Да отрежеш ухото на писател

Писателят Акрам Айлисли. Снимка: от тв екрана

Придворната партия на управляващите в Азербайджан „Ени Мусават“ обяви награда от 10 000 евро за онзи, който отреже ухото на видния местен писател Акрам Айлисли. „Миналата седмица обсъдихме и взехме това решение. То е твърдо и няма да го отменим“, заяви партийният водач Хафиз Гаджиев.

Той твърди, че в свой роман Айлисли е нанесъл обида на 4,5 милиона азербайджански бежанци от Армения – представил ги е като диваци. „Затова решихме, че за Айлисли всяко наказание ще е малко и трябва да му се отреже ухото. Задачата е възложена на хора от младежкото крило на партията. Изпълнителят ще получи награда от 10 хиляди маната (над 9500 евро)“, заяви Гаджиев.

Акрам Неджефович Наибов (Айлисли) съвсем не е някакъв дисидент. Той е народен писател на Азербайджан, щедро обграден с грижи и внимание от местната номенклатура. Завършил в началото на 60-те Московския литературен институт „Максим Горки“, той публикува стихове, но по-късно си създава име като прозаик и преводач на проза.

Превежда на азербайджански произведения от руски, съветски и чуждестранни писатели, сред които Шукшин, Айтматов, Маркес. След разпадането на Съветския съюз е избран за депутат в азербайджанския парламент. Награден е с двете висши отличия на страната – Ордена на славата и Ордена на независимостта. Откъде идват днешните му неволи?

Животът на 76-годишния Айлисли се промени, откакто руското сп. „Дружба на народите“ помести в последния си брой новия му роман „Каменни сънища“. Книгата отразява спомени на писателя за живота в Баку и за отношенията между арменци и азербайджанци в родното му село Айлис по времето, когато се разпада СССР. В самото начало на романа един азербайджанец се опитва да спаси стар арменец, убит в крайна сметка от ерази – азербайджански бежанци, напуснали Армения.

През януари в Азербайджан се развихри общонационална кампания срещу писателя. Активисти от младежкото крило на управляващата партия горяха портрети на Айлисли пред дома му и скандираха „Акрам, вън от страната!“. В родното село на твореца митингаджии викаха „Предател!“ и „Смърт за Акрам!“. Държавният глава Илхам Алиев му отне персоналната президентска пенсия и званието народен писател на Азербайджан. Според съответния документ в романа „Каменни сънища“ Айлисли е злоупотребил с доверието на народа и „е изопачил реалности, свързани с азербайджанската история“.

Историци от местната Академия на науките обещават да изобличат „Каменни сънища“. Може да ги последват и генетиците, призовавани вече да проверят да не би Айлисли да е таен арменец. Генетичен материал ще се търси навярно в отрязаното му ухо.

Отпърво Айлисли твърдеше, че не се кани да напусне страната. Сега обаче се страхува да не пострада семейството и допуска, че ще се наложи да емигрира. „Романът започва с това, че азербайджанец се хвърля да спасява стар арменец, когото искат да убият. Как може изобщо подобен роман да обиди и унижи азербайджанския народ?“ – недоумява той.

Азербайджан е чудесна страна. Азербайджанците са радушни, сърдечни хора; наистина обичам някои от тях. И също като повечето руснаци нямам никакво желание да си пъхам носа в азербайджанско-арменските отношения. Нека обаче признаем, че те са донякъде уникални, дори с оглед специфичните реалности на Юга. Карабах, темпераментът – да, знаем ги тези неща. При все това из бившия Съветски съюз замразените конфликти са много – Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, Ош.

И никъде страните не са изпълнени с толкова първобитна омраза като арменците и азербайджанците. А погледнем ли публичните форми на тази омраза, Баку напоследък води с голяма преднина. Стига да напомним как персоналът на „Азербайджан еърлайнз“ на летище Домодедово в Москва не пусна в самолета топмениджър на „АвтоВАЗ“ само защото носел арменско име. И служителка на компанията – рускиня по народност, обясни това с нареждане отгоре.

Защо ли градусът на омразата е стигнал тези немислими висоти? Според мен Карабах днес не дава по-сериозен повод от останалите конфликти. Азербайджанците, с които съм общувал, изглеждат хора разумни и адекватни. Затова ще споделя лично мнение: при всички исторически обосновки градусът на омразата към арменците в страната до голяма степен се поддържа изкуствено.

Това сочи и президентското равнище на кампанията срещу Акрам Айлисли – цялата му вина очевидно е там, че в края на 2012 и началото на 2013 г. е представил арменците като хора, които по принцип е допустимо да спасиш от убийство. Било е крайно ненавременна постъпка.

Защо? Явно по същата причина, по която Азербайджан днес е на първо място в света по бърза милитаризация, внасяйки оръжия за милиарди долари от Израел. И явно по същата причина, по която Баку днес пъди руските военни от радарната станция за предупреждение при ракетно нападение в Габала. В Южен Кавказ май се мъти нещо по-мащабно от опит на Баку да си върне Карабах. Скоро впрочем ще има и такъв, ако вярваме на първите лица в Азербайджан.

В коментари за скандала около „Каменни сънища“ мнозина наричат Акрам Айлисли „азербайджанския Салман Рушди“. Според мен нямат основания. Нещо повече, двамата са един вид антиподи. Британският индиец Рушди приписа отблъскващи черти на пророк Мохамед, заради което бе осъден на смърт от аятолах Хомейни и стана причина за скъсване на дипломатическите отношения между Великобритания и Иран. Твърде уместно скъсване, ако съдим по това как се развиха нещата около Персия и по рицарското звание, с което писателят бе удостоен от кралица Елизабет.

Азербайджанецът Айлисли за разлика от Рушди няма да види нито „Букър“, нито рицарска титла. Каспийските горива са къде по-важни, нали?

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.