Ракията – изгубеното национално достойнство

България няма европейски патент върху националното питие. А възможно ли е да се патентова?

Този казан в село Приселци, Варненско, е регистриран, но има и нерегистрирани. Инсталациите за нелегално варене на ракия в България са над 9000 по данни на Националната лозаро-винарска камара, от които селските казани са само 1600. Снимка: Impact Press Group -impactpressgroup.org

Периодично тук и там по вестниците в България излизат гневни възгласи за загубеното национално достойнство – ракията не била регистрирана като национална напитка в договора за присъединяване с ЕС.
Покъртителна новина. Появяваха се драматични заглавия и коментари – „В Европа без ракията!“, не защитихме интересите си и т. н. В интернет форумите има купища разсъждения по темата.

Какво всъщност е станало? Кьорфишек. Комплексите на средния българин излизат като пара под налягане. Поради особеностите на националното ни самочувствие, медиите у нас често не могат да разберат новините и реагират неадекватно.

В рамките на Европейския съюз всяка страна членка има право да запази правата си върху някакъв национален продукт – храна, питие и др. И когото и да бутнеш на улицата в България, ще каже, че нашата гордост – ракията – трябва да се регистрира и патентова пред Европа. И това не било станало. Предателство на националните интереси!

Ако се опитаме бавно, без излишен патриотизъм и самочувствие да огледаме ситуацията, ще видим, че сме много зле. От най-злетата, както казват тинейджърите. Оказва се, че няколко национални ракии като

„Троянска“, „Сливенска перла“ и др. все пак са регистрирани

Но понятието ракия въобще не е регистрирано като българско. И не може да бъде регистрирано по никакъв начин. Най-напред, защото никоя патентна служба в света, нито ЕС, може да регистрира права върху родово понятие. Върху понятие, с което се именува някакъв вид питие.

Ако бяха зле колкото нас, шотландците и ирландците щяха да се сбият за понятието уиски – първо помежду си, после и с канадци и американци. А уиски се прави на още десетки места по света. Но всеки си е регистрирал съответното шотландско или ирландско уиски. Ние също сме регистрирали няколко ракии.

Роми продават казани за ракия. Снимка: Impact Press Group

А какво да кажат сърбите, македонците и турците, където ракията е също национално питие? Да започнем с тях нова Балканска война?

Самочувствието, че ракията ни принадлежи, е показател за българския провинциален национализъм. Той е сляп, късоглед, в него няма и помен от мисъл. Ракията си наша и това е. И този манталитет си намира исторически основания. Преди 2 години Божидар Димитров разтръби, че при разкопки в Търново е намерен надпис, според който ние сме измислили спиртните напитки преди Европа, толкова бил стар. „Снощи пик ракиня…“ – така пишело. И да сме използвали това доказателство пред ЕС да вземем марката върху ракията – съветваше Божидар Димитров. Свещена простота…

Чудно как това питие е свързано с националното самочувствие, а същевременно

все по малко хора у нас пият ракия?

Дори по селата в местната кръчма пият водка. И производството на водка у нас надмина ракията (виж тук). В повечето барове ракия и да искаш, няма. Никой не я и поръчва. Само ресторантите поддържат някакъв асортимент, при това не се знае от какви съображения – или имат договор с някой производител, или държат в менюто няколко скъпи марки, защото от тях се избива повече пари.

А най-любопитно е производството на ракия у нас. Има най-различни технологии. Основната е домашната – останали от произведеното вино джибри се заливат с вода, добавя се захар и това става на ракия.


Люта е, пари, но се гордеят с нея

Пий, бе аз съм я правил. Пий, бе, баща ми я е правил… И т. н.
Фабричните ракии също са от остатъци от виненото производство или от вино, но са с контролирано качество и отпада рискът да се натровиш.

Жител на село Приселци, Варненско, опитва ланската ракия, да я сравни с прясно сварената в селския казан ракия. Снимка: Impact Press Group -impactpressgroup.org

Има и висококачествени ракии от винпромите, те са от скъпите. Но има и производство на ментета – близо 10 000 неконтролирани казана в България бълват неясно какъв обем продукция, която се подправя и с чист спирт и се продава като наливна по курортите и заведенията.

Е, какво тогава искаме да патентоваме пред Европа? Ментета? Домашната? Или ракия от вино? Ами от вино се прави и конякът (брендито). Кой ще ни патентова нещо, което вече е патентовано или пък нещо, което се прави точно като бренди, ама се казва другояче?

Плодови ракии пък се правят навсякъде в Европа – крушова, ябълкова, сливова и т. н. – под най-различни имена.
Но незнайно защо повечето хора у нас са убедени, че ракията ни принадлежи. Разни любители историци, последователи на Божидар Димитров, ровят из митовете и легендите по „нашите земи“ и намират доводи, че тая напитка е открита от български ханове, някой си Авитохол през не знам кой век я е направил за пръв път и т. н. Бълнуване в търсене на „исторически корени“ и национално самочувствие.

И какво може да стане, ако Европа вземе, че ни даде ракията с нотариален акт?
Някой ще ни плаща наем за нея ли? Разни там от бивша Югославия, турци и др.?

Или изведнъж, като гепим патента върху името,


европейците ще се изпотрепят да пият ракия?

Ще се наредят на опашки за гроздова от спирт и есенция или за домашна? Вярва ли някой сериозно, че на Запад ще предпочетат нашето менте пред тяхното си бренди, уиски, местните плодови и гроздови питиета, както и да се наричат?

Сега българинът е в особено положение – хем предпочита водка и уиски, хем се сърди, че Европа не му признавала питието.
Най-добре е да полеем комплексите си с по едно малцово уиски. За да оценим какво означава истинско национално самочувствие – отразява се на качеството на питието и поддържа традицията.
У нас няма една известна ракия от миналото, която днес да прилича на себе си.

Има поговорка: на българите само децата са им хубави, защото не ги правят с ръце.

Полека лека ще излезем от това положение. Първо ще разберем, че не сме открили велосипеда. Че ракия се прави навсякъде из Европа. Че българите не са най-надарените любовници, а има и други, ама те не се бият в гърдите.

Накрая ще добием наистина самочувствие и ще почнем да си пием спокойно питието. Каквото и да е то.

БългарияВиното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.