Конън Гренън за „Малките принцове“ на Непал: Станах алтруист по случайност

Конър Гренън. Снимка: личен архив

29-годишният Конър Гренън, описал приключенията си в „Малките принцове (ИК „Хермес“), мечтаел да направи околосветско пътешествие. Изоставя сигурната си работа и кандидатства като доброволец към Корпуса на мира. Така, почти по случайност, се озовава в Непал, където три месеца трябва да се грижи за децата от едно малко сиропиталище. Конър се надява, че това ще е само първата спирка от едно незабравимо околосветско пътешествие. Няма и най-малка представа, че това приключение ще промени живота му завинаги.

Когато пристига на местоназначението си, Конър попада в съвършено различен свят. Непал е една от най-бедните и труднодостъпни страни в света, разкъсвана от 10-годишна гражданска война. Маоистите (комунистическата партия) тероризират безнаказано населението, вземат децата за попълване на армията си или просто за да послужат като щитове срещу правителствените войски. Решени да защитят децата си, родителите разпродават имуществото си и плащат огромни суми, за да отведат децата им на безопасно място в Катманду, столицата на Непал. Обещават им, че там децата ще получат добро образование и грижи. За съжаление, реалността се оказва съвсем различна. Децата попадат в ръцете на трафиканти на хора, които или ги изоставят сами по улиците на Катманду, принуждавайки ги да просят, или ги продават като роби на по-заможните семейства. В Непал липсват комуникации, до отдалечените планински региони няма пътища, няма телефони, електричество или канализация. Веднъж отведени, децата губят връзка с родителите си и те никога повече не чуват нищо за тях. Такава е съдбата на хиляди деца в Непал.

История с неочакван край

„Малките принцове“ на Непал. Снимка: личен архив

Изненадващо и за самия него, Конър се привързва към децата, за които се грижи в сиропиталището „Малките принцове“, основано и стопанисвано от малка френска благотворителна организация. Каква е изненадата му обаче, когато разбира, че децата всъщност не са сираци, и научава тяхната истинска история: те са изтръгнати от ръцете на трафикантите, за да намерят убежище в този приют.  Никой не знае кои са родителите им, къде се намират и дали изобщо са живи. Когато времето му като доброволец изтича, Конър осъзнава, че престоят му в Непал не е бил просто една авантюра. Открива в себе си състрадание, любов и сила, които не е подозирал, че притежава. Загрижен за бъдещето на децата, Конър решава да предприеме пътуване до един от най-отдалечените и опасни райони на Непал, за да открие родителите и да ги извести за съдбата на децата им. Това не е нито лесна, нито безопасна задача. Именно в тази част от страната са базите на маоистите, враждебно настроени към всички американци. Конър не говори непалски, информацията за родителите на децата е крайно оскъдна, а трафикантите са опасни и влиятелни хора, които биха се постарали на всяка цена да осуетят начинанието му. Конър обаче не се отказва и въпреки всички трудности и пречки, мисията му е успешна. Успява да открие родителите и да им предостави информация за съдбата на отдавна изгубените им деца.

Да направим света по-добро място

Конър Гренън основава неправителствената организация „Следващото поколение на Непал“, чиято цел е да издирва родителите на изоставените деца в Непал и да възстановява разрушените връзки. В резултат от неуморните му усилия повече от 400 деца са изтръгнати от робството на трафикантите и са се свързали с родителите си.

Истинската история на Конър Гренън запознава западния читател с една екзотична страна, чиито традиции, култура и стандарт на живот се отличават коренно от западната цивилизация. Разказана непосредствено, с чувство за хумор и самоирония, историята на Конър е вдъхновяващ разказ за самоотверженост и добротворство с почти чудотворни резултати. Подобно на „Три чаши чай“, и тази книга показва как неуморните усилия на един-единствен човек могат да променят съдбата на мнозина. Следва интервю с Конър Гренън.

– Защо решихте да заминете като доброволец в Непал? Чувствахте се призван да помагате на хората ли?

Конър Гренън се изкачва високо в планините на Непал да търси родителите на децата. Снимка: личен архив

– В интерес на истината, изобщо не се бях замислял толкова сериозно. Имах желание да пътувам, да видя непознати места. Но тъй като ми се струваше лекомислено да обикалям света за удоволствие, реших, че ако замина първоначално като доброволец, това ще придаде повече тежест и смисъл на начинанието ми. А освен това исках и да се самоизтъкна: знаеш ли с какви очи те гледат момичетата, ако им кажеш, че отиваш да се грижиш за деца сираци?! Въобще нямах представа с какво се захващам.

