Как враговете на Израел намират общ език

На 5 февруари иранският президент Махмуд Ахмадинеджад пристигна за пръв път на посещение в Кайро. Двамата с Мохамед Морси се разцелуваха на летището според мюсюлманската традиция. Сърдечната им среща накара експертите по Близкия изток да подновят дискусиите за евентуално сближаване между Египет и Иран.

Дипломатическите контакти между двете държави бяха прекратени още през 80-те по инициатива на Египет, когато техеранска улица получи името на убиеца на египетския президент Ануар Садат. Но щом в Египет дойдоха на власт „Мюсюлманските братя“, се очертаха промени в двустранните връзки. Техеран отправи сигнал, че одобрява новия курс към ислямистка държава, поет от Кайро. Президентът на Египет посети миналата година Ислямската република, за да участва в лидерски форум на Движението на необвързаните – това бе първата визита на египетски държавен глава в Иран от години насам. Ахмадинеджад пък пристигна в Кайро за среща на върха на Организацията Ислямска конференция (ОИК).

Напоследък Иран полага все по-активни усилия да преодолее недоверието на арабските държави. В региона не обичат персийците, тъй като имат различен етнически произход, спадат към друго течение в исляма и най-вече защото претендират за лидерство в мюсюлманския свят. Съседите им се дразнят по-специално от вредителската дейност, развивана от ИРИ в сунитски държави с помощта на шиитското население там.

Техеран започна стъпки за помирение с Кайро веднага след кончината на идеолога на ислямската революция – аятолах Хомейни. Хосни Мубарак обаче не обръщаше внимание на тези опити. През 2007 г. например иранският президент заяви по време на посещение в Обединените арабски емирства, че страната му е готова да поднови дипломатическите отношения с Египет. В отговор Кайро обвини Иран, че е подкрепял Хамас при заграбването на властта в ивицата Газа. Градяха се впрочем някакви връзки, но без да има сериозен напредък.

При все това иранската страна постоянно изтъкваше своя интерес към сътрудничество с Египет, използвайки за контакти международните форуми, предимно ислямските. Нищо чудно, че плановете й отреждат съществена роля на ОИК, в чиито рамки иранците и арабите развиват най-успешно обща дейност.

Разрушила ред светски и прозападни режими, „Арабската пролет“ осигури на Иран нов шанс да формира антиамерикански и антиизраелски блок в региона. Задача, подчертано актуална за Техеран в днешната му изолация, притиснат от икономически санкции и застрашен да изгуби единствения си пълноценен съюзник – Сирия. Ахмадинеджад дори обеща на египетските си братя финансова помощ въпреки плачевното състояние на икономиката в собствената му страна. Вероятно обаче го е направил само напук на САЩ, Катар и Саудитска Арабия, на чиито пари Кайро разчита сега.

Освен това Ахмадинеджад предложи на Египет „експертни знания, включително в сферата на ядрената енергетика“. Американските спонсори на Морси едва ли ще харесат подобен дар.

Интересно е, че президентът прави тези примамливи предложения, когато приключва вторият му мандат и сякаш вече нищо не зависи от него. Ахмадинеджад не може да се кандидатира за трети път и в Иран се разгарят в момента борби между политическите елити. Успехите на действащия президент обаче дават на клана му повече шансове за победа – и Ахмадинеджад не стои със скръстени ръце, дори раздава рисковани обещания.

Арабски аналитици посочваха досега неоконсервативната позиция на самия Ахмадинеджад сред спънките за сближаване между Иран и Египет. И дейността му на това поприще сочи, че търсенето на съюзници се превръща в доминираща тенденция във външната политика на Техеран.

Как обаче ще отвърне Кайро на тези аванси? Възможно ли е помирение, което да заличи старите вражди? Повечето експерти са настроени скептично.

Първо, Египет, дори съсипан, гладуващ и разкъсван от безредици, не желае да загърби стремежите си за лидерство в Близкия изток. Панарабските амбиции не ще му позволят да се откаже от водещата позиция в полза на неарабски страни – Иран или Турция. Междувременно нараства и нуждата на Египет от финансовата помощ на САЩ и монархиите – те са извор, какъвто не може да стане Иран.

Основните политически разногласия между Техеран и Кайро засягат събитията в Сирия. Иран е на страната на Асад; Морси не крие, че иска въстаниците да победят. Срещата на върха включваше по програма дискусии за ситуацията в Сирия между президентите на Египет, Иран и Турция – Морси обаче реши да проведе и двустранни преговори с турския си колега, с когото за разлика от Ахмадинеджад все още има пълен консенсус по сирийския въпрос.

Говори се дори, че изказванията на иранския президент в Кайро съзнателно са били превеждани неточно. Оттук можем да съдим как се отнася към него египетското общество.

Общопризнато е все пак, че Иран и Египет имат една допирна точка – враждебността към Израел. Ахмадинеджад напомни за това в Кайро с думите, че „ционистите (…) жадуват за хегемония, стремят се да атакуват Иран и да разпалят войни между народите“.

Техеран едва ли се надява, че Египет в днешното си положение би се решил да воюва с Израел, но дори само формално да скъса споразумението от Кемп Дейвид, това ще е голяма политическа победа за аятоласите. Ако пък Кайро разтрогне мирния договор в отговор на израелски удар срещу иранските ядрени обекти, за Иран това ще означава да бъде създаден антиизраелски блок под негова егида.

Иранският президент се опита също да открои общи моменти в позициите на Кайро и Техеран по палестинския въпрос, но без особен успех. Палестинският лидер Махмуд Абас впрочем благодари на Иран и покани Ахмадинеджад в Рамала. Същевременно обаче помоли иранския президент да говори повече за необходимостта от създаване на палестинска държава в границите от 1967 г. и по-малко – за унищожаване на Израел.

Абас и движението Фатах обвиняват Ислямската република, че подкрепя Хамас и „Ислямски джихад“, както и че съзнателно сее раздори между палестинските фракции съпернички. Техеран пък неспирно отправя упреци към Абас, загдето не е упълномощен да говори от името на целия палестински народ.

Въпреки всички разногласия обаче Морси, а след него и Абас, демонстрират намерения да подобрят отношенията си с Иран. Най-вероятно това е само блъф, с който целят да изплашат Запада. Страхът пред „надконфесионалния ислямистки интернационал“ може би ще накара международната общност да се държи малко по-коректно с арабския свят и малко по-сурово – с общопризнатия му враг, Израел.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.