Кубадински и сексът по български

Текстът е забранен за лица под 18 години

Илюстрация: Ивайло Цветков, сп. „Плейбой“

Едва ли някой ще повярва, че ако комунистическия режим не беше толкова строг и пуритански по отношение на секса, сега у нас щеше да има издигнат грамаден паметник във формата на фалос, за прослава на българската раждаемост. Идеята носеше един човек от върховете на режима…

“Абе той, Пенчо, се провали с раждаемостта” – така казал на един прием Тодор Живков за Пенчо Кубадински. Тогавашният член на политбюро и председател на Отечествения фронт Кубадински имаше особеното задължение да се грижи за постоянно спадащата раждаемост на нацията. Забележката на Живков го вбесила и той започнал ядно да оспорва казаното от него пред чуждите гости на приема, като помолил преводачката – сегашната посланичка на България в САЩ Елена Поптодорова – да не превежда. “Изкара ме от нерви. И се смее – ха-ха-ха – с неговия смях”, разказваше Кубадински и още го беше яд. Седяхме в малка къща в селото на жена му край Асеновград, където той се беше установил в края на живота си. Опитвах се да го интервюирам за сериозни неща като 10 ноември, тайните на политбюро и прочее.

Малцина се осмеляваха в онова време да се карат с Живков. Малцина обаче бяха взели така присърце раждаемостта, както Пенчо Кубадински. По-известен с пристрастието си към лова, той беше човек на кампаниите. Например така наблегнал на кампанията по залесяването, че го наказали да не се увлича. По същия начин се нахвърлил върху проблема с раждаемостта. Уви, без същия успех. Раждаемостта беше любима негова тема. Разпалваше се като говори за нея. “В Нова Загора раждаемостта сред циганите беше 3 пъти по-висока от тази на българите. Събираме се в градския комитет на партията и говорим – „Защо бе?“, питам ги. А те се подхилкват – „Ами те, другарю Кубадински, циганите, много се ебат, затова.“ „Ами, че вие не се ли ебете, бе?“, питам ги.”

Впуска се например да обяснява историята на българите из Южна Тракия, как били избивани, изселвани, пък как след това не знам си какъв пуст район целият се населил с хора. “Това всичко българският хуй го направи! – вика разпалено Кубадински – Там трябва да се издигне един паметник на българския хуй!” И после изрича драматично:  “Къде е той сега? Само за удоволствие…”

Сигурно си го е представял картинно, горкият Кубадински. И тайно е въздишал, че не може да издигне такъв – монолитен, висок, с лъщящо кубе, за страх и авторитет  пред турците и други балкански субекти. Разказът му беше театрален, виждаше се, че е развълнуван, но същевременно искаше да постигне драматичен ефект.
По време на 1300-годишнината на България Кубадински беше шеф на комитета по честването. И построи из България куп величествени паметници, които още седят. Скулпторът Крум Дамянов си спомня как Кубадински му е правил забележка, че изваяният от него кон на Аспарух нямал ташаци и коригирал тази грешка. Каква тежка липса в тази серия паметници е и един на българската мъжественост.

Ключовата дума на българския сексуален проблем всъщност е “удоволствие”. Сексът у нас по традиция е нещо срамно, което се е правело между другото, покрай кърската работа. Или е въпрос, свързан с проблема за раждаемостта. Той е бил нещо, което по принцип жената не желае особено, а мъжът си го взима насила, и от време на време я връзва за леглото. Затова в българското съзнание сексът не е взаимно удоволствие, а нещо като наказание, нещо, което правиш на другия, да се наложиш над него. Разнообразията от псувни отразяват тази идея.

Идеята за удоволствието липсва. Други народи из Европа примерно са известни в кулинарията с изтънчени ястия, мезета, пасти, сладкиши. Ние – със сланини, пастърми, туршии. Някои са развили идеята за яденето като удоволствие. Българите са развили идеята за яденето като оцеляване – разни технологии за консервиране.

90годишният дядо на един познат го извикал на смъртния си одър и с вдигнат пръст и треперещ глас отправил следното завещание към него: “Ракията – с мезе! Ебането – на голо!”. Дядото очевидно е стигнал до идеята за удоволствието. И в сетния си час изрекъл пред внука мъдростта, която събрал през дългия си живот. Да не повтаря той неговите грешки.

Иначе Кубадински не беше типичен изразител на българското разбиране за секса. Оказа се, че съвсем не е прост висш партиен деец, а забавен разказвач, с чувство за хумор, той също се надсмиваше над него. „Пращаме – разказва той – един ударник от село, герой на социалистическия труд, шеф на АПК, да изучава опита на “северното стопанство” в Швеция. И когато се върна след няколко месеца, ме посети в кабинета да ми разкаже. Първите му думи бяха: “Ей, Пенчо, туй швеците са ибат гол`и, бе.”

Изучаването на чуждия опит действително е проправяло път към прогреса :)

Текстът със съкращения е публикуван в сп. „Плейбой“ 2003 г. Повече за Пенчо Кубадински и разказите му виж тук.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.