– Какво се случи?

– Озовах се в един съвършено различен свят. За западния човек, който приема всички удобства на цивилизацията за даденост, е истински шок да се озове на място без ток, вода, отопление, комуникации… Нямах опит и в общуването с деца и не очаквах, че тези непознати чужди деца така ще ми влязат под кожата! Но няма как да не ги обикнеш: те са толкова смели, сърдечни и жизнени. Когато разбрах, че децата всъщност не са сираци, а жертви на безскрупулни хора, реших, че трябва да направя нещо, за да им помогна.

– Затова ли се върна в Непал, след като изтече престоят ти там?

– Да, не можех да продължа да живея спокойно живота си, след като знаех какво бъдеще очаква децата. Реших, че най-доброто, което мога да направя за тях, е да намеря родителите им. Това беше много трудно, почти безнадеждно начинание, но трябваше да опитам. Да търся родителите по изключително мъглявите и неточни описания на децата обаче беше като да търся игла в купа сено. Но чудото стана: успях да открия родителите на всичките 24 деца от сиропиталището „Малките принцове“.

– Това е много щастлив завършек на твоята одисея. Но ти отново не спря дотук, а продължи да работиш за децата на Непал.

– Осъзнах, че децата в сиропиталищата всъщност са късметлии. Имаше много други деца, жертва на трафиканти, които живееха по улиците и буквално умираха от глад. Според статистиките на ООН, изчезналите деца по време на кризата в Непал бяха няколко десетки хиляди. Ето защо основах фондация „Следващото поколение на Непал“, чиято цел бе да открива и приютява отвлечените деца, а впоследствие да намира родителите им и да ги връща у дома.

– На колко деца успя да помогнеш?

Конър се среща с родителите на едно от децата в сиропиталището, за да им съобщи, че синът им е жив и здрав. Цялото село се е събрало да чуе новините за чудотворното появяване на детето, за което не са чували нищо от 3 години.Снимка: личен архив

– Благодарение на усилията на много хора, 472 деца успяха да открият роднините си и да узнаят, че не са сами на света. Това се случи посредством финансовата помощ на много добри хора, както и благодарение на усилията на местните хора. В Непал няма телефони и други средства за комуникация, но новината, че някакъв американец търси родителите на изчезнали деца, се разпространи сред местните жители и много от тях сами ни потърсиха за помощ или за да ни окажат съдействие.

– Доколкото знам, твоята авантюра в Непал е помогнала не само на много хора, но е донесла късмет и на теб самия. Разбрах, че там си срещнал жената на живота си.

– Истината е, че преживяването в Непал преобърна живота ми. Не можеш да попаднеш в такива условия и да останеш същият. Приятели и роднини се изненадаха от посоката, в която пое животът ми, но никой не е по-изненадан от мен самия. Открих призванието си да помагам на другите едва ли не случайно, докато се „разхождах“ по света. Да помагаш на другите, особено на деца, е изключително удовлетворяващо занимание. Животът ми се изпълни със смисъл. А да срещна Лиз по време на моята одисея в Непал, това беше като подарък от съдбата. Всъщност именно общата цел ни събра. Оказа се, че помагайки на другите, успях да помогна най вече на себе си. (Смее се.)

– Книгата ти „Малките принцове“, в която си описал преживяванията си в Непал, звучи буквално като приключенски роман. Наистина ли всичко, описано там, е вярно?

– Да, всичко е истина. Понякога животът е много по-невероятен и от най-фантастичната измислица. (Отново се смее.)

– Сигурно се радваш на успеха на книгата? Доколкото знам, тя е преведена на повече от дузина езици и се радва на голям читателски интерес?

– Да, особено съм щастлив, че книгата се забеляза и хареса, защото това ми дава възможност да направя повече хора съпричастни на моята кауза. Процент от всяка закупена книга отива за подпомагане на усилията на нашите доброволци в Непал.

– И последно, имаш ли някакво мото или мантра за щастие, които ти помагат да не се изгубиш по пътя?

– Когато се колебая дали да направя нещо или не, винаги се питам: „Когато стана на 50 години и погледна назад, ще се гордея ли, че съм направил това?“. Моето начинание в Непал ми изглежда правилно, така че ще продължа с усилията си да помагам на децата.

По материали от медиите

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.