Джон Бренън – повелителят на дроновете

в. Вашингтон пост

Подлежи ли позицията на Бог на процес за утвърждаване? Дали Всемогъщият Господ се нуждае от препоръките и съгласието на Сената? Това вече не са абстрактни въпроси.

Джон Бренън може да не божествен, но той често влизаше в ролята на Бог, докато беше шеф по контратероризма при президента Барак Обама. И той ще прави това още по-често, след като се премести в Лангли като директор на ЦРУ, щом (а не ако) сенаторите го утвърдят.

Бренън е архитект на програмата за водене на война с безпилотни самолети – едно необичайно утвърждаване на изпълнителната власт. В тази нова скрита война неизбрани от народа чиновници, без благословията на съда или някой друг, заповядват убийства на заподозрени терористи, даже и на американски граждани, и евентуално дори на територията на САЩ.

Това разширяване на президентските пълномощия крещи за контрол от страна на Конгреса и тази седмица (вече миналата – бел.прев.) Сенатът имаше големият шанс да проучи публично политиката на целенасочени убийства при използването на безпилотни самолети. И единствените търтеи*, представени като доказателство в четвъртък следобед при изслушването на Бренън, бяха всъщност законодателите по банките. С малки изключения те не бяха любопитни, а и Бренън не беше отзивчив.

Ще представи ли Бренън пред сенатската комисия по разузнаването списък на страните, в които ЦРУ е извършило целенасочени убийства? „Ако бъда утвърден за директор на ЦРУ, аз ще се върна при вас“, беше всичко, с което Бренън можа да се ангажира. „Мое намерение ще бъде да направя всичко възможно, за да откликна на законните интереси и искания на комисията“, добави той.

Ще каже ли нещо Бренън за убийството на Ануар ал Аулаки, една от най-изтъкнатите жертви на войната с безпилотни самолети? „Няма да говоря за никоя конкретна операция или за отговорността на правителството на САЩ за каквото и да било“, отвърна Бренън.

„Вижте, в това е проблемът“, реагира сенаторът демократ от Калифорния Даяна Файнстайн, която оглавява комисията. Тя отбеляза, че е поискала от администрацията „повече прозрачност относно използването на целенасочена сила през период повече от година“. Файнстайн се оплака, че не е могла даже да обсъжда броя на цивилните жертви, свързани с въздушните удари, и обяви, че й било казано: „Това е секретна програма. Тя не съществува за пред обществото“.

Отговорът на Бренън гласеше: Вярвайте ми. Той увери комисията, че въпреки получената от юристите в администрацията огромна свобода да убиват, той и колегите му са използвали „тези пълномощия и възможности само като крайна мярка“.

Със своето здраво телосложение, посивяла, късо подстригана коса и възпоменателни маншети за 11 септември Бренън приличаше повече на някакво ченге с простоват изказ, отколкото на топубиец на федералното правителство. Докато въртеше в пръстите си молив и опираше лактите си в свидетелската банка, той се справяше с непоколебима увереност с въпросите на сенаторите.

Той спечели овациите на комисията за своите „страхотни“ лидерски качества (сенаторът демократ от Западна Вирджиния Джей Рокфелер) и за своята прямота („Не мисля, че някога сме чували някой по-откровен“, каза Файнстайн).

Сенаторите, с малки изключения, спестиха на Бренън трудните въпроси за безпилотната програма, а го препитваха относно техниките за водене на разпит, изтичането на информация, атаката срещу дипломатите в Бенгази през септември, събитията в Тунис и даже за последиците от орязването на разходите.

Единствените хора, които истински желаеха да притиснат Бренън за програмата с безпилотните самолети, бяха демонстрантите от движението „Код розово“ (Code Pink), чиито реплики принудиха Файнстайн, след множество прекъсвания, да спре временно изслушването и да разпореди всички зрители от обществеността да напуснат залата. Тази пресилена реакция остави 140 празни места и създаде нежелана ирония: изслушване, което трябваше да бъде посветено на прозрачността, свърши вместо това с изгонване на публиката.

Нежеланието на някои от законодателите да притискат Бренън вероятно се дължи на секретния характер на програмата. Но политиците играеха роля. Републиканците не проявяваха любопитство, защото подкрепят програмата за целенасочени убийства, а демократите на повдигнаха въпроса за гражданските свободи, защото Бренън е номиниран от президент демократ.

Това е опасен начин на мислене. Войната в Ирак бе първоначално популярна, преди да претърпи катастрофален обрат. И въпреки че голямо мнозинство американци подкрепят войната с безпилотни самолети, те са далеч по-скептично настроени към убийствата, в които мишени са граждани на САЩ.

На малцината сенатори, които се осмелиха да го предизвикат по въпроса за безпилотната програма, Бренън предложи мъгляво уверение. „Никога не съм вярвал, че е по-добре да убиеш един терорист, отколкото да го арестуваш“, каза той на сенатора републиканец от Джорджия Саксби Чамблис. Бренън увери и сенатора Сюзън Колинс (републиканка от Мейн), че хората от зоните на въздушни удари с безпилотни самолети „са приветствали работата, свършена от правителството на САЩ“.

След като копитолийската полиция опразни залата от публика, Бренън говори за демонстрантите. „Мисля, че те разбират неправилно това, което правим като правителство“, каза той, „и грижите, които полагаме, и трудностите, които преодоляваме, за да гарантираме, че няма да има никакви съпътстващи ранени и убити“.

Това може и да е вярно. Но по въпрос от такава тежест да се казва „вярвайте ми“ не е достатъчно.

БТА

* Непреводима игра на думи: англ. drone означава едновременно търтей и безпилотен самолет – бел.прев.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.