента Сирия е почти обезвредена, предвид гражданската война. „Хизбула” обаче, най-важния съюзник на Иран, има относително голяма военна мощ, над 300 хиляди членове и над 20 хиляди обучени бойци, притежава десетки хиляди ракети с близък и далечен обсег и най-лошото, в момента се намесва на страната на Башар Асад. Смята се, че при нападение срещу Иран, „Хизбула” ще насочи срещу Израел поне около 45 хиляди ракети.

Израел отдавна следи с какви оръжия се снабдява „Хизбула” и често военните на Израел изразяват притеснения, че в ръцете на „Хизбула” могат да попаднат химически оръжия от Сирия, също така противотанкови и противовъздушни комплекси.

„Хизбула” е производна на Иран, тя получава всяка година около 1 милиард долара от Иран, както и допълнителни средства за социални дейности от множество частни фондове, които обаче отново са под шапката на върховната шиитска власт на аятолах Али Хаменей.

Донори на „Хизбула” са и много богати ливанци, живеещи в различни части на света. А освен всички друго „Хизбула” развива и много собствени бизнеси в Ливан, като често е обвинявана, че се замесва в контрабанда, незаконна търговия с наркотици и скъпоценни камъни. В този смисъл логичен е силният натиск от страна на САЩ и Израел да вкарат „Хизбула” в черния списък на ЕС. Атентатът в Бургас дава удобна възможност, тъй като до този момент ЕС отказваше да вкара „Хизбула” в черния списък на терористичните организации, с мотива, че тя не е извършвала атентати на територията на ЕС.

Няма да е лесно обаче, тъй като много страни от Европа поддържат търговски отношения както с Ливан, така и с Иран. Само един пример, износът на Германия за Иран е близо 4 милиарда евро на година, някак е обяснимо Германия да се колебае за вкарването на „Хизбула” в терористичния списък.

За всички е ясно, че санкциите срещу „Хизбула” са само част от голямата цел – справяне с Иран. САЩ и Израел направиха доста много за да затруднят захранването на Иран с финанси, ЕС прекрати внасянето на ирански нефт, приеха се редица санкции срещу финансовия и промишления сектор на Иран, днес в ЕС много стоки и ресурси са забранени за износ в Иран, като алуминий, стомана и други. Въпреки пораженията върху икономиката си, Иран продължава да се съпротивлява.
От гледна точка на връзките му с ЕС, вероятността „Хизбула” наистина да стои зад атентата в Бургас е доста нелогична, защото организацията няма никакъв интерес от последствията. Както каза един арабски наблюдател: България е избрана не заради слабите мерки за сигурност, а защото правителството й е най-удобно за натиск, най-зависимо от чуждите служби.
С посочването на „Хизбула” България учтиво се включва не само в конфликта в Близкия изток, но и в една много по-сложна международна игра – войната за газовия пазар. Катар, например, един от основните спонсори на опозицията в Сирия, иска да строи газопровод към Европа, който да минава през Сирия, САЩ подкрепят проекта с идеята да намалят газовото влияние на Русия в Европа. За целта обаче правителството на Башар Асад трябва да падне. Още повече, че Башар Асад вече е сключил договор за строителство на газопровод с Иран – твърде неприятно, нали?!

Сред опозицията в Сирия участват и много бойци на Ал-Кайда, финансирани от Катар, в този смисъл не бива да се подценява факта, че Ал-Кайда също има интерес да се дискредитира „Хизбула”, която подкрепя режима на Башар Асад.

Дали Николай Младенов си дава сметка, че някои негови приятели от опозицията в Сирия изглеждат най-заинтересовани и най-способни да направят атентат в България, който да бъде приписан на „Хизбула”?! Разбира се, че не си дава сметка. Този министър мисли така както му казват да мисли.

Разбираем е интереса на Израел, САЩ и Катар за елиминирането на „Хизбула” и изхода от гражданската война в Сирия. Това, което аз не разбирам е какъв е нашия национален интерес в тази доста сложна схема на чужди интереси?! Само ще спомена, че газопроводът, който Катар ще строи през Сирия към Европа ще има излаз в Турция. Във всеки случай всяка от тези държави знае какво иска.

България знае ли какво ще получи, освен поредната словесна похвала за Бойко Борисов, срамно петно за лакейство и някои рискове за националната сигурност?

Коментар в предаването „Деконструкция” по БНР

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.