Защо България? Защо сега?
Съобщението на българските власти, че бомбеният атентат срещу автобус на летището в Бургас миналия юли е най-вероятно дело на оперативни агенти на Хизбула, накара сега европейските представители да спорят какво да направят, ако решат изобщо нещо да правят, във връзка с факта, че групировката е подновила нападенията на европейска територия.
През 1980 г. Хизбула извърши нападения из целия континент и оттогава използва Европа за близката чужбина, където може удобно да събира пари, да се снабдява с оръжия и да предоставя логистична подкрепа за нападенията, извършвани на други места. Но българското разследване поражда толкова въпроси, колкото са и отговорите. В частност защо й трябва на Хизбула да извърши нападение точно в тази страна и защо сега?
Въпреки че продължи безмилостната си кампания на военни и терористични действия, насочени срещу Израел, и независимо от нестихващото напрежение със Запада, Хизбула не е извършила нито един зрелищен атентат срещу западни интереси извън Израел от времето на атентата в кулите Хобар в Саудитска Арабия през 1996 г.
Освен това, както отбелязах в доклад от миналия месец, Хизбула положи доста усилия под ръководството на бившия терористичен командир Имад Мугние да стане малко по-независима от Иран. В средата на 2008 г. четири месеца след убийството на Мугние, представител на израелското разузнаване ми каза, че „Хизбула не винаги прави онова, което иска Иран“. Но под ръководството на приемниците на Мугние – Мустафа Бадредин и Талал Хамия, ролята на Иран както изглежда отново се засили.
През февруари 2012 г. директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър определи отношенията между Хизбула и Иран като „партньорско споразумение, в което иранците са по-старшият партньор“. Това „стратегическо партньорство“, както се изрази директорът на Националния център за борба с тероризма Матю Олсън, е резултат на една дълга еволюция, започнала през 80-те години, когато Хизбула беше просто посредник на Иран. Заедно Иран и Хизбула продължават да преследват „общите си цели срещу Израел и САЩ“, допълва Олсън.
И наистина, Хизбула беше замесена в редица военни, терористични, престъпни и други дейности през годините, от бомбените атентати в Аржентина и Саудитска Арабия до заговорите в Югоизточна Азия и Африка. Нейната способност да продължава да върши тези нападения напълно необезпокоявана обаче беше сериозно накърнена от терористичен акт, който не бе нейно дело.
По ирония на съдбата атентатите на Ал Каида от 11 септември 2001 г. се оказаха повратна точка за Хизбула. Въпреки че тя не попадна на прицела на вашингтонската война срещу тероризма, Хизбула явно е решила съзнателно да намали международните си операции и да пести сили за удари срещу израелски цели, които да са колкото се може по-целенасочени и ограничени.
И докато зрелищните бомбени атентати в посолствата бяха замразени, Хизбула, както се твърди, продължи да се цели в израелски интереси, да внедрява свои оперативни агенти в Израел, за да събират разузнавателни данни и да извършват операции, както и да подкрепя иранските интереси, като например подготовката на шиитски активисти в Ирак след падането на режима на Саддам Хюсеин.
Убийството през февруари 2008 г. на шефа на терористичните операции на Хизбула Имад Мугние стана причина за възраждането на крилото за международни операции на Хизбула.
Когато генералният секретар на Хизбула Хасан Насралла обеща на Израел „открита война“, за да отмъсти за убийството на Мугние, израелските представители бързо взеха превантивни мерки – от издаването на специални предупреждения за пътуване до прикрити подривни дейности – срещу очакваните нападения срещу израелски дипломати или еврейски интереси зад граница.
Но докато Организацията Ислямски джихад на Хизбула – сега под командването на Бадредин и Хамия – се зае да отмъщава за смъртта на Мугние, операция „Радуан“ (по името на Мугние, известен и като Хаджи Радуан) претърпя поредица от неуспехи. Предполагаеми заговори за нападения бяха разкрити в Азербайджан, Египет, Турция и в Африка.
Тези провали, плюс собственият интерес на Иран да се бори срещу заплахите срещу ядрената му програма, в крайна сметка принудиха Иран и Хизбула да направят преоценка на това как ще продължават занапред – заедно или поотделно – тройната сенчеста война, насочена срещу израелски, еврейски, американски и понякога британски интереси по света.
Смята се, че по настояване на Иран Хизбула е съживила оперативните способности на Организацията Ислямски джихад, докато за иранските бригади Ал Кудс се предполага, че са се прицелили в западни дипломати по света. Всичко това цели да попречи на западните сили да подкопават иранската ядрена програма с компютърни вируси, вербуване на ирански учени или убийства на ключови ядрени специалисти.
И докато лицата, планиращи терористичните атаки на Хизбула, се стремяха да внедрят този подход, България им се видя атрактивно място за нападение, насочено срещу израелски туристи. България стана популярна, евтина и близка ваканционна гореща точка, както за летуване по плажовете, така и за каране на ски. В действителност пет години по-рано западното разузнаване посочи, че „лидерите на Хизбула и ирански разузнавателни представители са поставили България в списъка на страните, подходящи за разработването на заговори срещу западни цели“.
Техният първи опит за убийството на израелски туристи се провали, когато подозрителен пакет беше забелязан в автобус, превозващ израелски туристи от Турция за България през януари миналата година, само седмици преди годишнината от убийството на Мугние. Шест месеца по-късно оперативните агенти на Хизбула нанесоха следващия си удар с опустошителен успех, като убиха петима израелци и един българин.
Няколко други идентични заговори на Хизбула бяха разкрити по света, от Кипър до Южна Африка и от Тайланд до Гърция. По същото време усилията на иранските бригади Ал Кудс, насочени срещу западни дипломатически мишени, продължиха. Нетният ефект от иранската сенчеста война срещу Запада, както аз отбелязах в моя доклад, беше, че Хизбула и бригадите Ал Кудс се върнаха начело на списъка на непосредствените заплахи за САЩ и техните съюзници.
През юли 2012 г. Олсен предупреди, че макар Иран и Хизбула още да не са удряли цели в САЩ, това скоро може да се промени. „Наблюдаваме повсеместно повишаване на нивото на активността по света“, отбелязъл той според изданието Уайърд, допълвайки, че „и Хизбула, и бригадите Ал Кудс са демонстрирали способност да действат по същество глобално“.
Всъщност заплахата от Хизбула и бригадите Ал Кудс понякога засенчва тази от Ал Каида. Олсън, както се съобщава, продължил: „Случва се, когато информираме Белия дом за терористичните заплахи, начело на списъка да са Хизбула или Иран.“
БТА
*Матю Левит е ръководител на програмата за контратероризъм „Стейн“ във вашингтонския институт за близкоизточна политика и автор на книгата „Хизбула: глобалният отпечатък на ливанската Партия на Аллах“.